Маяса Мандия наскоро е завършила висшето си образование и живее

Маяса Мандия неотдавна е приключила висшето си обучение и живее в дребното датско градче Кокедал. На парламентарните избори във вторник тя твърдо ще поддържа левицата, само че гласът ѝ няма да отиде за социалдемократите на Мете Фредериксен.

23-годишната жена, изповядваща исляма, твърди, че под ръководството на държавното управление на Фредериксен крайнодясното говорене се е нормализирало в датското публично пространство. Тя споделя, че е видяла това в личния си университет, където са се водели полемики за възбрана на молитвите.

„ Съществуват надалеч по-значими тематики за диалог от цвета на кожата или въпроса дали някой носи кърпа и до каква степен тя подхожда на датските полезности “, споделя Мандия пред The Guardian.

Тя счита, че под ръководството на центристката коалиция на Фредериксен антиимигрантската изразителност и ислямофобията стават все по-обичайни в датската политика.

Очаква се изборите във вторник да донесат трети мандат на Фредериксен като министър-председател. В този избор Мандия ще поддържа някоя от левите партии, които се надяват да влязат в коалиция със социалдемократите в границите на „ аления блок “.

Докато крайната десница бележи исторически напредък в цяла Европа, в Дания обстановката е по-различна. Проучванията за антиимиграционната Датска национална партия сочат едвам 7,5% поддръжка, като още 9% се разпределят сред по-малки обединения със сходни хрумвания. Според анализатори този невисок резултат не значи, че концепциите им са изчезнали, а че те са били ловко усвоени от лявоцентристкото държавно управление на Фредериксен.

Твърдата имиграционна политика на министър-председателя – тя пристигна на власт през 2019 година със поръчката, че желае да сведе броя на търсещите леговище до нула – притегли международното внимание и въодушеви сходни подходи в цяла Европа. Вътре в страната тези политики стопираха растежа на крайната десница, като в същото време притеглиха десния дискурс и екстремистките хрумвания наляво към политическия център, настояват анализатори.

Когато в разгара на акцията Фредериксен разгласи, че Дания не би трябвало да приема бежанци от Иран, Мандия възприема това като опит за ухажване на десния електорат. Според нея радикално особеното отношение на държавното управление към хората, бягащи от войната в Украйна, е освен показателно, само че и искрено „ лицемерно “.

„ Трябва да бъдем отворени да им дадем леговище по същия метод, по който сме съгласни да приемем западните хора, наранени от война “, добавя тя.

Градчето Кокедал, северно от Копенхаген, стана основна сцена за Датската национална партия още през 2012 година Поводът беше скандалното решение на локална жилищна асоциация да се откаже от обичайна коледна елха, с цел да пренасочи средствата за честване на Байрам. Това провокира вълна от неодобрение, а асоциацията беше упрекната, че води същинска „ война против Коледа “.

Докато раздава листовки пред локален клон на Lidl в понеделник следобяд, претендентът на Датската национална партия Микел Хартвич си напомня, че точно разногласията към културната еднаквост са го привлекли към политиката. „ Трябва да съхраним Дания за датските момчета и девойки. Всеки, който идва тук, е задължен да способства “, безапелационен е той. „ Важно е хората да почитат кои сме ние и да оказват помощ с каквото могат. “

Михала Кланте Бендиксен, специалист по интеграция към Европейската комисия и началник на Refugees Welcome Denmark, отбелязва: „ Това, което виждаме, е по какъв начин социалдемократите копират националистическите партии, изключително Датската национална партия. Всеки път, когато ръководещите се пробват да се изравнят с тях, националистите просто вършат още една крачка напред и по-късно упрекват първите, че не вършат нищо. “

Общият резултат съгласно нея е изтласкването на целия политически набор надясно по въпроса за имиграцията. „ Това, което преди бяха рискови хрумвания, които не се одобряваха насериозно от огромните партии, в този момент са съществени хрумвания в Дания. Така те изместиха цялата сцена надясно. “

Това се отразява и в изследванията, прибавя тя. „ Населението в Дания преди беше доста широкоскроено и толерантно спрямо други страни в Европа, само че в този момент изследванията демонстрират, че сме се трансформирали. “

Според Руне Стубагер, професор по политически науки в Орхуския университет, поддръжката за „ скептичните към имиграцията “ партии рядко надвишава границата от 15%. Изключение прави само 2015 година, когато те съумяха да привлекат над 20% от гласовете.

„ Ако систематичните партии не се бяха придвижили надясно, бих очаквал имиграционно-скептичните партии да набъбнат, както видяхме в други страни, където главните партии не стегнаха имиграционните регулации в същата степен “, изяснява той. „ Така че те не са потиснали тези партии, само че са им попречили да набъбнат оттатък избран сегмент от електората. “

Въпреки упованията Фредериксен да резервира премиерския пост, данните на Verian от понеделник сочат патова обстановка. Нито аленият, нито синият блок наподобяват способни да си обезпечат болшинство сами, което трансформира Ларс Льоке Расмусен и неговите „ Модерати “ в незаобиколим фактор при съставянето на държавно управление.

Пенсионерът Мохамад Ифтихар, на 71 години, споделя, че възнамерява да гласоподава за социалдемократите. Той споделя пред The Guardian, че харесва Фредериксен, изключително поради метода, по който се е справила с рецесията в Гренландия, когато Доналд Тръмп заплаши да придобие арктическия остров.

Мохамад Ифтихар, който е родом от Пакистан и е живял в Обединеното кралство, скептично гледа на опитите на Лондон да копира датския модел. Според него мащабите на двете страни са несравними: „ Дания е дребна и тук страната има взор върху всичко, което разрешава да се помогне на всеки. В Англия това е невероятно. “ Съпругата му Хане, на 62 години и чиновник в профсъюза 3F, поддържа работата на обединението, въпреки да намира имиграционната линия на Фредериксен за „ малко прекомерна “.