Проф. Стоянов: Каня шефа на АПИ да се повози с мен и да видим дали ще оцелее
Майка на две деца съм и се опасявам, когато тръгваме на път. Надяваме се да стигнем живи и здрави. В София ме е боязън да карам, тъй като няма пътна маркировка. Ти и да си доста добър водач, в случай че отсреща ти кара някакъв несъответстващ човек, нищо не може да те избави. Аз съм за доста строги ограничения, за взимане на брошура за години, с цел да може в последна сметка хората да се научат, че не би трябвало да пият и да се дрогират. Институциите би трябвало да не помилват нарушителите. Говорим и за пътна конюнктура, само че приказваме и за самите водачи.
Това разяснява пред Нова нюзц социологът Евелина Славкова от Тренд.
Пътувам по пътищата на България и има доста сектори, през които човек като минава, знае, че ще е знамение, в случай че оцелее. Например в региона на Шумен има подобен сектор и хората си го знаят. Лично аз бих поканил шефа на АПИ с неговата кола да минем оттова. Аз ще карам, а той ще се вози на задната седалка, с цел да забележим какви вреди ще би трябвало да заплати, в случай че вероятно стигнем живи до Шумен. Но това е единствено един образец. С осведомителни акции няма да има смяна. Всички тези младежи, които карат безразсъдно, не гледат телевизия, а си живеят в някакъв цифров свят, коментира проф. Росен Стоянов.
Какво да приказваме - трябват крути ограничения и самоуверено да се работи, а Народното събрание да измисли по какъв начин това нещо да се облече в закон и правила, с цел да не могат тези санкции да не падат в съда, добави той.
Със сигурност се натрупа напрежение, тъй като когато става въпрос за деца, това е алената линия. Непрекъснато има неща, които се случват, умират деца. Не са единствено на пътя, през вчерашния ден говорихме за дете и разпоредбите по какъв начин се поставят упойки. Преди няколко седмици говорихме за дете, което почина поради вейп. Не знам дали нещата при нас ще се случат, както в Сърбия, само че безшумно напрежение се натрупа. Със сигурност политиците не би трябвало да подменят тематиките. Това са тематики, които би трябвало да намерят решение, тъй като в един миг някой ще се спъне на улицата и ще избухне нещо грандиозно. Нещо доста дребно ще се случи и публичното напрежение ще избухне. Ние сме хора, които даваме всичко за децата си. Такава ни е народопсихологията и тъкмо като се натрупа напрежение във връзка с децата, може всичко да се срине.Със сигурност са нужни съответни решения, а не да хвърляме оставки. Надявам се на адеватни решения и го споделям като жител и като майка, уточни Славкова.
