Майка ми е тук, сестра ми също. Те живеят в

„ Майка ми е тук, сестра ми също. Те живеят в центъра. Точно до банката. Ако би трябвало да потегли, ще ги взема със себе си. Ние сме семейство... “

С тези думи учителката по британски Ирина посреща екипа на Euronews в Херсон. Ирина, както доста други поданици на Херсон, претърпяват тези обстрели, откакто са оживели повече от 8 месеца под съветска окупация.

Градът е постоянно обстрелван от силите на Москва, които са се предислоцирали на юг от река Днепър, на няколко километра от града.

 
Нямам думи, без думи съм... Никога не съм виждала такова нещо от близко. И не мога да привикна. Това е като филм, да, като филм.
Ирина, преподавател по британски език, гражданин на Херсон

Докато се опитваме да създадем изявление с Ирина и щерка й, системата за Противовъздушна отбрана на Украйна прихвана три ракети.

За да избегнем изкушението на ориста, се местим, макар че е мъчно да се каже къде е безвредно в Херсон. Много хора претърпяват ужасите на бомбардировките за пръв път: споделят, че украинските сили в никакъв случай не са атакували цивилни региони, до момента в който са се опитвали да си върнат града.

Ирина признава, че откакто е издържала на психологическия напън от нашествието, е считала, че няма да напусне дома си. Но в този момент всичко се е трансформирало.

 
Една седмица нямахме осветяване. Следващият понеделник ще станат три седмици без електричество. Не знаех какво да върша. Не знаех по какъв начин да пребивавам дружно с руснаците. Исках да пребивавам с мои сънародници, украинци. Всеки ден се сбогувах с приятелите си, които бяха решили да изоставен Херсон. Никога няма да не помни това, което претърпях.
Ирина, преподавател по британски език, гражданин на Херсон

Сега фамилията на Ирина има единствено една мисъл – да напусне Херсон допустимо най-скоро.