Майката на Левски се хвърля в кладенец, за да се спаси от ятагана
Майката на Васил Левски е жертва на ужасно кръвопролитие в края на игото.
През Руско-турската война от 1877-1878 година градът да Апостола е обезкървен и опустошен, написа. За да се избави от ятагана на поробителя, Гина Кунчева сама поставя завършек на живота си.
По време на бойните дейности карловските българи и турци подписват контракт за взаимно застъпничество. Според документа, в случай че русите влязат в града, християните ще защитят мюсюлманите. Ако ли нахлуе войник, мохамеданската общественост ще стори същото за християнската. Случва се първото.
Местният хронист Васил Попов е документирал в полето на една книга: “Днес на 12 юлия на тази 1877 година, когато правихме изпит, известиха, че идат русите. След това излезе всичкият народ дружно с всичкото свещенство, с цел да ги посрещне, и след един час пристигнаха.”
Казашка сотня е посрещната с самун и сол, църковни песнопения и “Да живей Александър Николаевич!”
“Най-после се откриха на източния завършек на града - продължава летописецът. - След това взеха от турците оружието им и го раздадоха на българите. После, откакто обядваха, отидоха за в Калофер и на другия ден отново пристигнаха.”
Мюсюлманите са обезоръжени, само че косъм не пада от главите им. Българите извършват своята част от контракта. Няколко признателни чалми незабавно тичат в Пловдив и рапортуват обстановката. И Кямил паша потегля на север с 10 000 постоянен войник и 2000 черкези и башибозуци.
Проф. Иван Унджиев написа: “На 30/18 юли следобяд турските войски обкръжили Карлово и нахлувайки от всички страни в града, почнали да избиват българското население и да ограбват къщите и дюкяните, ревниво подпомагани от локалните турци, не запомнили съглашението и контракта за взаимно застъпничество.”
“На 2 август (22 юли) сутринта - сочи професорът - към 2000 помаци и черкези, пристигнали преднамерено за плячка от Чепино и Пазарджик, атакуват на собствен ред града и под покровителството на войската траяли с още по-голямо озлобление нейното дело; избиват мъже, дами и деца и ограбват всичко, каквото им попадне в ръце - пари, стока, мебелировка, та даже черковните хранилища и одежди. Скрилите се в черквата дами и мъже били изклани.”
Геноцидът над карловци продължава половин година. Това време е запомнено като Страшното. Около 900 са жертвите, измежду които и Гина Кунчева. В първите дни на свободата Петър, по-малкият брат на Васил Левски, моли Найден Геров за работа и прехранване: “Защото майка ми, като се давила в гираня на Иван Фурнаджийски, единствено е останала сестра ми с четири девойки, по какъв начин, молим Ви, можат да се прехранват, когато се надяват на мен.”
Гина Кунчева е заровена в двора на черквата “Св. Николай”. Гробът обаче е премахнат и пропуснат. По-късно на случайно място е вдигнат монумент с ограда. “Така - изяснява Георги Тахов през 1974 година - десетилетия съществуваше един привиден гроб, един пай земя, който единствено посредством надписа бе обвързван с майката на Апостола.”
Костите са открити при изкопни работи за канал. Копаели бойци от локалното отделение, където е служил и татко ми. “Коленичили върху земята - написа той, - те допират пръстта и откриват останките на Гина, сред които и белегът - монета, която майката на Левски е носела завързана на черната си кърпа…”
През Руско-турската война от 1877-1878 година градът да Апостола е обезкървен и опустошен, написа. За да се избави от ятагана на поробителя, Гина Кунчева сама поставя завършек на живота си.
По време на бойните дейности карловските българи и турци подписват контракт за взаимно застъпничество. Според документа, в случай че русите влязат в града, християните ще защитят мюсюлманите. Ако ли нахлуе войник, мохамеданската общественост ще стори същото за християнската. Случва се първото.
Местният хронист Васил Попов е документирал в полето на една книга: “Днес на 12 юлия на тази 1877 година, когато правихме изпит, известиха, че идат русите. След това излезе всичкият народ дружно с всичкото свещенство, с цел да ги посрещне, и след един час пристигнаха.”
Казашка сотня е посрещната с самун и сол, църковни песнопения и “Да живей Александър Николаевич!”
“Най-после се откриха на източния завършек на града - продължава летописецът. - След това взеха от турците оружието им и го раздадоха на българите. После, откакто обядваха, отидоха за в Калофер и на другия ден отново пристигнаха.”
Мюсюлманите са обезоръжени, само че косъм не пада от главите им. Българите извършват своята част от контракта. Няколко признателни чалми незабавно тичат в Пловдив и рапортуват обстановката. И Кямил паша потегля на север с 10 000 постоянен войник и 2000 черкези и башибозуци.
Проф. Иван Унджиев написа: “На 30/18 юли следобяд турските войски обкръжили Карлово и нахлувайки от всички страни в града, почнали да избиват българското население и да ограбват къщите и дюкяните, ревниво подпомагани от локалните турци, не запомнили съглашението и контракта за взаимно застъпничество.”
“На 2 август (22 юли) сутринта - сочи професорът - към 2000 помаци и черкези, пристигнали преднамерено за плячка от Чепино и Пазарджик, атакуват на собствен ред града и под покровителството на войската траяли с още по-голямо озлобление нейното дело; избиват мъже, дами и деца и ограбват всичко, каквото им попадне в ръце - пари, стока, мебелировка, та даже черковните хранилища и одежди. Скрилите се в черквата дами и мъже били изклани.”
Геноцидът над карловци продължава половин година. Това време е запомнено като Страшното. Около 900 са жертвите, измежду които и Гина Кунчева. В първите дни на свободата Петър, по-малкият брат на Васил Левски, моли Найден Геров за работа и прехранване: “Защото майка ми, като се давила в гираня на Иван Фурнаджийски, единствено е останала сестра ми с четири девойки, по какъв начин, молим Ви, можат да се прехранват, когато се надяват на мен.”
Гина Кунчева е заровена в двора на черквата “Св. Николай”. Гробът обаче е премахнат и пропуснат. По-късно на случайно място е вдигнат монумент с ограда. “Така - изяснява Георги Тахов през 1974 година - десетилетия съществуваше един привиден гроб, един пай земя, който единствено посредством надписа бе обвързван с майката на Апостола.”
Костите са открити при изкопни работи за канал. Копаели бойци от локалното отделение, където е служил и татко ми. “Коленичили върху земята - написа той, - те допират пръстта и откриват останките на Гина, сред които и белегът - монета, която майката на Левски е носела завързана на черната си кърпа…”
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ