Майка ми е учител. Цял живот. И цял живот я

Майка ми е преподавател. Цял живот. И цялостен живот я следя по какъв начин каквото и да се случва, в работата си постоянно влага любов, морал и възприятие за отговорност. Как слага на мястото им нахалните и по какъв начин се пробва да доближи оттатък маската на проблематичните. Как направи всичко допустимо да не ми преподава, тъй като знаеше че съм добра и ще се наложи да ми написа шестици. Но не искаше, с цел да няма подозрения - нито към мен, нито към нея. Защото щяхме да сме, както е формалният термин, " в спор на ползи ". И по какъв начин постоянно по улицата я стопират възпитаници, които просто желаят нещо да й кажат. Защото я харесват. Мислех си, че се схваща от единствено себе си, какъв брой значима е работата на учителя. Докато през днешния ден не ми сподели, че й станало хубаво като прочела нещо положително за учителите. И че очевидно още имало хора, които гледат на специалността им с почитание и признателност. И се сепнах. До там ли сме я докарали, че учителите, УЧИТЕЛИТЕ да се съмняват в своята ценнаст? Толкова ли сме не запомнили кои са положителните, че те стартират да се съмняват в себе си? Не всички сме равни. И не всички сме еднообразно значими. Има специалности, които са по-важни, по-отговорни от други. Лекарите, учителите. Що за изгубено общество сме, щом разрешаваме учителите да се усещат унизени и непризнати?

 Кой не е имал учители, които помни? Кой не е станал подобен, какъвто е, и с помощта на тях? Колко пъти един преподавател е бил задоволителен, с цел да отключи нещо положително у всеки от нас, нещо ново, нещо непознато и вдъхновяващо? Кой не може да намерения и да види за какъв брой неща може да е признателен на учителите си? Аз съм признателна на учителката си по литература, че отключи тази толкоз светла част от мен, която ще нося цялостен живот.

 Благодарна съм на учителката си по математика, тъй като макар че и до през днешния ден всякога, когато видя цифри, мозъкът ми блокира, тя оценяваше, че се старая и давам всичко, на което съм способна.

 Благодарна съм на учителката си по физика, тъй като ми елементарни, че не можах да накарам една крушка да светне и по-късно да плана амперметъра, тъй като почиташе, че се пробвам.

 Благодарна съм на учителката си по химия, тъй като въпреки да беше строга, постоянно беше обективна и ни научи да не драматизираме, тъй като за всичко си има време и логичност.

 Благодарна съм на учителката си по испански, тъй като ни изтърпя, макар че бяхме рядко недорасли, малоумни и неуважителни. На нея дължа най-голямо опрощение, тъй като тя е добър преподавател и както всички положителни учители, не заслужава група лекета да подлагат това на подозрение.

 Благодарна съм на учителите си по британски, тъй като благосклонността към един език не е нещо, което се построява елементарно.

 Благодарна съм на учителите, които се тормозиха за мен, когато се гаджосах с сегашния си брачен партньор, тъй като аз бях отличничка, а на него не му виждаха очите в учебно заведение.

 Благодарна съм и на всички останали учители, които направиха по този начин, че учебното заведение да е най-безгрижния и въодушевяващ интервал в живота ми. Те не просто ме научиха на доста, те помогнаха да стана това, което съм.

 Защото те са и вашите учители. Тези, които ще помните до края на живота си. Защото при положение, че се съмняват, става тъкмо по този начин. Учителите не просто предават знанията си на новите генерации. Те оформят характери, отключват ползи, заразяват с дух. И дано в никакъв случай не се съмняват в това. И във себе си. И дано в никакъв случай не се подават на изкушението да се усещат недооценени или маловажни. Хилядите хора, чийто живот сте докоснали, ви помнят и обичат. Не на всеки се дава да има такава задача - да въздейства и оказва помощ на другите. Не на всеки се дава да оставя следи след себе си. На учителите обаче е обещано. И никой министър, държавно управление или система не могат да трансформират това и да го лишават. Защото да си преподавател е нещо доста по-голямо, неподвластно на времето и крамолите. Не сме почтени за учителите си, в случай че ги оставим, като общество, да бъдат неуверени. Защото светлината и положителното не могат да се съмняват в себе си.

Автор: Десислава Любомирова