Благодарна майка направи дарение за Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ Св. Иван Рилски
Майка на дете, което е било сполучливо оперирано от мозъчен израстък в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “, стана следващият донор на болничното заведение.
С жеста си тя благодари за грижите и помощта, които е получила в клиниката, само че слага изискване: дано доцент Минкин, нашият избавител, да каже защо да бъдат изразходвани тези средства.
Кошмарът за фамилията от Кърджали стартира през есента на 2017 година, когато на 14-годишната тогава Хелин й откриват израстък на дребния мозък. По рекомендация на другари, фамилията идва за консултация с доцент Красимир Минкин от Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “.
Той е безапелационен: нужна е интервенция. Следват седмици на боязън, блуждаене и подозрения. Детето е съветвано с други известни неврохирурзи в София, Анкара и Истанбул. Част от тях считат, че може да се изчака, а другите експерти са съгласни с доцент Минкин, че време за отсрочване на интервенцията няма. Така майката още веднъж е на кръстопът, а множеството спомагателни отзиви освен не са разрешили алтернативата й, а в противен случай, създали са я още по-сложна.
„ Исках да се доверя на доцент Минкин, усещах, че би трябвало, само че се опасявах “, споделя за тези дни Белгин. Днес тя е щастлива, че е взела вярното решение.
17-годишната към този момент Хелин е добре, а всичко претърпяно е единствено един неприятен спомен. За който припомня едно съкровено писмо, написано до доцент Минкин, по време на противоположния път към Кърджали, което за първи път ще стигне до своя получател.
„ За вас това, което вършиме, може да е всекидневие, рутина, работа…., само че за нас вие сте Спасител, Надежда, Ново начало. Пожелавам Ви ЗДРАВЕ. Изпадам в суматоха в редките случаи, когато може се чуем. От суматоха не помня диагнозата на детето си:-), напъвам се да схвана какво ми казвате (говорите толкоз бързо). Ако намерите време да прочетете това, желая да знаете, че сте специфичен за нашето семейство и вие към този момент сте част от него. Обадете ни се в случай че имате път към нашия край. (Една майка, която мери температура с целувка по челото, пътуваща за Кърджали, с хубави вести за детето си) “.
С жеста си тя благодари за грижите и помощта, които е получила в клиниката, само че слага изискване: дано доцент Минкин, нашият избавител, да каже защо да бъдат изразходвани тези средства.
Кошмарът за фамилията от Кърджали стартира през есента на 2017 година, когато на 14-годишната тогава Хелин й откриват израстък на дребния мозък. По рекомендация на другари, фамилията идва за консултация с доцент Красимир Минкин от Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “.
Той е безапелационен: нужна е интервенция. Следват седмици на боязън, блуждаене и подозрения. Детето е съветвано с други известни неврохирурзи в София, Анкара и Истанбул. Част от тях считат, че може да се изчака, а другите експерти са съгласни с доцент Минкин, че време за отсрочване на интервенцията няма. Така майката още веднъж е на кръстопът, а множеството спомагателни отзиви освен не са разрешили алтернативата й, а в противен случай, създали са я още по-сложна.
„ Исках да се доверя на доцент Минкин, усещах, че би трябвало, само че се опасявах “, споделя за тези дни Белгин. Днес тя е щастлива, че е взела вярното решение.
17-годишната към този момент Хелин е добре, а всичко претърпяно е единствено един неприятен спомен. За който припомня едно съкровено писмо, написано до доцент Минкин, по време на противоположния път към Кърджали, което за първи път ще стигне до своя получател.
„ За вас това, което вършиме, може да е всекидневие, рутина, работа…., само че за нас вие сте Спасител, Надежда, Ново начало. Пожелавам Ви ЗДРАВЕ. Изпадам в суматоха в редките случаи, когато може се чуем. От суматоха не помня диагнозата на детето си:-), напъвам се да схвана какво ми казвате (говорите толкоз бързо). Ако намерите време да прочетете това, желая да знаете, че сте специфичен за нашето семейство и вие към този момент сте част от него. Обадете ни се в случай че имате път към нашия край. (Една майка, която мери температура с целувка по челото, пътуваща за Кърджали, с хубави вести за детето си) “.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ