Майките им били германки, но бащите им били смятани за

Майките им били германки, само че бащите им били считани за " диви зверове от най-ниско културно ходило ": децата, родени от любовните връзки сред немски дами и бойци от френските колонии. Наричали ги " децата на позора ".

Йозеф Кайзер е 16-годишен, когато двама гестаповци го задържат и водят в Градската болница на Лудвигсхафен. Там го сперилизират - срещу волята му. Същата орис споделя сестра му, както и стотици други младежи, чиято единствена „ виновност “ е, че са родени от майка-германка, само че татко им е боец, който произлиза от френските колонии в Африка.

Расизъм, агитация, брутални похищения

Това брутално посягане е апогеят на един развой, който стартира 17 години по-рано, когато в сходство с Версайския контракт съдружниците окупират Рейнска област. За тази окупация през 1920 година Франция изпраща 100 000 бойци, една пета от които произлизат от френските колонии. Като бащата на Йозеф, който е от Мадагаскар. В сгорещената политическа атмосфера на младата Ваймарска република това наличие бързо води до напрежения. Германия преди малко е изгубила своите колонии и появяването на въпросните френски бойци се възприема като гигантско оскърбление. Държавни и цивилен организации потеглят на расистки агитационен поход под мотото „ Черен срам “. Авторите на многочислени позиви, памфлети и вестникарски публикации показват бойците от френските колонии като „ диви зверове “, които убиват и изнасилват цивилното население.

Тази рисунка е оповестена през 1920 година в немското сатирично списание " Kladderadatsch "

Зад тази акция стоят освен консервативните и националистически сили. По това време расизмът и евгениката към този момент са пуснали корени в немското общество. Дори социалдемократи като президента Еберт и външния министър Кьостер се възмущават, че французите са изпратили бойци „ от най-ниското културно ходило “ и че това е „ закононарушение против душата “ на немския народ.

В политическите сметки влиза и още един план. С помощта на този расизъм, който и в чужбина попада на плодородна почва, би трябвало в същото време да се дискредитират и наредбите на Версайския контракт. Тоест, въз основата на общите предразсъдъци се търси възобновяване на интернационалната взаимност с Германия. С поддръжката на немското външно министерство по целия свят излизат оскърбителен публикации за бойците от френските колонии. Един от създателите, английският лейбъристки народен представител Едмънд Дин Морел, упреква Франция, че е пуснала против немското население „ диви черни “ и „ примитивни варвари “, чието „ неукротимо безчовечие “ към този момент е довело до многочислени изнасилвания. Пропагандата не затихва толкоз бързо, само че предстоящият външнополитически „ триумф “ така и не се случва.

Независимо от огромните старания, в Рейнската област пораждат многочислени любовни връзки сред немски дами и френски бойци от колониите. Това е същинска плесница за националистите, които непрестанно настояват нещо напълно друго: че немската жена била опозорена. В тяхната акция на омразата таман женското тяло символизира „ националното тяло “ на Германия, като и двете би трябвало да се опазят от „ примеси “. Не закъснява да реагира и немската агитация, която взима на мушка държанието на тези дами, наричайки го „ бял срам “. А децата, родени от такива любовни връзки, са дамгосвани като „ рейнски копелета “.

Тези деца порастват в изискванията на социална изолираност. Самото им битие и по-тъмният цвят на кожата им се трансформират за националистите и реваншистите в едно непрекъснато човъркане на загатна за провалянето в Първата международна война - и за личното им изтощение по отношение на наредбите на Версайския контракт.

Такива любовни връзки са били табу
Редакцията предлага
Още през 1923 година управляващите във Ваймарската република стартират систематична регистрация на тези деца. През 1927 година един държавен чиновник упорства пред началниците си в Министерството на здравеопазването да бъде тествана опцията за стерилизирането им посредством една „ напълно безболезнена намеса “. Предложението е отхвърлено, тъй като законът не допускал сходни насилствени ограничения, изключително пък във връзка с лица с майки-германки. Но това единствено отсрочва решението. След като националсоциалистите идват на власт, регистрирането на въпросните деца се уголемява. А през 1937 година с загадка заповед на Хитлер към Гестапо е основана по този начин наречената „ Извънредна комисия 3 “, която се занимава само с противозаконното стерилизиране на тези деца. Документирани са 436 случая, само че в сивата зона сигурно има надалеч повече.

Никакво отмъщение

Две години след края на националсоциалистическия режим се стига и до развой. На подсъдимата пейка са изправени трима от изпълнителите - лекари, членували в Националсоциалистическия съюз на немските лекари. Според обвиняването, в стотици случаи те съзнателно са нанесли телесна щета, вследствие от която се стига до неплодородие. По време на процеса нито един от обвинените не осъзнава неправомерността на своите дейности. В своя отбрана тримата декларират само, че са работили „ по заповед на Фюрера “.

В последна сметка правосъдното гонене е отсрочено, а по-късно и прекъснато. Тримата обвинени без проблеми си намират място в немското следвоенно общество, а единствено няколко години по-късно един от тях даже е определен за ръководител на Лекарската камара в провинция Саар. Жертвите им до края на живота си страдат от чувството, че са „ нежелано срамно леке “. „ Младост аз нямах, а в следствие от интервенцията нямах и никакво бъдеще “, споделя към този момент починалият Йозеф Кайзер.

*****

Вижте и това видео:
Нацисткият лагер за " непристойни " момичета