Майка му е българка, а баща му – сърбин. През

Майка му е българка, а татко му – сърбин. През 1951 година емигрира в България по политически аргументи. 

Завършва стопанска система във ВИИ „ Карл Маркс “ и школа по радиожурналистика в София, след което работи 17 години като публицист в БНР, артист в СИФ.

Снима се в български, маджарски и сръбски филми. Понякога е именуван „ именитият каубой “. Носител е на медал „ Кирил и Методий “ първа степен. 

Едни от най-известните филми, в които е взел участие, са „ Осмият “, „ Езоп “, „ Демонът на империята “, „ На всеки километър “, „ Гоя “, „ Антихрист “, „ Баща ми бояджията “, „ Иван Кондарев “, „ Сватбите на Йоан Асен “, „ Войната на таралежите “, „ Камионът “, „ Хан Аспарух “, „ Време разделно “, „ Под игото “, „ Капитан Петко челник “, „ Зарево над Драва “ и други

През февруари 2010 година получава премията „ Златен век “ на Министерството на културата за огромните му заслуги и принос към българското кино.

На 21 февруари 2014 година Джоко Росич умира от рак в болница „ Лозенец “, дни преди да навърши 82 години.

Благодарен съм на ориста, на мама, на баща, които ме възпитаха по този начин – да вървя изправен, да приказвам ясно и разбираемо. Това се учи отрано…

За какво му е на един мъж да прави каквото и да било в живота си, в случай че няма една жена до него, която да му каже: „ Браво, заплашителен си “!

На този свят няма мощ, която да спре майка, защитаваща децата си, и млад мъж, бранещ любовта си.

Когато една жена спре да навестява мислите ти, значи си се излекувал. Има загуби, които не се лекуват. Не е истина, че душата е безсмъртна. Всичко умира, остава единствено направеното, съграденото. Другото – престанеш ли да го мислиш и преживяваш – умряло е. Но пък тъгата е най-красивото, най-градивното свойство на душата.

Я се сети за едно велико нещо, дето да е направено в наслада. Било книга, текст, картина. Тъгата е велико положение!

Знаете ли кой е най-еротичният облик, запечатан вечно в съзнанието ми? Беше във времето, когато рядко ни попадаха лъскави списания. В едно такова видях реклама, не помня на какво, в която жена с тънко кафяво палто и кожени ботуши е направила типичната при вървене чупка в ханша. Дискретно и побъркващо!

Красотата на дамата е в лакирания палец, надничащ от сандала, в тембъра, в погледа. Когато първата ми жена ме попита какво съм намерил в новата, с какво я превъзхожда, се замислих и се пробвах да ѝ обясня по какъв начин в антракта, даже когато сме на спектакъл и пушим на открито, с всяка фибра на кожата си чувствам, че до мен стои жена.

Жената би трябвало да бъде жена с всяко поемане и издишване. Когато се храни, когато спи, когато се движи. Атмосферата на дамата е на всички места. Не е в демонстративното разголване. То е да мъже без въображение.

Младите са прелестни, единствено модата е странна, тъй като с панталона с увиснало дъно, който едвам се крепи на таза, не можеш да се качиш на кон.

Хубавите неща рано или късно ще се случат. Историята на човечеството не познава безкрайни рецесии. Има крах, има застоялост, а след това следва възходът. Това са справедливи закони.

Светът основно е добър – и у нас, и на открито, единствено дето ние непроменяемо се взираме в лайното. Как тогава животът ни да не е миризлив? За Бога, хората не престават да се обичат, да раждат деца и да ги разхождат по градинките, които стават от хубави по-хубави.

Ако човек е самичък на света, няма по какъв начин да е благополучен, няма от какво да е благополучен. Човек би трябвало да построи живота си по този начин, че хората да не го ненавиждат. Да не споделят “този е никой ”. Няма по-голямо благополучие от това да си заобиколен от хора, които те обичат и почитат.

Човек би трябвало да бъде отворен и готин и да одобри положителните неща от хората, с които е живял и продължава да живее.

Когато някой ми каже „ Абе, няма към този момент положителни хора ”, това е толкоз смешно, непоносимо, нихилистично…

Казвате: “Няма обич! ” Любов има. Вие не я разбирате. И тя си заминава… Отива при различен. Този, който я схваща и цени…

Утрешният ден – нов и неизживян, той ти носи идващото наслаждение.

Днес всичко се е юрнало нанякъде. Като ми кажат „ Ще вървя в Германия или Швеция “, запитвам „ Що? “. Отговарят „ Щото там е хубаво “. Чакайте, бе хора! Там не е било постоянно хубаво, създали са си го. Което ще рече „ Абе, копелета, дайте да запретнем ръкави, и при нас ще стане хубаво “.

Тези, които отидоха в чужбина са слаби хора. Силните останаха тук.

Не може да се приказва за безработица в страна, в която 40% от обработваемата земя не се обработва.

Моята житейска философия се основава на известната българска сентенция „ Човек може и с 2, и с 200″. Затова не се оплаква от пенсията си, помества се в неговите си 2 и продължава да счита, че е любимец на ориста.

Не сте ли забелязали, че когато някъде се взема решение някакъв въпрос – има една типична българска дума „ Трябва да се… “, а никой не споделя това кой, с какви средства и по кое време би трябвало да направи това нещо.

Все по-рядко пишем и получаваме писма. Получавам писмо от майка ми. Тя е писала с мастило и тъй като е била тъжна, се е разплакала и сълзата е паднала на хартията и се е размазало. Как по компютъра да изпратя сълза на мама? Няма потребност да сменяем компютъра с писмо. Но не би трябвало да изхвърляме това, което е било до нас.

Може да звучи като факсимиле, само че е правилно: “Всяка възраст си има своята красота ”. Аз не мога да се оплача от годините си, от положението си. Неотдавна като ме питаха какво е да си на 81 години, споделих: това значи да си свободен, тотално свободен човек. Както в никакъв случай не си бил, да не зависиш от нищо и от никого.

Вече не върша дивотии. Човек ги прави до тогава, до момента в който може да избяга. Аз към този момент не мога да тичам.

Но по този начин е с индивида. Той в никакъв случай не пораства. Само остарява. И цялостен живот години своите детски стремежи, своите детски комплекси, своите детски любови…

Три неща би трябвало да гледаш в индивида, в случай че искаш да схванеш можеш ли да му вярваш и може ли той да си държи на думата: 1-во би трябвало да гледаш дали тоя човек тъгува за родното си място. 2-ро гледай дали този човек помни приятелите си и дали ги търси, и 3-то гледай дали тъгува той за отминалите години. Ако видиш всичко туй да знаеш тоа човек е добър – чисто му е сърцето и можеш с него и дума да си кажеш и ария да си изпееш…

Хората с най-тежките истории са с най-красивите усмивки.