Българче е отнето от майка му в Испания
Майка на дете със Синдром на Даун и редица съпътстващи болести се бори да си върне сина назад, откакто той е лишен от управляващите в Испания.
Вергиния Кръстева отпътува за Палма де Майорка със синът си Томи през 2015 в търсене на по-добри условия за лекуването и образованието му.
Томи, тогава четиригодишен, стартира да посещава локалното учебно заведение като първоначално всичко наподобява наред.
" Първоначално всичко вървеше доста добре, беше доста благополучен с децата от разнообразни националности, всички доста го обичаха и имаше нужното внимание от страна на децата. Докато на един рожден ден на дете от класа майките ме уведомиха, че синът ми е измъчван в учебно заведение и попитаха дали знам това. Те ме посъветваха да отида на утринната закуска и да погледна в учебния двор какво се случва със сина ми Томи. Направих го и видях, че синът ми го малтретират групово разнообразни деца на друга възраст. Те го душаха, сваляха му гащите, биеха му плесници и какви ли не още гаври. Направих фотоси и незабавно се обърнах към шефа на учебното заведение с молба за помощ. Той ми подвигна скандал, че никога нямам право да фотографирам, че детето е добре гледано в учебно заведение и че това просто им е играта ", споделя Вергиния.
" В момента, в който български жител и детето му отидат в чужбина и се открият там, местоживеенето на детето се трансферира във въпросната страна и пълномощия имат единствено локалните институции. Българската страна няма пълномощия и не може да се намеси. Самият факт, че детето е отнето, е мярка, която са решили, че би трябвало да бъде наложена. Дали е ефикасна, съдът ще реши. Защото аз не мисля, че сега то е добре обгрижено - настанено е в апартамент с други деца с увреждания ", изясни юрист Йорданка Бекирска, президент на Комисията по фамилно право към Федерацията на европейските адвокатури в Страсбург.
Вергиния Кръстева отпътува за Палма де Майорка със синът си Томи през 2015 в търсене на по-добри условия за лекуването и образованието му.
Томи, тогава четиригодишен, стартира да посещава локалното учебно заведение като първоначално всичко наподобява наред.
" Първоначално всичко вървеше доста добре, беше доста благополучен с децата от разнообразни националности, всички доста го обичаха и имаше нужното внимание от страна на децата. Докато на един рожден ден на дете от класа майките ме уведомиха, че синът ми е измъчван в учебно заведение и попитаха дали знам това. Те ме посъветваха да отида на утринната закуска и да погледна в учебния двор какво се случва със сина ми Томи. Направих го и видях, че синът ми го малтретират групово разнообразни деца на друга възраст. Те го душаха, сваляха му гащите, биеха му плесници и какви ли не още гаври. Направих фотоси и незабавно се обърнах към шефа на учебното заведение с молба за помощ. Той ми подвигна скандал, че никога нямам право да фотографирам, че детето е добре гледано в учебно заведение и че това просто им е играта ", споделя Вергиния.
" В момента, в който български жител и детето му отидат в чужбина и се открият там, местоживеенето на детето се трансферира във въпросната страна и пълномощия имат единствено локалните институции. Българската страна няма пълномощия и не може да се намеси. Самият факт, че детето е отнето, е мярка, която са решили, че би трябвало да бъде наложена. Дали е ефикасна, съдът ще реши. Защото аз не мисля, че сега то е добре обгрижено - настанено е в апартамент с други деца с увреждания ", изясни юрист Йорданка Бекирска, президент на Комисията по фамилно право към Федерацията на европейските адвокатури в Страсбург.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ