Майкъл Рокфелер е роден на 18 май 1938 г. в

Майкъл Рокфелер е роден на 18 май 1938 година в фамилията на американския банкер Нелсън Олдрих Рокфелер и бил правнук на милиардера Джон Рокфелер. В ранна възраст Майкъл почнал да се интересува от история и антропология, този възторг бил подсилен от татко му. Младежът твърдо решил да стане академик и когато пристигнало времето, постъпил в Харвардския университет. През 1960 година приключил образованието си и прекарал няколко месеца в армията. Младият Рокфелер копнеел да замине бързо с научна експедиция и да събере представителна сбирка, разказваща за живота на папуасите от Нова Гвинея.

Майкъл Рокфелер – Уикипедия

Майкъл Рокфелер решил да посети село Асмат, надявайки се да откри там неповторими експонати за Музея на първобитното изкуство в Ню Йорк. Рокфелер бил мощно обезкуражен от това пътешестване, тъй като то било много рисковано. Шаманът на едно от племената даже споделил на Майкъл, че вижда на лицето му „ маската на гибелта “. Въпреки това, младият академик не се вслушал в това предизвестие.

На 18 ноември 1961 година дребната експедиция от четирима души отишла до село Ате. Освен Майкъл Рокфелер, тя включвала холандския му сътрудник Рене Вассинг и двама водачи – Лео и Саймън. Тяхното транспортно средство било доста допотопно: катамаранът се състоял от два корпуса, свързани между тях на разстояние от два метра с няколко стълба. На пода сред корпусите имало дребна бамбукова барака, в която се укривали от дъжда и вятъра и където се намирала фотоапаратурата, питателните муниции и разнообразни предмети (мъниста, огледала, ножове, брадви и т.н.), предопределени за продан с папуасите. Извънбордовият мотор бил с мощ 18 конски сили и задвижвал тази много неустойчива структура.

Колкото по-далеч от брега плавали, толкоз по-силни били вълните. Подът на катамарана почнал да се наводнява. Изведнъж една огромна вълна блъснала претрупания катамаран, моторът смълчан, експедицията се оказала подгизнала в дребния кораб, застрашен да потъне всеки миг. Брегът бил на към 2,5 километра, нито Майкъл, нито Рене желали да изоставен катамарана, където имало съоръжение и консумативи. Тяхната загуба означавала преждевременното преустановяване на експедицията, която още не била почнала. Ето за какво, те изпратили за помощ Лео и Саймън, които употребявали празен резервоар като избавителен пояс и скочили във водата.

Уморителното дълго очакване се проточило. Вместо предстоящата помощ, вечерта голяма вълна блъснала катамарана. Той не могъл да издържи и се обърнал, подът и хижата се разпаднали, всички уреди и съоръжение отишли на дъното. Майкъл и Рене се държали за оживелия корпус и останали в хладната вода през цялата нощ. Сутринта Майкъл решил да отплава към брега, като се има поради, че това бил последния късмет за избавление. Според него Саймън и Лео били станали жертва на акули или крокодили или са били пленени от някакво племе.

Рене изрично се противопоставил на този проект, наричайки го самоубийство. Той споделил на Майкъл, че течението е толкоз мощно, че даже мощен плувец ще бъде върнат в морето. Но младият Рокфелер, който плувал добре, вярвал в личната си благоприятни условия. Като взел празен червен контейнер от извънбордовия мотор, той храбро почнал да плува към далечния бряг. Последните думи на Майкъл, които Рене чул, били: „ Мисля, че ще съумея “.

Минали 8 часа, откакто Майкъл отплавал, а Рене към този момент изгубил вярата да се избави, когато бил открит от хидроплан на холандския флот, изпратен в търсене на експедицията на Рокфелер. От хидроплана спуснали за Рене каучукова избавителна лодка. Той с изпитание преплувал към 25 метра, които го деляли от лодката, като се оказало, че тя е обърната с дъното нагоре. Неговите опити да я преобърне не довели до триумф, той не могъл да се възползва от греблата или от провизиите, също така част от въздуха излязъл от лодката. В резултат на това, Рене трябвало да прекара още една ужасна нощ във водата. На холандецът му останало единствено да се сбогува с живота, само че с последни сили той траял да стои на повърхността на водата. Желанието му да оцелее било възнаградено, още веднъж самолетът се появил в небето и това дало нова вяра за избавление. Три часа по-късно измъченият Вассинг бил взет от холандската шхуна „ Тасман “.

„ Намерихте ли Майкъл? ” – незабавно попитал Рене, само че моряците поклатили глава открицателно.

Майкъл Рокфелер бил представител на фамозния клан, който имал доста обилни финансови запаси, тъй че не е изненадващо, че всички запаси, които били разполагаем за този район, били употребявани за да го намерят. Не минало и ден след изгубването му, Нелсън Рокфелер и щерка му Мария стигнали със аероплан до Нова Гвинея. Заедно с холандския шеф Плател те прелетели допустимо най-близо до зоната на изгубването на Майкъл. В търсенето му взели участие кораби, мисионери с моторни лодки, ловци и даже хеликоптери.

Рене бил уверен, че Майкъл не е стигнал до брега: „ Той имаше прекомерно малко време, с цел да стигне до твърдо дъно преди приливът да го издърпа назад в морето. Дори на тридесет метра от брега, течението е толкоз мощно, че притегля плувеца в морето. ”

Има версия, съгласно която Майкъл въпреки всичко съумял да стигне до брега. През 1965 година холандският вестник De Telegraaf разгласил информация, получена от писмо на холандския мисионер Ян Смит, чиято задача била близо до селото на асматите Осчанел. Смит писал на брат си, че е видял облеклата на Рокфелер в селото на папуасите и че са му посочили даже костите на един американец. За страдание, по това време Смит към този момент не е жив, тъй че нямало метод да се ревизира тази информация.

Друг мисионер, Вилем Хекман, също твърдял, че Рокфелер е бил погубен от бойци от Осчанел, незабавно щом стигнал на брега. По негово мнение папуасите биха могли да го вземат за морския дух, тъй като са сигурни, че подобен дух има бяла кожа и наподобява на човешко създание. Хекман споделил, че селяните му разказали освен за убийството, само че и за това, че черепът на Майкъл е в къща на селото. И ето още един факт: през 1964 година бежанците от територията на асматите достигнали административния център Дару в австралийска Папуа. Около 35 души от тях твърдели, че Майкъл Рокфелер е бил погубен от войни от Осчанел, „ сварен и изяден “.

Трябва да се вземе поради и обстоятелството, че малко преди изгубването на Майкъл, един отряд от нидерландската полиция въдворявал ред в едно от селата на асматите. По време на следствието пристрастеностите се нажежили толкоз доста, че полицията, чакаща непосредствената офанзива на папуасите, разкрила огън и умъртвила петима. Според обичаите на асматите, за гибелта на техните съплеменници, белите трябвало да платят същия брой жертви. И тъй като измежду папуасите Майкъл Рокфелер се е считал за доста мощен човек, може би асматите са решили да се задоволят единствено с неговата глава.

Версията за гибелта на Майкъл Рокфелер от ръцете на асматите има доста съперници, които имат своите причини в интерес на нейната неплатежоспособност. Например, те приказват за японски бойци, които след Втората международна война, не знаейки нищо за провалянето на Япония, се скрили в джунглите на острова, в това число и наоколо до асматите. Никой не ги е умъртвил и изял, а някои от японците даже били членове на папуаски племена.

Те не вярвали, че асматите са извадили Майкъл от водата и са гледали на него като на морски дух или страшилище. Първо, даже в случай че са го взели за злобен дух, най-вероятно са щели да избягат, а също така доста от асматите познавали Майкъл персонално и той даже бил почетен член на тяхното племе. Противниците на „ канибалската версия “ споделят, че слуховете за канибализъм измежду папуасите са доста пресилени, а пътешествениците в Нова Гвинея не са заплашен, в случай че не нападат първи.

Все отново версията, съгласно която Майкъл Рокфелер е погубен и изяден от асматите, остава предпочитана.