Майка на дете с увреждания разтресе България с това, което написа
Майка на дете с увреждане от Русе раздруса България с посланието си. Тя прикани хората в нейното състояние да потърсят правата си и да се опълчват на безумията в нашата страна .
Бахтишен Джуджева моли към всички наранени от системата да излязат на митинга на 18 април в София, от 11:00 часа пред Президентството.
Ето поста й, споделен в обществената мрежа:
" Майка съм на дете с увреждане, какво желая и какво не желая.
Не желая всяка година да отивам на изявление, с цел да аплайвам за помощник на детето ми.
Не желая на това изявление да ми се задават въпроси от сорта на " Какво тъкмо ви ТЕЖИ в развъждането на детето ви? "
Не желая да вървя три пъти годишно на образования, на които общински чиновник часове наред ни чете от листове някакви неразбираеми неща за това по какъв начин да се грижа за детето си!
Не желая майки като мен да получават работно облекло от общината, с цел да си гледат децата! Вие, общински и държавни чиновници, не би трябвало да се подигравате с нас, като ни давате калцуни, престилки медицински и сабо, с цел да обгрижваме децата си!!! Това е извращение.
Не желая да получавам заплата от 230 лева като персонален помощник на детето си!
Не желая да попълням дневник всеки ден, в който да разказвам какво върша за отпуснатите ми като помощник 2,3 или 4 часа на ден с детето си. Например: " От 8 до 9 го обличах, ресах, сервирах, отсервирах, избърсах му задника! " Без опрощение!
Не желая да нося този дневник в общината всеки месец.
Не желая да ми се дава отпуск от работата ми като помощник, който отпуск да разказвам в документите, да пущам молба до кмета за него и в случай че е повече от 5 дни да желая позволение от брачна половинка си, документално позволение за този отпуск! Четете! Писмено позволение от бащата на детето ми!
Къде да ида, по дяволите, като изляза отпуск, къде, като детето ми е вързано за мен, от време на време не помня, че то е различен човек, разбирате ли, работя все едно сме сиамски близнаци!
Не желая да ме унижават обществени и общински служители, като ме връщат да си препиша дневника четливо, щото не бил четливо написан!!! А не е четливо написан, щото съм го писала в 12 измежду нощ, когато у дома към този момент е безшумно.
Не желая да пия успокоителни преди да отида в Социалните служби! Защото ме срутват душевен, тъй като ме връщат за всевъзможни нелепости, ей по този начин, с цел да спестят някой лев надържавата, тъй като се надяват, че няма да се върна и ще се откажа.
Не желая да не помня себе си, не желая, а се не помня. Забравям, че и аз съм човек. Все по-често.
Не желая да ми идват на инспекции у дома, единствено с цел да видят дали имам паркет и какъв брой тв приемника имаме. И дали имаме вана!!!
Не желая да ме гледат като второ качество човек. Не желая помощи! Не съм нито тъпа, нито недоучена, нито елементарна, нито мързелива, с цел да желая помощи. Искам финансова грижа за неспособното си да се оправя единствено в живота дете.
Не желая когато излизам отвън града в работен ден да съм длъжна да се обаждам на общински чиновник и да го уведомя за това, че отвеждам индивида, за който се грижа, отвън обитаемо място. Разбирате ли? Звъня и споделям: " Госпожо Х, аз съм майката на еди си кой и на следващия ден, понеделник, ще вървим еди си къде.
Засега спирам. Ще продължа, подгответе се. И не ревете. Не ни съжалявайте, нито ни гледайте снизходително нас - околните на хора с увреждания. Това ни закопава тотално.
Просто елате с нас на 18-ти април. "
Бахтишен Джуджева моли към всички наранени от системата да излязат на митинга на 18 април в София, от 11:00 часа пред Президентството.
Ето поста й, споделен в обществената мрежа:
" Майка съм на дете с увреждане, какво желая и какво не желая.
Не желая всяка година да отивам на изявление, с цел да аплайвам за помощник на детето ми.
Не желая на това изявление да ми се задават въпроси от сорта на " Какво тъкмо ви ТЕЖИ в развъждането на детето ви? "
Не желая да вървя три пъти годишно на образования, на които общински чиновник часове наред ни чете от листове някакви неразбираеми неща за това по какъв начин да се грижа за детето си!
Не желая майки като мен да получават работно облекло от общината, с цел да си гледат децата! Вие, общински и държавни чиновници, не би трябвало да се подигравате с нас, като ни давате калцуни, престилки медицински и сабо, с цел да обгрижваме децата си!!! Това е извращение.
Не желая да получавам заплата от 230 лева като персонален помощник на детето си!
Не желая да попълням дневник всеки ден, в който да разказвам какво върша за отпуснатите ми като помощник 2,3 или 4 часа на ден с детето си. Например: " От 8 до 9 го обличах, ресах, сервирах, отсервирах, избърсах му задника! " Без опрощение!
Не желая да нося този дневник в общината всеки месец.
Не желая да ми се дава отпуск от работата ми като помощник, който отпуск да разказвам в документите, да пущам молба до кмета за него и в случай че е повече от 5 дни да желая позволение от брачна половинка си, документално позволение за този отпуск! Четете! Писмено позволение от бащата на детето ми!
Къде да ида, по дяволите, като изляза отпуск, къде, като детето ми е вързано за мен, от време на време не помня, че то е различен човек, разбирате ли, работя все едно сме сиамски близнаци!
Не желая да ме унижават обществени и общински служители, като ме връщат да си препиша дневника четливо, щото не бил четливо написан!!! А не е четливо написан, щото съм го писала в 12 измежду нощ, когато у дома към този момент е безшумно.
Не желая да пия успокоителни преди да отида в Социалните служби! Защото ме срутват душевен, тъй като ме връщат за всевъзможни нелепости, ей по този начин, с цел да спестят някой лев надържавата, тъй като се надяват, че няма да се върна и ще се откажа.
Не желая да не помня себе си, не желая, а се не помня. Забравям, че и аз съм човек. Все по-често.
Не желая да ми идват на инспекции у дома, единствено с цел да видят дали имам паркет и какъв брой тв приемника имаме. И дали имаме вана!!!
Не желая да ме гледат като второ качество човек. Не желая помощи! Не съм нито тъпа, нито недоучена, нито елементарна, нито мързелива, с цел да желая помощи. Искам финансова грижа за неспособното си да се оправя единствено в живота дете.
Не желая когато излизам отвън града в работен ден да съм длъжна да се обаждам на общински чиновник и да го уведомя за това, че отвеждам индивида, за който се грижа, отвън обитаемо място. Разбирате ли? Звъня и споделям: " Госпожо Х, аз съм майката на еди си кой и на следващия ден, понеделник, ще вървим еди си къде.
Засега спирам. Ще продължа, подгответе се. И не ревете. Не ни съжалявайте, нито ни гледайте снизходително нас - околните на хора с увреждания. Това ни закопава тотално.
Просто елате с нас на 18-ти април. "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ