Майкъл Кийтън е най-лошият Батман, твърде забавен е
Майкъл Кийтън е най-лошият Батман в историята по една елементарна причина: той е прекомерно занимателен, с цел да бъде мрачния воин, съгласно „ Giant Freakin Robot “.
Майкъл Кийтън е богатство за шоубизнеса. Той е правил всичко - от дребни функции в типичен ситкоми от 70-те години на предишния век, през стендъп комедии, до помощник на цялостен работен ден в именитото детско предаване " Мистър Роджърс: кварталът ". След като пробива като комедиен артист през 80-те години на предишния век, той ненадейно се трансформира в мегазвезда, откакто през 1989 година получава ролята на Батман на Тим Бъртън. Въпреки първичните митинги от страна на почитателите на комиксите (да не приказваме за основателя на героя Бил Кейн), Майкъл Кийтън получава самопризнание за ролята и се затвърждава в съзнанието на едно потомство фенове като актьорът-Батман. В това обаче има един проблем: в действителност осъществяването на Майкъл Кийтън в ролята на Тъмния рицар е най-лошото от всички.
Майкъл Кийтън се превъплъти в облика на Батман (както и в облика на милиардера плейбой Брус Уейн) както в " Батман ", по този начин и в продължението му от 1992 година " Батман се завръща ", които бяха големи блокбастъри. Успехът на първия филм евентуално е повода за съществуването на всички последващи филми по комикси, в това число мегафранчайзите на Marvel Cinematic Universe, Sony Pictures и постоянно безредната DC Extended Universe на Warner Bros. Фактът, че един филм по комикс е толкоз мощен, че отваря съзнанието на Холивуд за опцията за други акомодации, е исторически впечатляващ и значително е обвързван с топлата, привлекателна харизма на Майкъл Кийтън.
И в това е казусът: Майкъл Кийтън е страховит. Той е занимателен. Той е наличен, и привлекателен. Всички тези качества го трансформират в превъзходен основен воин в комедии, само че също по този начин го вършат ужасяващ Батман и още по-лош Брус Уейн. В предишното Брус Уейн е бил представян или като нахален, пийнал плейбой (което хвърля сянка върху самоличността му на герой с престъпността), или като леден, дистанциран аскет в имението Уейн. Обикновено Батман е изобразяван като мистериозна фигура, която жителите на Готъм възприемат колкото като мит, толкоз и като човек, или като маниак, който безпределно патрулира по улиците в търсене на закононарушения, с които да се бори.
Майкъл Кийтън не се вписва в нито един облик нито на Брус Уейн, нито на Батман. В първия филм той е задоволително обществен, с цел да посреща в дома си орди от всемирски персони и кореспонденти, само че не е задоволително прочут, с цел да го разпознае някой. Достатъчно обществено приспособен е, с цел да се майтапи повърхностно и елементарно и да завърже романс с Вики Вейл (Ким Бейсинджър), само че не наподобява да има някакъв живот отвън това. Несъответствието на превъплъщението на Майкъл Кийтън в облика на Брус Уейн е съвършено систематизирано в сцената, в която той и Бейсинджър се пробват да вечерят в една от големите трапезарии на имението Уейн, единствено с цел да се реалокират в кухнята и да си побъбрят на топло и доброволно с Алфред. Това е идеално за привличане на феновете към Майкъл Кийтън и с цел да наподобява той наличен, само че ето какво: Брус Уейн не е наличен.
Брус Уейн е психически изстрадал, в никакъв случай не му се е налагало да поддържа връзка с елементарните хора, с изключение на да ги бие. Няма причина той да бъде толкоз сърдечен и занимателен, колкото го показва Майкъл Кийтън. Крисчън Бейл схваща това и по тази причина неговата версия на Уейн употребява чара като следващата маска, която носи при потребност. Батман на Вал Килмър, когато не се бори с престъпността, главно се дави в личната си разрушена душeвност и е покрай лудостта. Бен Афлек разбра, че да играеш Брус Уейн като нахален, въпреки и в последна сметка храбър пияч, прави работа. За Робърт Патинсън младият Брус Уейн е главно затворен юноша, който към момента не е научил, че консолидираното в обществото е още един евентуален инструмент в арсенала му. Джордж Клуни просто прочете репликите си и се измъкна оттова допустимо най-бързо, което е разбираемо.
В основата си обликът на Батман на Майкъл Кийтън е основан, с цел да се хареса на публика, която значително не познава и не се интересува от десетилетията на създаване на героите в комиксите. В това отношение той е извънредно сполучлив и е голяма причина за триумфа на филмите на Тим Бъртън. Макар че почитателите, които по това време бяха срещу кастинга му, значително стачкуваха, че той няма заплашителното физическо наличие, с цел да изобрази Батман (което е в действителност вярно), те пропущат обстоятелството, че той е просто прекомерно прелестен, с цел да бъде Батман. /БГНЕС
Майкъл Кийтън е богатство за шоубизнеса. Той е правил всичко - от дребни функции в типичен ситкоми от 70-те години на предишния век, през стендъп комедии, до помощник на цялостен работен ден в именитото детско предаване " Мистър Роджърс: кварталът ". След като пробива като комедиен артист през 80-те години на предишния век, той ненадейно се трансформира в мегазвезда, откакто през 1989 година получава ролята на Батман на Тим Бъртън. Въпреки първичните митинги от страна на почитателите на комиксите (да не приказваме за основателя на героя Бил Кейн), Майкъл Кийтън получава самопризнание за ролята и се затвърждава в съзнанието на едно потомство фенове като актьорът-Батман. В това обаче има един проблем: в действителност осъществяването на Майкъл Кийтън в ролята на Тъмния рицар е най-лошото от всички.
Майкъл Кийтън се превъплъти в облика на Батман (както и в облика на милиардера плейбой Брус Уейн) както в " Батман ", по този начин и в продължението му от 1992 година " Батман се завръща ", които бяха големи блокбастъри. Успехът на първия филм евентуално е повода за съществуването на всички последващи филми по комикси, в това число мегафранчайзите на Marvel Cinematic Universe, Sony Pictures и постоянно безредната DC Extended Universe на Warner Bros. Фактът, че един филм по комикс е толкоз мощен, че отваря съзнанието на Холивуд за опцията за други акомодации, е исторически впечатляващ и значително е обвързван с топлата, привлекателна харизма на Майкъл Кийтън.
И в това е казусът: Майкъл Кийтън е страховит. Той е занимателен. Той е наличен, и привлекателен. Всички тези качества го трансформират в превъзходен основен воин в комедии, само че също по този начин го вършат ужасяващ Батман и още по-лош Брус Уейн. В предишното Брус Уейн е бил представян или като нахален, пийнал плейбой (което хвърля сянка върху самоличността му на герой с престъпността), или като леден, дистанциран аскет в имението Уейн. Обикновено Батман е изобразяван като мистериозна фигура, която жителите на Готъм възприемат колкото като мит, толкоз и като човек, или като маниак, който безпределно патрулира по улиците в търсене на закононарушения, с които да се бори.
Майкъл Кийтън не се вписва в нито един облик нито на Брус Уейн, нито на Батман. В първия филм той е задоволително обществен, с цел да посреща в дома си орди от всемирски персони и кореспонденти, само че не е задоволително прочут, с цел да го разпознае някой. Достатъчно обществено приспособен е, с цел да се майтапи повърхностно и елементарно и да завърже романс с Вики Вейл (Ким Бейсинджър), само че не наподобява да има някакъв живот отвън това. Несъответствието на превъплъщението на Майкъл Кийтън в облика на Брус Уейн е съвършено систематизирано в сцената, в която той и Бейсинджър се пробват да вечерят в една от големите трапезарии на имението Уейн, единствено с цел да се реалокират в кухнята и да си побъбрят на топло и доброволно с Алфред. Това е идеално за привличане на феновете към Майкъл Кийтън и с цел да наподобява той наличен, само че ето какво: Брус Уейн не е наличен.
Брус Уейн е психически изстрадал, в никакъв случай не му се е налагало да поддържа връзка с елементарните хора, с изключение на да ги бие. Няма причина той да бъде толкоз сърдечен и занимателен, колкото го показва Майкъл Кийтън. Крисчън Бейл схваща това и по тази причина неговата версия на Уейн употребява чара като следващата маска, която носи при потребност. Батман на Вал Килмър, когато не се бори с престъпността, главно се дави в личната си разрушена душeвност и е покрай лудостта. Бен Афлек разбра, че да играеш Брус Уейн като нахален, въпреки и в последна сметка храбър пияч, прави работа. За Робърт Патинсън младият Брус Уейн е главно затворен юноша, който към момента не е научил, че консолидираното в обществото е още един евентуален инструмент в арсенала му. Джордж Клуни просто прочете репликите си и се измъкна оттова допустимо най-бързо, което е разбираемо.
В основата си обликът на Батман на Майкъл Кийтън е основан, с цел да се хареса на публика, която значително не познава и не се интересува от десетилетията на създаване на героите в комиксите. В това отношение той е извънредно сполучлив и е голяма причина за триумфа на филмите на Тим Бъртън. Макар че почитателите, които по това време бяха срещу кастинга му, значително стачкуваха, че той няма заплашителното физическо наличие, с цел да изобрази Батман (което е в действителност вярно), те пропущат обстоятелството, че той е просто прекомерно прелестен, с цел да бъде Батман. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ