Руски войник към майка си: Не вярвай веднага, ако чуеш, че са ме погребали, непременно провери
Майки на съветски бойци не знаят къде са синовете им, които са взели участие във военното обучение в Беларус и след това са изпратени в Украйна. Никой не им споделя нищо, не ги удостояват с отговор, написа в. " Нова газета ". Телефоните на младите мъже не дават отговор. Репортер на изданието се среща с жена, която споделя историята си.
Елена Абрамова изяснява по какъв начин в армията са принудили сина й да подпише контракт, в противоположен случай ще разнася тежки сандъци с муниции. И по какъв начин дружно с останалите момчета от частта им го обвинили в дезертиране, когато всичко, което е правил, е да извършва заповедите на командирите по време на учението.
23-годишният Павел е преподавател по британски и френски. Преди да замине в Беларус, служил в мотострелкова бригада като ефрейтор. Получил повиквателна за армията незабавно след завършването на института, макар че имал плоскостъпие и не бил изключително здрав, по думите на майка му.
" Той е грамотен, с богат речников ресурс. От дребен се увличаше по книгите на Ернст Юнгер и Ерих Мария Ремарк. Често повтаряше фразата от кино лентата " Офицери " – " Има такава специалност – да защитаваш родината ", споделя Елена Абрамова пред " Нова газета ".
Изпратили го да служи в Далечния изток, само че там се отрезвил и желал да напусне. Тогава го предиздвикали " доброволно-принудително " да подпише контракт като професионален боен.
" Тези, които отказвали, ги изпращали в такелажа (товаро-разтоварен полигон – б.р.), където по през целия ден би трябвало да придвижват сандъци с муниции – споделя Елена. – Много от тях не устоят и подписват контракт, с цел да се върнат в естествени условия. Сина ми по този начин го заболя гърбът, че се наложи да влезе в болница. И реши, че няма да се върне на такелажа, а по-добре да подпише контракт.
Обещаха му обичайно заплащане – 45 000 рубли (717 лева.), а той в региона като преподавател взимаше минималната работна заплата (13 890 рубли или 221 лева.). Синът ми подписа, само че доста искаше да напусне армията, когато му се удаде такава опция ", упорства дамата.
Договорът е за 2 години, като стартира през септември 2021 година От обещаните 45 000 рубли получавал единствено 27 000 (430 лева.).
" Имало и санкция от 5000 рубли, в случай че не покрие норматива с физически индикатори – прецизира Елена. – И непрекъснато им събирали пари – ту за ремонт на казармата, ту за бензин и какво ли още не ", добавя обезпокоената майка.
Дори и без да прослужи една година, Павел Абрамов се оказва участник в " спецоперацията " в Украйна. И сега майка му изобщо не знае къде е, какво се случва с него, жив и здрав ли е.
Тя непрекъснато повтаря, че синът й е бил излъган. През януари го изпратили на обучение в Брянск (на към 60 км от границите на Русия с Украйна и Беларус – б.р.). Издали им даже заповед за командироване до този град – две седмици се придвижвали. Било им позволено да приказват по телефон с бутони, тъй че Павел се обаждал на майка си всеки ден. Затова тя знае, че частта им е престояла към 4 часа в Брянск. През цялото време трябвало да останат във вагоните, тъй като им забранили да излизат. А след това влакът се отправил към Беларус.
В това време Елена към този момент е прочела в новините, че в прилежащата страна ще има взаимни учения с Русия и не се тормозила кой знае какъв брой за сина си.
Павел дружно с останалите военни бил дислоциран на беларуско-украинската граница. Настанили ги в палатки. Обаждал се единствено за минутка всеки ден, тъй като там се включвал роуминг. На майка му й било задоволително да чуе гласа му.
На 7 февруари оповестили взаимните учения с беларуските войски. В този ден младият мъж звъннал и почнал да крещи, че са го сринали морално. Така и не станало ясно какво тъкмо се е случило.
На 16 февруари Павел споделил на Елена, че ученията ще приключат по-рано, макар че по график трябвало да продължат до 20 февруари. В новините Елена видяла, че западната преса приказва за нахлуване на Русия над Украйна, и се надсмивала над тези, които го оповестяват. Била спокойна – синът й споделил, че ще се прибират.
Но на 16 февруари частта на Павел не тръгнала към Далечния изток. На 17-и също. Оказва се, че момчетата спели в камионите. На 18 февруари още веднъж разпънали палатките – споделили им, че учението ще продължи.
По-оправните момчета, които съумели да скрият смарт телефоните си и имали интернет, съобщили, че съгласно Запада - Русия ще стартира военни дейности в Украйна. Елена успокоявала сина си, че нищо такова няма да има, въпреки че сама виждала предизвестията.
На 21 февруари частта на Павел е предислоцирана по-близо до беларуско-украинската граница. На 22 февруари той към този момент е на 2-3 км от браздата и вижда територията на Украйна. Обадил се в 22 часа вечерта в потрес и плачейки.
" Майко, строиха ни и ни споделиха, че нелегално сме пресекли границата на Беларус; имаме командировъчно до Брянск и заповед, която сме подписали, а ние без позволение сме изоставили мястото на дислокация. Обявиха, че от този миг нямаме никакво отношение към съветската войска и сме дезертьори ", споделил ядосаният млад мъж.
Затова нямало да получат и в допълнение заплащане. Това го споделили личните им командири. Елена се чула и с други майки, които удостоверили думите на сина й. Всички се чудели тогава за какво ешелонът е влезнал в Беларус.
На идващия ден висшите военни декларирали на бойците, че въпросът е противоречив и по-добре да отидат при украинците.
" Майко, предадоха ни! ", крещял по телефона Павел. Жената не могла да спи през цялата нощ. Успокоявала се, че това не може да бъде. Но когато той й се обадил в 5:30 ч. на 24 февруари, към него се чувал звук на самолети и пукотевица: " Качват ни на камионите, тръгваме, обичам те. Не вярвай незабавно, в случай че чуеш, че са ме погребали, безусловно ревизира ", смотолевил синът й.
От този миг нататък Елена Абрамова не е говорила със сина си и не знае какво става с него. Тя е пуснала тъжба до прокуратурата и до командването на войсковата част на Павел, само че отговор няма.
Елена Абрамова изяснява по какъв начин в армията са принудили сина й да подпише контракт, в противоположен случай ще разнася тежки сандъци с муниции. И по какъв начин дружно с останалите момчета от частта им го обвинили в дезертиране, когато всичко, което е правил, е да извършва заповедите на командирите по време на учението.
23-годишният Павел е преподавател по британски и френски. Преди да замине в Беларус, служил в мотострелкова бригада като ефрейтор. Получил повиквателна за армията незабавно след завършването на института, макар че имал плоскостъпие и не бил изключително здрав, по думите на майка му.
" Той е грамотен, с богат речников ресурс. От дребен се увличаше по книгите на Ернст Юнгер и Ерих Мария Ремарк. Често повтаряше фразата от кино лентата " Офицери " – " Има такава специалност – да защитаваш родината ", споделя Елена Абрамова пред " Нова газета ".
Изпратили го да служи в Далечния изток, само че там се отрезвил и желал да напусне. Тогава го предиздвикали " доброволно-принудително " да подпише контракт като професионален боен.
" Тези, които отказвали, ги изпращали в такелажа (товаро-разтоварен полигон – б.р.), където по през целия ден би трябвало да придвижват сандъци с муниции – споделя Елена. – Много от тях не устоят и подписват контракт, с цел да се върнат в естествени условия. Сина ми по този начин го заболя гърбът, че се наложи да влезе в болница. И реши, че няма да се върне на такелажа, а по-добре да подпише контракт.
Обещаха му обичайно заплащане – 45 000 рубли (717 лева.), а той в региона като преподавател взимаше минималната работна заплата (13 890 рубли или 221 лева.). Синът ми подписа, само че доста искаше да напусне армията, когато му се удаде такава опция ", упорства дамата.
Договорът е за 2 години, като стартира през септември 2021 година От обещаните 45 000 рубли получавал единствено 27 000 (430 лева.).
" Имало и санкция от 5000 рубли, в случай че не покрие норматива с физически индикатори – прецизира Елена. – И непрекъснато им събирали пари – ту за ремонт на казармата, ту за бензин и какво ли още не ", добавя обезпокоената майка.
Дори и без да прослужи една година, Павел Абрамов се оказва участник в " спецоперацията " в Украйна. И сега майка му изобщо не знае къде е, какво се случва с него, жив и здрав ли е.
Тя непрекъснато повтаря, че синът й е бил излъган. През януари го изпратили на обучение в Брянск (на към 60 км от границите на Русия с Украйна и Беларус – б.р.). Издали им даже заповед за командироване до този град – две седмици се придвижвали. Било им позволено да приказват по телефон с бутони, тъй че Павел се обаждал на майка си всеки ден. Затова тя знае, че частта им е престояла към 4 часа в Брянск. През цялото време трябвало да останат във вагоните, тъй като им забранили да излизат. А след това влакът се отправил към Беларус.
В това време Елена към този момент е прочела в новините, че в прилежащата страна ще има взаимни учения с Русия и не се тормозила кой знае какъв брой за сина си.
Павел дружно с останалите военни бил дислоциран на беларуско-украинската граница. Настанили ги в палатки. Обаждал се единствено за минутка всеки ден, тъй като там се включвал роуминг. На майка му й било задоволително да чуе гласа му.
На 7 февруари оповестили взаимните учения с беларуските войски. В този ден младият мъж звъннал и почнал да крещи, че са го сринали морално. Така и не станало ясно какво тъкмо се е случило.
На 16 февруари Павел споделил на Елена, че ученията ще приключат по-рано, макар че по график трябвало да продължат до 20 февруари. В новините Елена видяла, че западната преса приказва за нахлуване на Русия над Украйна, и се надсмивала над тези, които го оповестяват. Била спокойна – синът й споделил, че ще се прибират.
Но на 16 февруари частта на Павел не тръгнала към Далечния изток. На 17-и също. Оказва се, че момчетата спели в камионите. На 18 февруари още веднъж разпънали палатките – споделили им, че учението ще продължи.
По-оправните момчета, които съумели да скрият смарт телефоните си и имали интернет, съобщили, че съгласно Запада - Русия ще стартира военни дейности в Украйна. Елена успокоявала сина си, че нищо такова няма да има, въпреки че сама виждала предизвестията.
На 21 февруари частта на Павел е предислоцирана по-близо до беларуско-украинската граница. На 22 февруари той към този момент е на 2-3 км от браздата и вижда територията на Украйна. Обадил се в 22 часа вечерта в потрес и плачейки.
" Майко, строиха ни и ни споделиха, че нелегално сме пресекли границата на Беларус; имаме командировъчно до Брянск и заповед, която сме подписали, а ние без позволение сме изоставили мястото на дислокация. Обявиха, че от този миг нямаме никакво отношение към съветската войска и сме дезертьори ", споделил ядосаният млад мъж.
Затова нямало да получат и в допълнение заплащане. Това го споделили личните им командири. Елена се чула и с други майки, които удостоверили думите на сина й. Всички се чудели тогава за какво ешелонът е влезнал в Беларус.
На идващия ден висшите военни декларирали на бойците, че въпросът е противоречив и по-добре да отидат при украинците.
" Майко, предадоха ни! ", крещял по телефона Павел. Жената не могла да спи през цялата нощ. Успокоявала се, че това не може да бъде. Но когато той й се обадил в 5:30 ч. на 24 февруари, към него се чувал звук на самолети и пукотевица: " Качват ни на камионите, тръгваме, обичам те. Не вярвай незабавно, в случай че чуеш, че са ме погребали, безусловно ревизира ", смотолевил синът й.
От този миг нататък Елена Абрамова не е говорила със сина си и не знае какво става с него. Тя е пуснала тъжба до прокуратурата и до командването на войсковата част на Павел, само че отговор няма.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ