Майкъл Конлън е жертва на аматьорската боксова система, и то

Майкъл Конлън е жертва на аматьорската боксова система, и то дотам, че тя му коства златния орден на Олимпийските игри в Рио през 2016 година Той има вяра, че професионалният бокс е даже по-опасен от аматьорския, цялостен с още повече „ акули “.

Конлън (19 победи, 3 загуби, 9 с нокаут) ще се качи на кръга в Дъблин за първи път като експерт на 5 септември против Джак Бейтсън в 3Arena.

Двукратният олимпиец се счита, че е ограбен от съдиите във финала в Рио, където загуби от Владимир Никиитин – който по-късно победи на професионалния кръг. Разследване на МОК за метода, по който AIBA ръководи олимпийския бокс, докара до изключването на организацията от олимпийските игри. Впоследствие AIBA се преименува на IBA, смени основни фигури и в този момент прави стъпки и в професионалния бокс. Конлън ще следи с интерес по какъв начин ще се развие обстановката.

„ Професионалният бокс е по-зле, тъй като в аматьорския боксов свят решенията, а бих добавил и използването на допинг до известна степен, не зависят от теб “, споделя Конлън пред BoxingScene. „ Когато си в аматьорска система, имаш мач и след това отново мач след седмица. Загубите не са съдбовни. Но в професионалния бокс залогът е животът на хората, тяхната опция за облага, бъдещи възнаграждения. След загуба идната им сума е доста по-малка. “

Конлън изяснява, че в професионалния бокс боксьорите харчат доста от парите, които печелят, с цел да се развиват – би трябвало да заплащат за спаринги, хотели, пътувания и други В аматьорския спорт всичко това е покрито. „ В професионалния бокс прехраната ти зависи от решенията на съдиите, поддръжката от промоутъри, от допинг… Има толкоз доста непредвидими фактори – не знаеш кой тъкмо ще те прецака. “

Конлън взе участие на Олимпиадата в Лондон 2012 година и остана дилетант още четири години с вярата да завоюва злато в Рио и да го трансформира в доходоносна кариера. Доходната кариера въпреки всичко пристигна – само че след скандално вдигнат междинен пръст към съдиите, които подариха успеха на Никиитин.

Но ирландецът не съжалява, че е останал още четири години дилетант:

„ Това не беше неточност – тъкмо тези четири години ми донесоха парите, които завоювах. Инцидентът в Рио, това че не взех златния орден, ми донесе повече пари, в сравнение с в случай че бях го спечелил. На моите галавечери имаше златни и сребърни медалисти, които бяха в подгряващите мачове. А аз бях главното име. “

Известността, която му донесе вдигнатият междинен пръст, бе друг тип популярност. Жестът стана вирусен и 10 години по-късно към момента се свързва с него.

„ Бях прочут в целия свят, още преди да съм хвърлил първия си удар на професионалния кръг. Още в дебюта си в Америка разпродадох зала. Това не се случва даже със златните медалисти. “

Въпреки това, той в никакъв случай не е желал да печели пари съответно от междинния пръст – макар че е обсъждано да има тениски, гумени ръце и други сходни.

„ Все още го върша по фотоси, хората желаят това от мен, само че не желая това да е всичко, което ме дефинира. Това ме направи прочут – само че не желая единствено с това да ме помнят. “

Следващият му мач против Бейтсън в Дъблин би могъл да изпълни залата и с гумени ръце, вдигнали междинен пръст – само че Конлън избира да се откаже от тази асоциация.

„ Щеше да е занимателно “, усмихва се той. „ Но това е трик. А аз не желая да остана в клопката на трика. “