“Майката на всички икономически кризи може да бъде отложена, но

“Майката на всички стопански рецесии може да бъде отсрочена, само че не и избегната. ”    За това предизвестява в коментар за Project Syndicate Нуриел Рубини, почетен професор по стопанска система в бизнес учебното заведение Stern на Нюйоркския университет и основен икономист в Atlas Capital Team. Рубини е някогашен старши икономист по интернационалните въпроси в Съвета на икономическите съветници на Белия дом по време на администрацията на Клинтън и е работил за Международния валутен фонд, Федералния запас на Съединени американски щати и Световната банка.    Световната стопанска система се насочва към невиждано съвпадане на стопански, финансови и дългови рецесии след детонацията на дефицити, заеми и ливъридж през последните десетилетия, предизвестява Нуриел Рубини, чиято книга Мега Заплахи: Десет рискови трендове, които заплашват нашето бъдеще и по какъв начин да се оправим с тях беше издадена през октомври.    В частния бранш планината от задължения включва тази на семействата (ипотеки, кредитни карти, автомобилни заеми, студентски заеми, персонални заеми), на предприятия и корпорации (банков, облигационен и частен дълг) и на финансовия бранш (задължения на банкови и небанкови институции). В обществения бранш тя включва централни, районни и локални държавни облигации и други официални отговорности, както и скрити задължения като нефинансирани отговорности от разходопокривни пенсионни схеми и системи за опазване на здравето – всички те ще продължат да порастват със застаряването на обществата, предизвестява още основният изпълнителен шеф на Roubini Macro Associates и съосновател на TheBoomBust.  Само като погледнем явните задължения, цифрите са потресаващи, написа Рубини.     Икономистът показва, че в международен мащаб общият дълг на частния и обществения бранш като дял от Брутният вътрешен продукт е повишен от 200% през 1999 година до 350% през 2021 година Съотношението в този момент е 420% в развитите стопански системи и 330% в Китай. В Съединени американски щати то е 420%, което е по-високо, в сравнение с по време на Голямата меланхолия и след Втората международна война.   Рубини прибавя, че дългът може да подтиква икономическата интензивност, в случай че кредитополучателите влагат в нов капитал, който носи възвръщаемост, по-висока от цената на заемите (той дава за образец вложения в машини, жилища и обществена инфраструктура). Много заеми обаче отиват просто за финансиране на разноските за едно непрекъснато ползване, надвишаващо приходите. Това е рецепта за банкрут.   Инвестициите в " капитал " също могат да бъдат рискови, предизвестява икономистът. Независимо дали кредитополучателят е домакинство, което купува жилище на изкуствено повишена цена, корпорация, която се стреми да се разшири прекомерно бързо (без оглед на възвръщаемостта), или държавно управление, което харчи парите за " бели слонове " (екстравагантни, само че безполезни инфраструктурни проекти).  Подобно свръхкредитиране продължава от десетилетия - по разнообразни аргументи, отбелязва Рубини в Project Syndicate.    Демократизацията на финансите разреши на закъсалите за приходи семейства да финансират потреблението си с дълг. Десноцентристките държавни управления настойчиво понижават налозите, без да понижават разноските, до момента в който лявоцентристките харчат обилно за обществени стратегии, които не са изцяло финансирани с по-високи налози. Данъчните политики, които облагодетелстват дълга пред личния капитал, подстрекавани от ултра-разхлабената парична и кредитна политика на централните банки, подхранват скок в заемите както в частния, по този начин и в обществения бранш.   Годините на количествено облекчение (QE) и стимулиране на заемите поддържаха разноските по заемите покрай нулата, а в някои случаи даже негативни (както в Европа и Япония доскоро). До 2020 година държавният дълг с негативна рентабилност в долари е 17 трилиона $, а в някои скандинавски страни даже ипотеките имат негативни номинални лихвени проценти, отбелязва икономистът.   Експлозията на неустойчива задлъжнялост допуска, че доста кредитополучатели - семейства, корпорации, банки, сенчести банки, държавни управления и даже цели страни - са неплатежоспособни " зомбита ", които са подкрепени от ниските лихвени проценти (което поддържа разноските им за обслужване на дълга управляеми). Както по време на международната финансова рецесия през 2008 година, по този начин и по време на коронавирус рецесията, доста неплатежоспособни участници, които биха банкрутирали, бяха избавени от политиките на нулеви или негативни лихвени проценти, QE и директни фискални избавителни стратегии.  Сега инфлацията – подхранвана от същата ултра-хлабава фискална, парична и кредитна политика – постави завършек на този финансов зомби блокбъстър, по думите на Рубини.    Тъй като централните банки са принудени да усилят лихвените проценти в опит да възстановят ценовата непоклатимост, зомбитата изпитват внезапно нарастване на разноските си за обслужване на дълга.   За мнозина това съставлява троен удар. Инфлацията също по този начин ерозира действителните приходи на семействата и понижава цената на активи им (като жилища и акции). Същото важи и за нежните и свръхзадлъжнели корпорации, финансови институции и държавни управления: те са изправени пред внезапно възходящи разноски по заемите, падащи доходи и намаляващи стойности на активите по едно и също време.  По-лошото е, че тези събития съответстват със завръщането на стагфлацията (висока инфлация дружно със слаб растеж). Последният път, когато развитите стопански системи са били в такава обстановка, е бил през 70-те години на предишния век. Но тогава най-малко съотношенията на дълга бяха доста ниски, написа Рубини. Днес сме изправени пред най-лошите аспекти на 70-те години (стагфлационни шокове) дружно с най-лошите аспекти на международната финансова рецесия. И този път не можем просто да понижим лихвите, с цел да подтикваме търсенето.  В последна сметка международната стопанска система е ударена от непрекъснати краткосрочни и средносрочни отрицателни шокове в предлагането, които понижават растежа и усилват цените и индустриалните разноски.   Сред тях са породените от пандемията разстройства в предлагането на труд и стоки; въздействието на войната в Украйна върху цените на суровините; все по-катастрофалната политика на Китай за нулев COVID; и дузина други средносрочни шокове - от изменението на климата до геополитическите спорове – създаващи спомагателен стагфлационен напън.   За разлика от финансовата рецесия от 2008 година и първите месеци на COVID-19, спасяването на частни и обществени стопански сътрудници с хлабави макрополитики би изляло още повече бензин върху инфлационния пожар.   Затова можем да чакаме твърдо приземяване: дълбока, продължителна криза – на върха на тежка финансова рецесия, написа Рубини   Тъй като балоните при активите се спукаха, коефициентите на обслужване на дълга скочиха, а действителните приходи на семействата, корпорациите и държавните управления паднаха, икономическата рецесия и финансовата злополука ще се подхранват взаимно.   Разбира се, развитите стопански системи, които заемат в личната си валута, могат да употребяват непредвидения инфлационен взрив, с цел да понижат действителната стойност на номиналният си  дълготраен дълг.    Докато държавните управления не желаят да покачат налозите или да понижат разноските, борейки се с дефицитите си, тяхната монетизацията от централните банки още веднъж ще се преглежда като пътя на най-малкото противодействие.    Не можеш обаче да заблуждаваш всички хора от самото начало, написа Рубини. След като духът на инфлацията излезе от бутилката - което ще се случи, когато централните банки изоставят битката с нея поради задаващия се стопански и финансов срив - номиналните и действителните разноски по заемите ще скочат.    Майката на всички стагфлационни дългови рецесии може да бъде отсрочена, само че не и избегната, заключва Рубини.