Насилието продължава в сблъсък с институциите и съда
Майка е на две деца - момиче и момче, които отглежда сама. Името й се прочу през 2014 г, когато дамата разгласи, че е жертва на душевен тормоз от страна на бащата на момченцето си - българин. Отношенията сред двамата бяха стигнали до там, че дребният Влади бе влезнал в графата "дете под риск " на обществените служби. Розита Матола трябваше да води борба за детето си, до момента в който татко му я атакува.
По време на делата за родителските права над детето, се разбра, че част от претенциите на отсрещната страна опират и до собствеността на апартамент в София, дарен на дребния от баба му и дядо му по бащина линия. Розита бе подготвена да се откаже от парцела, единствено и единствено дребният Влади да остане при нея. В съда бащата на детето претендираше, че майката има неизплатени заеми в банки и че той е по-надеждният във финансово отношение родител. С днешна дата обаче се оказва, че от 2013-а година насам, до ден-днешен, откакто е наказан на прехрана, не е плащал нищо и сумата е набъбнала на към 10 000 лв.. Предстои ново дело.
Днес, от дистанцията на времето, на Розита й е мъчно да се връща към най-тежкия интервал от живота си, когато по едно и също време е трябвало да отблъсква офанзивите на тормозителя си, да избави сина си си и да оцелее финансово, с цел да може да отглежда напълно сама двете си деца. Розита е безапелационна, че насилието - физическо, психическо, не стопира с бягството от вкъщи, където си бил унизен, а продължава и нататък - в конфликта с държавните институции, с бездушни служители и "буквоеди в съдийска роба ".
Казусът е бил елементарен - синът й Влади е бил зарязан от татко си още когато е бебе на 7 месеца. Мъжът ги оставя и отпътува за Германия. По думите на Розита е имал и престъпни прояви. Тя остава да се грижи сама за децата си. На всичкото от горната страна, дребният развива астма. "Всеки ден умираш, а би трябвало да "възкръснеш ", с цел да продължиш!.. ", споделя Розита Матола. Преминава през всички кръгове на пъкъла, когато една съдийка в първоинстанционния съд взема решение проблема в интерес на бащата. Тогава кръстницата на детето яростно отвръща на на съдийското решение с общественото изказване: "Не мога да допускам, че съдът присъди родителските права на един човек, който не има никакви морални качества! Не желая даже да си показва, че Влади ще би трябвало да живее на един етаж с наркомани, с любовницата на татко си и 10-годишния й наследник, а в същата къща има и психологично болен човек!”.
Година по-късно, делото е решено в интерес на майката Розита, само че някой запитва ли се какво й е коствала тази цяла календарна година?!? "Онази съдийка, която по този начин бездушно хвърли ориста на детето ми на произвола, споделя Розита, в този момент била в майчинство. Не й мисля злото, единствено се апелирам на Бог да я накара да се замисли, какво направи като ме лиши от детето ми и го даде на един безконтролен човек?!? Едно ще ви кажа: Ако откакто си бил жертва на принуждение, и въпреки всичко имаш някакъв късмет да се спасиш, да избягаш, то против насилието, облечено в съдийска роба, няма какво да направиш - безпомощен си, тъй като то претендира за "законност ", или най-малко официално се базира на закона с някакви си там измислени "мотиви ". Аз не разбирам законите, които могат да отделят едно дете от една майка, която се бори като тигрица за него. Така им споделих един ден и на обществените. Нахлух при тия бездушни служители и им креснах в лицето: "Вие виждали ли сте какво значи разярена майка-африканка?! Ей-сега ще разберете! " - Понякога човек от изтощение, и когато осъзнава какъв брой незаслужено е всичко против него, изпада в сходни умопомрачителни моменти, в които е кадърен да направи и нещо по-непремерено от това!.. Да пристигна в този момент в съда на делото за издръжката, онази съдийка и да даде отговор,защо "богатият " родител, на който тя присъди Влади, не си заплаща издръжката от 150 лв., която му присъдиха на втора инстанция! Междувпрочем, тя е същата, която присъди това момиченце от жк "Дружба " - Алекс, не на баба й по майчина линия, а на майката на бащата-убиец!.. Нека хората си създадат изводите, тъй като магистратите са недосегаеми. А доста постоянно самият живот ги опровергава по този начин, че заслужават "сопата " да се обърне против тях.
Навремето, до каква степен ли не стигнах, с цел да си защитя правата на майка!.. Моят случай бе показан даже на Кръгла маса в Народното събрание. Беше един от 105-те случая на фрапантна корист с наставнически права на обществените и първоинстанционния съд. До второто решение на Софийски градски съд, трябваше с децата ми да живеем в боязън и смут цяла една година. Знаете ли какъв брой безсънни нощи съм изкарала и по какъв начин съм се крила от децата да не виждат, че рева - да не ги тревожа с моите страхове!...
На първа инстанция бащата на Влади завоюва делото, с помощта на подправен обществен отчет. Хубаво, завоювах след това, само че и в този момент тормозът е всякога, когато детето, по силата на закона, би трябвало да преспива в къщата на татко си. Длъжен си да спазваш закона, а сърцето ти трепери. В такива нощи всичко ти минава отново като на кино лента: по какъв начин "услужливи " обществени работнички помагаха на "таткото " да ме изкара обезсърчителен родител; по какъв начин една обществена от Костинброд веднъж му беше дала на ръка обществения отчет, като вътре го беше описала с качества, каквито той не има, единствено и единствено той да ми отнеме детето; по какъв начин и повторно същата обществена служителка се яви в съда, без да е призована, като още веднъж предложи услугите си в негова изгода. Тази жена постави всички старания да го показа като "света вода ненапита ". Адвокатката му пък се оказа брачна половинка на прокурор и това, съгласно мен, също подейства безапелационно на първоинстанционния съд да вземе "онова " решение. По това време не ядях, не спях - станах сянка, а трябваше да се преструвам и да наподобявам мощна в очите на децата си, с цел да не ги тревожа с моето възприятие за неустановеност. А пък, в последна сметка, колкото и да си мощен по темперамент, човек си!.. И знаете ли кое е най-парадоксалното - че си жертва, а институциите не престават да те мачкат по не по-малко нечовечен метод от оня, който те е докарал до ситуацията на жертва!..Вместо да те защитят, те атакуват и застават на негова страна!...И ти се чудиш, за какво по този начин?! Защо ти се случва всичко това, в случай, че искаш нещо толкоз просто - да те оставят на мира и да ти разрешат да живееш умерено с децата си?!? А те безусловно се държат с теб по този начин, сякаш си им направил нещо неприятно на тях персонално и ти приказват за някакъв "обществен интерес "!...Това е толкоз подправено, по този начин незаслужено, че човек би трябвало да го изпита, с цел да го разбере!...Както сте научили, отхвърлих се и от въпросния апартамент-дарение на Влади от родителите на татко му. Никога не съм ламтяла за парцели, а за едно нормално човешко благополучие! Стъпих си на краката, само че минах през всички трънливи пътеки, до момента в който се борех с връхлитащите ме отвред беди. И по тази причина ви споделям: Насилието не свършва с бягството от насилника, то продължава в държавните институции, в съда! ", сподели Розита Матола пред кореспондент на Дир.бг.
По време на делата за родителските права над детето, се разбра, че част от претенциите на отсрещната страна опират и до собствеността на апартамент в София, дарен на дребния от баба му и дядо му по бащина линия. Розита бе подготвена да се откаже от парцела, единствено и единствено дребният Влади да остане при нея. В съда бащата на детето претендираше, че майката има неизплатени заеми в банки и че той е по-надеждният във финансово отношение родител. С днешна дата обаче се оказва, че от 2013-а година насам, до ден-днешен, откакто е наказан на прехрана, не е плащал нищо и сумата е набъбнала на към 10 000 лв.. Предстои ново дело.
Днес, от дистанцията на времето, на Розита й е мъчно да се връща към най-тежкия интервал от живота си, когато по едно и също време е трябвало да отблъсква офанзивите на тормозителя си, да избави сина си си и да оцелее финансово, с цел да може да отглежда напълно сама двете си деца. Розита е безапелационна, че насилието - физическо, психическо, не стопира с бягството от вкъщи, където си бил унизен, а продължава и нататък - в конфликта с държавните институции, с бездушни служители и "буквоеди в съдийска роба ".
Казусът е бил елементарен - синът й Влади е бил зарязан от татко си още когато е бебе на 7 месеца. Мъжът ги оставя и отпътува за Германия. По думите на Розита е имал и престъпни прояви. Тя остава да се грижи сама за децата си. На всичкото от горната страна, дребният развива астма. "Всеки ден умираш, а би трябвало да "възкръснеш ", с цел да продължиш!.. ", споделя Розита Матола. Преминава през всички кръгове на пъкъла, когато една съдийка в първоинстанционния съд взема решение проблема в интерес на бащата. Тогава кръстницата на детето яростно отвръща на на съдийското решение с общественото изказване: "Не мога да допускам, че съдът присъди родителските права на един човек, който не има никакви морални качества! Не желая даже да си показва, че Влади ще би трябвало да живее на един етаж с наркомани, с любовницата на татко си и 10-годишния й наследник, а в същата къща има и психологично болен човек!”.
Година по-късно, делото е решено в интерес на майката Розита, само че някой запитва ли се какво й е коствала тази цяла календарна година?!? "Онази съдийка, която по този начин бездушно хвърли ориста на детето ми на произвола, споделя Розита, в този момент била в майчинство. Не й мисля злото, единствено се апелирам на Бог да я накара да се замисли, какво направи като ме лиши от детето ми и го даде на един безконтролен човек?!? Едно ще ви кажа: Ако откакто си бил жертва на принуждение, и въпреки всичко имаш някакъв късмет да се спасиш, да избягаш, то против насилието, облечено в съдийска роба, няма какво да направиш - безпомощен си, тъй като то претендира за "законност ", или най-малко официално се базира на закона с някакви си там измислени "мотиви ". Аз не разбирам законите, които могат да отделят едно дете от една майка, която се бори като тигрица за него. Така им споделих един ден и на обществените. Нахлух при тия бездушни служители и им креснах в лицето: "Вие виждали ли сте какво значи разярена майка-африканка?! Ей-сега ще разберете! " - Понякога човек от изтощение, и когато осъзнава какъв брой незаслужено е всичко против него, изпада в сходни умопомрачителни моменти, в които е кадърен да направи и нещо по-непремерено от това!.. Да пристигна в този момент в съда на делото за издръжката, онази съдийка и да даде отговор,защо "богатият " родител, на който тя присъди Влади, не си заплаща издръжката от 150 лв., която му присъдиха на втора инстанция! Междувпрочем, тя е същата, която присъди това момиченце от жк "Дружба " - Алекс, не на баба й по майчина линия, а на майката на бащата-убиец!.. Нека хората си създадат изводите, тъй като магистратите са недосегаеми. А доста постоянно самият живот ги опровергава по този начин, че заслужават "сопата " да се обърне против тях.
Навремето, до каква степен ли не стигнах, с цел да си защитя правата на майка!.. Моят случай бе показан даже на Кръгла маса в Народното събрание. Беше един от 105-те случая на фрапантна корист с наставнически права на обществените и първоинстанционния съд. До второто решение на Софийски градски съд, трябваше с децата ми да живеем в боязън и смут цяла една година. Знаете ли какъв брой безсънни нощи съм изкарала и по какъв начин съм се крила от децата да не виждат, че рева - да не ги тревожа с моите страхове!...
На първа инстанция бащата на Влади завоюва делото, с помощта на подправен обществен отчет. Хубаво, завоювах след това, само че и в този момент тормозът е всякога, когато детето, по силата на закона, би трябвало да преспива в къщата на татко си. Длъжен си да спазваш закона, а сърцето ти трепери. В такива нощи всичко ти минава отново като на кино лента: по какъв начин "услужливи " обществени работнички помагаха на "таткото " да ме изкара обезсърчителен родител; по какъв начин една обществена от Костинброд веднъж му беше дала на ръка обществения отчет, като вътре го беше описала с качества, каквито той не има, единствено и единствено той да ми отнеме детето; по какъв начин и повторно същата обществена служителка се яви в съда, без да е призована, като още веднъж предложи услугите си в негова изгода. Тази жена постави всички старания да го показа като "света вода ненапита ". Адвокатката му пък се оказа брачна половинка на прокурор и това, съгласно мен, също подейства безапелационно на първоинстанционния съд да вземе "онова " решение. По това време не ядях, не спях - станах сянка, а трябваше да се преструвам и да наподобявам мощна в очите на децата си, с цел да не ги тревожа с моето възприятие за неустановеност. А пък, в последна сметка, колкото и да си мощен по темперамент, човек си!.. И знаете ли кое е най-парадоксалното - че си жертва, а институциите не престават да те мачкат по не по-малко нечовечен метод от оня, който те е докарал до ситуацията на жертва!..Вместо да те защитят, те атакуват и застават на негова страна!...И ти се чудиш, за какво по този начин?! Защо ти се случва всичко това, в случай, че искаш нещо толкоз просто - да те оставят на мира и да ти разрешат да живееш умерено с децата си?!? А те безусловно се държат с теб по този начин, сякаш си им направил нещо неприятно на тях персонално и ти приказват за някакъв "обществен интерес "!...Това е толкоз подправено, по този начин незаслужено, че човек би трябвало да го изпита, с цел да го разбере!...Както сте научили, отхвърлих се и от въпросния апартамент-дарение на Влади от родителите на татко му. Никога не съм ламтяла за парцели, а за едно нормално човешко благополучие! Стъпих си на краката, само че минах през всички трънливи пътеки, до момента в който се борех с връхлитащите ме отвред беди. И по тази причина ви споделям: Насилието не свършва с бягството от насилника, то продължава в държавните институции, в съда! ", сподели Розита Матола пред кореспондент на Дир.бг.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ