Майката на Богдана Карадочева й е казала, че тя е

Майката на Богдана Карадочева й е споделила, че тя е почнала да пее от момента, в който е престанала да плаче. Родителите й са били фенове на оперната музика и са се надявали тяхната щерка да поеме по пътя на класическите творби, само че „ ориста ” отрежда друго за Богдана. На 14 години тя излиза на сцената в БИАД, където Вили Казасян дава опция на хора от публиката да изпеят нещо в рубриката „ Микрофонът е ваш ”. Това не е „ Тромбата на Вили ”. И младото тогава момиче, още ученичка, прави мощно усещане на Вили Казасян. Само след година Богдана Карадочева записва своята първа ария „ Аз ще бъда в чудна рокля, ших си я сама... ”, която се трансформира в шлагер. Едва на 19 години певицата печели „ Златен Орфей ”. И тогава Бруно Кокатрис, шефът на зала „ Олимпия ” в Париж, я кани да пее на тази международна сцена. Трябвало е да бъде подгряваща изпълнителка преди огромните артисти Азнавур, Беко, Адамо... Като премия от „ Златния Орфей ” е трябвало да получи и 5000 $ от Кокатрис. За това време /1969 год./ това е „ галактическа ” сума. Но Богдана Карадочева не получава нито парите, нито отпътува за Франция. Такива бяха времената тогава – споделя певицата. Въпреки това счита, че има щастлива орис, тъй като песните и музиката я вършат щастлива и тя е полетяла с ария през живота.

Преди всеки концерт известната певица „ изпада в нервност ”, сърцето й бие неистово, не вижда, не чува и вие й се свят, както се пее в една нейна ария. За Богдана Карадочева сцената е пропаст, на която могат да ти се случат всевъзможни неща. Но тя постоянно си споделя: Боже, ти пред  мене и аз след тебе! и излиза на сцената. Тогава всичко се трансформира в една приказка. Защото нейните песни, както и песните на сътрудниците й от нейното потомство, са песни послания, песни картини, песни шедьоври, с които хората са се обичали, женили, танцували, разлюбвали...Песни, които публиката позволява до своя дом – песни с душа. Певицата откровено съжалява, че през днешния ден тези песни не се излъчват по медиите и не схваща за какво това е по този начин. Всяка нация би трябвало да цени своето изкуство и да му отрежда заслуженото място. За това би трябвало да има една държавна политика, както е в доста европейски страни. Над 500 са песните на Богдана Карадочева. 19 са към този момент нейните албуми. Днес умерено може да каже, че шансонът е нейния жанр: прелестни стихове, облечени в красива музика.

Любовта е в основата на доста от песните на Богдана Карадочева, тъй като любовта е моторът на живота, както споделя певицата. И добавя, че става въпрос и за любовта към децата, към хората, към Слънцето, към музиката.... Съжалява, че през днешния ден живеем в изключително време, където има доста принуждение и експанзия. Дори и по пътищата. И е уверена, че всички ние имаме потребност от вярата в Бога, с цел да се научим на примирение и на положително. Защото Бог е положително.

Богдана Карадочева не схваща за какво ние в България сме нихилисти и постоянно недоволни. Но тя има вяра в онази сила у българите, която заливаше площадите след измененията през 1989 год. и която стигаше до небето. И се надява, че с времето ще създадем живота си по-добър. Ще станем по-отворени към света, ще погледнем напред и нагоре към светлината. Вярва, че песента й „ Дано, нека ” може да трансформира нещо в хората. И продължава всеки ден да споделя „ Дано ” с благопожелание единствено за положителни неща. Най-важното за нея са здравето, децата и вярата в Бога. И всеки ден благодари на Бога, че още веднъж вижда Слънцето и че е с хората, които обича.

Музиката е нейната обич. Естрадата е нейната орис. Песента за нея е нещо огромно и велико. И тя ще остане вечно в нея. Днес се радва на двамата си внуци, които също са се посветили на музиката. И с изключение на диалозите с тях за музиката и вярата, от време на време даже рита топка с тях. Въобще един живот като шансон – с прекрасен текст и красива музика.