Майката пристигна от кладенеца с големи менци на рамо. Тя

Непослушните деца

Майката дойде от кладенеца с огромни менци на рамо. Тя беше цялата измокрена. Вир-вода шуртеше от облеклата й. Като окачи менците на полицата, простудената жена потегли към огъня и рече:
- Деца, сторете ми мъничко място да се посгрея, тъй като съм капнала от отмалялост и мраз. Навън плющи заплашителен дъжд. Реката приижда. Пак ще вдигне моста. Сторете ми мъничко място!
Четирите деца се бяха наредили край накладения огън и се грееха с разголени крайници и прострени напред зачервени ръце.
Първото се обърна и рече:
- Мамо, аз не мога да ти сторя място, тъй като обувката ми е пробита и си намокрих крайници, като се връщах от учебно заведение. Трябва хубаво да се натопля!
Второто сподели:
- На мене пък калпакът ми тече. Днес в учебната стая, като си удряхме калпаците върху пода — моят се пукна. Докато се върна, намокри ми се главата. Пипни, в случай че не вярваш!
- Аз, майчице, така хубаво съм се наместила до батя, че не ми се желае да стана — добави мързеливо третото дете, момиченцето. А четвъртото, най-малкото, викна високо:
- Който върви по дъжда, дано в този момент мръзне като мокра кокошка!

Затоплените деца се засмяха високо и нехайно, а простудената майка тъжно поклати глава. Без да каже нещо, тя влезе в пещника да им замеси самун. Докато меси хляба в нощвите, мократа й риза залепна на гърба и зъбите й взеха да тракат. Късно през нощта майката възпламени пещта, метна хлябовете, изчака, до момента в който се опекат, извади ги с една лопата, подреди ги на полицата и хвърли от горната страна им кожухчето си.

Прибра се под юргана. Духна лампата. Децата й сладко спяха, налягали едно до друго, само че тя не можа да притвори очи, тъй като главата й пламна. Залюля я люта тресчица. Три пъти става да гребе студена вода от менците и да си кваси челото.

На сутринта децата се пробудиха и скочиха. Откачиха менците и разляха всичката вода, до момента в който се измият. Сетне си отчупиха по едно парче мек самун, мушнаха го в торбата и отпътуваха за учебно заведение. При болната майка остана единствено най-малкото.
Търколи се денят. Майката не можа да се вдигне. Устните й се напукаха от огъня. След пладне трите деца се върнаха от учебно заведение. Блъснаха вратата.
- Ах, мамо, още лежиш, а пък нищичко не си ни сготвила! — укори я момиченцето.
- Мили деца — обади се с премалял глас майката, — доста съм болна. Изгоряха ми устата от жадност. Тази заран вие сте разлели водата от менците до капка. По-скоро вземете стомната и тичайте на чешмата!
Тогава се обади първото:
- Нали ти споделих, че обувката ми тече.
- Ти не помни, че калпакът ми е пукнат — добави второто.
- Мамо, какъв брой си смешна — рече момиченцето. — Мога ли да хукна по чешмите, когато имам домашно упражнение?
Очите на майката се изпълниха със сълзи. Най-малкото, като видя, че майка му заплака, сграбчи стомната и се затече на открито, но се спъна на прага и счупи пръстения съд. Всички деца ахнаха, разшаваха се, отрязаха си още по една порязаница самун и незабелязано се измъкнаха на открито да играят. Остана единствено най-малкото, тъй като нямаше обувки. То стартира да написа с пръст човечета по запотеното стъкло на прозореца. Болната майка се надигна. Погледна на открито през отворената врата и рече:
- Дано се трансформира на каквато и да е птичка! Дано ми пораснат криле, че да литна с тях и избягам от тези неприятни деца! Аз за тях залъка от устата си давах, а те не пожелаха да ми донесат капка водица.
И завчас стана знамение: внезапно болната жена се трансформира на птичка кукувица. Най-малкото, щом видя, че майка му е към този момент птичка и размаха крилете си, изскочи на открито по чорапи и развика:
- Братчета, сестро, тичайте по-скоро, тъй като мама стана на птичка и се гласи да бяга от нас.

Новогодишна приказка

Тичешком се втурнаха децата, само че когато стигнаха пред къщи, майката към този момент излиташе през отворената врата.
- Къде отиваш, мамо? - попитаха децата в един глас.
- Отивам си! Не ща да пребивавам при вас! Вие сте неприятни деца!
- Мамичко - запищяха и четирите, - върни се у дома! Ей в този момент ще ти донесем вода.
- Късно е към този момент, дечица! Аз не съм човек — нали виждате - птичка съм. Не мога да се върна. Вода ще пия от бистрите ручеи и от планинските езера.

И тя полетя над земята. Децата се втурнаха с вик след нея. Тя хвърчеше над земята, а те тичаха по земята. Девет дни бягаха сиротните дечица след кукувицата през нивите, през трънаците, по каменистите поляни. Падаха, ставаха. Нараниха си краката и ръцете. Гърлата им се продраха от кряскане. Нощем кукувицата кукаше изтощена на някое дърво, а децата се сгушваха до дънера под дървото. На десетия ден птицата размаха криле над една гъста гора и се загуби. Децата се върнаха в родното си село, само че къщата им се видя напълно пуста, тъй като я нямаше майка им.