Идея от баба: майка отвлича 5-годишния си син и опитва да изтрие спомените му
Майка отвлича 5-годишния си наследник в чужбина, сменя името му и подменя спомените за татко му. Историята звучи като сюжет за филм, само че в действителност е по автентичен случай и е по концепция на бабата.
365 дни бащата няма никакъв контакт със сина си, а битката за него протича с две успоредни каузи в съда - за наставнически права и за домашно принуждение. Сагата почнала преди 5 години, когато съпрузите се разделили и всеки поел по своя път.
Майката намира любовта в Италия и отпътува, а бащата основава свое семейство тук. Двамата сякаш се били разбрали да поделят родителството и да вземат участие интензивно в развъждането на сина си. През първите две седмици ангажимента се спазвала - бащата се съгласявал и пускал детето в Италия, а майката го прибирала. Проблемите обаче настъпват при второто тръгване на 5-годишното дете. Тогава майката взема решение да не извършва ангажимента им и не връща детето назад.
Контактите с детето били невъзможни, а майката правила всичко допустимо за това. Мъжът по едно и също време търси помощ в институции и правораздаване, само че и взема решение да потърси сина си самичък.
С доста старания намира дома на някогашната си жена и моли да зърне за секунда дребния. Майката незабавно подава сигнал до италианската полиция, която незабавно гони бащата. Причината - в оня миг делото за наставнически права към момента тече и няма правосъдно решение, което да му разрешава да види сина си.
Минава една година, до момента в който италианските управляващи не издават заповед, в която се показва, че майката би трябвало да върне детето назад в България. Притисната от заповедта, тя го праща и синът е предаден на татко си в една петъчна вечер. Така двамата се срещат след една година разлъка.
С влизането в бащиния дом малчуганът е посрещнат с детско празненство от другари и родственици. Празникът минал в игри, смях и доста фотоси. Именно фотосите, запечатали благия спомен, ще се окажат от основно значение в борбата, която занапред ще се води.
Ден след купона бащата предава сина си на майка му за съботно-неделния режим. Всичко до този миг върви добре, до момента в който дамата не вижда синина на ръката на детето. Вади здравно удостоверение, сякаш с цел да потвърди, че детето е било обект на домашно принуждение от татко си.
Още в понеделник тя подава в съда молба за отбрана от домашно принуждение, подкрепена с медицинския документ и нейни изказвания, че е било ударено, откакто детето поискало да остане при нея. От съда незабавно се заели със случая и е издадена заповед за отбрана от домашно принуждение, като в нея се не разрешава бащата да се приближава до детето.
В процеса на делото се открило, че синината не е от удар, а от играчка, която съставлява ръкавица револвер. Ключови за разплитането на делото се оказали и фотосите от празненството, в които е снимана точно тази играчка.
Случаят се оказва изключително безизходен и това кара съдията да изиска разпит на всички родственици на детето. И в разпитите става ясно нова детайлност - изработен опит да се промени самоличността на детето, като го наричали с ново име и го убеждавали, че е негово. Всички от страната на майката наричали момчето с новото име, което двете дами му измислили. Това се потвърждава и посредством фейсбук профил, изработен от майката. Освен с новото си име, в него детето е записано и с семейството на новия мъж на майка му. За концепцията признава в разпита бабата по майчина линия.
По време на следствието излиза наяве, че е изработен опит да бъдат сменени и спомените за татко му.
“Това не е татко ми. Той не прави положителни неща ”, споделя детето, откакто вижда обща фотография с баща си от отмора, на която очевидно се забавляват. Момчето даже нарекло фрагмента монтаж, излиза наяве още от материали по делото.
Успоредно с делото за домашно принуждение се води и това за родителските права. То приключва с решение на втора инстанция за равни права на двамата родители - от 1 до 15 число на месеца при майката, а от 16 до 30-о - при бащата.
А експертиза по делото за домашно принуждение потвърдила, че равнището на настъпателност на бащата е ниско, само че е налице родителско отчуждение.
365 дни бащата няма никакъв контакт със сина си, а битката за него протича с две успоредни каузи в съда - за наставнически права и за домашно принуждение. Сагата почнала преди 5 години, когато съпрузите се разделили и всеки поел по своя път.
Майката намира любовта в Италия и отпътува, а бащата основава свое семейство тук. Двамата сякаш се били разбрали да поделят родителството и да вземат участие интензивно в развъждането на сина си. През първите две седмици ангажимента се спазвала - бащата се съгласявал и пускал детето в Италия, а майката го прибирала. Проблемите обаче настъпват при второто тръгване на 5-годишното дете. Тогава майката взема решение да не извършва ангажимента им и не връща детето назад.
Контактите с детето били невъзможни, а майката правила всичко допустимо за това. Мъжът по едно и също време търси помощ в институции и правораздаване, само че и взема решение да потърси сина си самичък.
С доста старания намира дома на някогашната си жена и моли да зърне за секунда дребния. Майката незабавно подава сигнал до италианската полиция, която незабавно гони бащата. Причината - в оня миг делото за наставнически права към момента тече и няма правосъдно решение, което да му разрешава да види сина си.
Минава една година, до момента в който италианските управляващи не издават заповед, в която се показва, че майката би трябвало да върне детето назад в България. Притисната от заповедта, тя го праща и синът е предаден на татко си в една петъчна вечер. Така двамата се срещат след една година разлъка.
С влизането в бащиния дом малчуганът е посрещнат с детско празненство от другари и родственици. Празникът минал в игри, смях и доста фотоси. Именно фотосите, запечатали благия спомен, ще се окажат от основно значение в борбата, която занапред ще се води.
Ден след купона бащата предава сина си на майка му за съботно-неделния режим. Всичко до този миг върви добре, до момента в който дамата не вижда синина на ръката на детето. Вади здравно удостоверение, сякаш с цел да потвърди, че детето е било обект на домашно принуждение от татко си.
Още в понеделник тя подава в съда молба за отбрана от домашно принуждение, подкрепена с медицинския документ и нейни изказвания, че е било ударено, откакто детето поискало да остане при нея. От съда незабавно се заели със случая и е издадена заповед за отбрана от домашно принуждение, като в нея се не разрешава бащата да се приближава до детето.
В процеса на делото се открило, че синината не е от удар, а от играчка, която съставлява ръкавица револвер. Ключови за разплитането на делото се оказали и фотосите от празненството, в които е снимана точно тази играчка.
Случаят се оказва изключително безизходен и това кара съдията да изиска разпит на всички родственици на детето. И в разпитите става ясно нова детайлност - изработен опит да се промени самоличността на детето, като го наричали с ново име и го убеждавали, че е негово. Всички от страната на майката наричали момчето с новото име, което двете дами му измислили. Това се потвърждава и посредством фейсбук профил, изработен от майката. Освен с новото си име, в него детето е записано и с семейството на новия мъж на майка му. За концепцията признава в разпита бабата по майчина линия.
По време на следствието излиза наяве, че е изработен опит да бъдат сменени и спомените за татко му.
“Това не е татко ми. Той не прави положителни неща ”, споделя детето, откакто вижда обща фотография с баща си от отмора, на която очевидно се забавляват. Момчето даже нарекло фрагмента монтаж, излиза наяве още от материали по делото.
Успоредно с делото за домашно принуждение се води и това за родителските права. То приключва с решение на втора инстанция за равни права на двамата родители - от 1 до 15 число на месеца при майката, а от 16 до 30-о - при бащата.
А експертиза по делото за домашно принуждение потвърдила, че равнището на настъпателност на бащата е ниско, само че е налице родителско отчуждение.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ