Някои хора просто се прехранват от политиката
Мая Манолова отново се готви да облече алената блуза
Тия дни е забавно освен в епицентъра на българската политика, само че и в периферията й. Стари муцуни шават в нея и се мъчат да внушат, че с тях започва презареждане, написа Николай Иванов в коментар за вестник.
Изпадналата от Народното събрание Мая Манолова разгласи, че се готви нов ляв политически план. Не се знае една ли ще е новата партия, доста ли, Манолова ли ще бъде водач... Но е видно, че някогашният омбудсман има упоритости да сърфира върху лявото.
Токът скача, повлича цените, хората мизерстват, а остарялата лява партия – Българска социалистическа партия, ще се доизхаби в ръководството – ето я нишата за новия индивид, настояват анализатори. И явно въодушевяват Манолова. Вдясно (градското дясно) нова партия няма, не останаха и гласоподаватели, само че пък са налице нови мандати. Христо Иванов бе избран отново за водач на „ Да, България “, скоро същото ще се случи с Атанас Атанасов в ДСБ. С тях обединението им “Демократична България “ (ДБ), която хем е в ръководството, хем приказва за предварителни избори, се надява “да довърши започнатото “, т.е. да осъществя правосъдната промяна. И управлението на Съюз на демократичните сили се кани нещо да довършва, без да се знае тъкмо какво – ръководителят Румен Христов не счита да сдава поста, въпреки много седесари да желаят оставката му заради безпредметното към този момент присъдружие на ГЕРБ.
Ако щете вярвайте, "презареждане " тече и в най-дълбокото тресавище на българския шовинизъм – новият спор Русия – НАТО стимулира “Атака “да ускори близостта си с русофилската партия на Николай Малинов. В челото на това съдействие, несъмнено, в този момент и завинаги е Волен Сидеров. Нищо, че той и партията му към този момент събират по половин % поддръжка.
Корнелия Нинова не е в периферията, а баш в центъра на събитията. Но и тя спада към водачите, които макар грандиозните си изборни провали не ще да си върви. Много се писа през последните седмици за “оставката “ като акт на “оставам “. Писа се и за “оставането “ изобщо. Ясни са лъжата, подправената поза, другите чупки и стойки от този всеобщ развой. И въпреки всичко има още неща, които би трябвало да се кажат в чисто политически проект:
Поскъпването на тока и общата инфлация несъмнено затрудняват извънредно доста живота на българина. За голямо страдание това ще е тематиката на тематиките в близката най-малко една година. Само че силата нараства освен у нас, аргументите са стопански и политически в международен мащаб. Никакви Маи, Корнелии или който и да е различен може да повлияе значително. Мерките може да са само палиативни. В този смисъл всеки български политик, който потегля да посреща “новите обществени провокации “, би паразитирал върху един международен проблем.
Освен това особено Манолова мъчно може да влезе в облика на достоверен ляв политик. Точно противоположното. Политическата ѝ кариера след напускането на Българска социалистическа партия се промъкна по пътечката “няма ляво, няма дясно “, привличайки дясна групировка като “България на жителите “ и десни хора като Арман Бабикян, Николай Хаджигенов и други С “няма ляво, няма дясно “ Манолова се опита на първо време да образува общо фронт против Йорданка Фандъкова в столичните кметски избори. А след това да се легитимира като един от водачите на митинга против ГЕРБ. Няма неприятно в това, само че е несъмнено ясно, че “новият ляв план “ просто е следващата конюнктурна политическа дреха на Манолова.
Освен това е противоречиво до каква степен “лявото и общественото “ изобщо имат към този момент електорална база у нас. Последните огромни обществени митинги у нас – тия през 2013 година - направиха по този начин, че... първа на предварителните избори стана дясната ГЕРБ.
Доста противоречиви неща има и към Атанас Атанасов и Христо Иванов. Някога генералът бе възприеман за едно от оръжията на управническото мракобесие (управлението на ОДС). Истински чудно е по какъв начин все някак в наши дни той съумя да се нарежда като опция на мракобесието.
Колкото до Христо Иванов, той има тъкмо толкоз изборни провали, колкото и триумфи – крушение на вота през 2017 година, когато скапе обединението с ДСБ малко преди датата на изборите, и извоювани едвам 6.3% поддръжка за Демократична България през ноември 2021 година, откакто обединението се показа сполучливо на първите два вота през годината (тук Иванов бе в качеството на съпредседател). По-важното е, че Демократична България бе маргинализирана от Кирил Петков и “Продължаваме смяната “ (ПП) в политическия коловоз, който модернизира България. Реформите към този момент зависят доста повече от Политическа партия, в сравнение с от Демократична България – Политическа партия е локомотивът, Демократична България е един от многото вагони.
Така “градската десница “ бе лишена от основата си - на партията, която трансформира страната. И въпреки безспорно да предстоят сложни времена за Политическа партия, нещата към този момент са изменени вечно – изгубеният електорат няма да се върне при Демократична България. Принос за това е и комичната безалтернативност ( “Не ме пускат да си вървя “), с която бе избран отново Иванов. С други думи, няма безусловно никаква политическа причина водачите на “Да, България “ и ДСБ да останат същите.
“Атака “ няма потребност да бъде коментирана обширно. Национализмът в близко бъдеще ще се опира на антиковид вълната, което бе прозряно не от Сидеров, а Костадин Костадинов. Колкото до Съюз на демократичните сили, на тази партия скоро даже медиите няма да обръщат внимание, тъй като няма никаква социална нужда от нея. Интрига е само тя сама ли ще пропада. Или със същата скорост ще се сгромолясва и ГЕРБ, водена от Бойко Борисов. Той, известно е, от оставки не се отхвърля, тъй като в никакъв случай не ги подава. Чака да бъде канонизиран от деятелите на ГЕРБ.
Казано систематизирано, всички тези хора ще продължат да бъдат част от политическия живот не тъй като гласоподавателите, процесите и концепциите имат потребност от тях. А тъй като, явно, те самите имат потребност от политиката. А това пък кореспондира с най-съкровените личностни желания на българските политици - в политиката те виждат бизнес, поминък, издръжка. И се опасяват да я изоставят, така както редовият човек се тормози за хляба си. Дори и събитията да ги принудят да се разделят с пост и работа, посвещават останалото време на битка да се върнат. От всичко това може да се направи извод в какво тъкмо е превърната политиката ни.
Много мъчно човек може да се сети в действителност за политически водач, който след неуспех умерено и обикновено да е напуснал политиката. През последното десетилетие при парламентарните обединения двама се отдръпнаха без рекламация за завръщане. Единият е Божидар Лукарски, който обаче сдаде след люти кавги в Съюз на демократичните сили през 2018 година Другият е Константин Проданов, който отново тогава напусна председателския пост в АБВ и политиката изобщо, откакто партията не влезе в новия парламент. Младият Проданов бе единственият, който сподели, че може да живее без политиката. Забележителното е, че след него АБВ потърси ново начало с... Румен Петков. Това е ситуацията. Каквото и както да приказват гореизброените герои, каквито и псалми да пеят правоверните им агитки, иде тирада за най-обикновено преобразяване на политиката в издръжка. Големи водачи наподобяват извън, а вътре в душичките им – най-простовата примитивност.
Тия дни е забавно освен в епицентъра на българската политика, само че и в периферията й. Стари муцуни шават в нея и се мъчат да внушат, че с тях започва презареждане, написа Николай Иванов в коментар за вестник.
Изпадналата от Народното събрание Мая Манолова разгласи, че се готви нов ляв политически план. Не се знае една ли ще е новата партия, доста ли, Манолова ли ще бъде водач... Но е видно, че някогашният омбудсман има упоритости да сърфира върху лявото.
Токът скача, повлича цените, хората мизерстват, а остарялата лява партия – Българска социалистическа партия, ще се доизхаби в ръководството – ето я нишата за новия индивид, настояват анализатори. И явно въодушевяват Манолова. Вдясно (градското дясно) нова партия няма, не останаха и гласоподаватели, само че пък са налице нови мандати. Христо Иванов бе избран отново за водач на „ Да, България “, скоро същото ще се случи с Атанас Атанасов в ДСБ. С тях обединението им “Демократична България “ (ДБ), която хем е в ръководството, хем приказва за предварителни избори, се надява “да довърши започнатото “, т.е. да осъществя правосъдната промяна. И управлението на Съюз на демократичните сили се кани нещо да довършва, без да се знае тъкмо какво – ръководителят Румен Христов не счита да сдава поста, въпреки много седесари да желаят оставката му заради безпредметното към този момент присъдружие на ГЕРБ.
Ако щете вярвайте, "презареждане " тече и в най-дълбокото тресавище на българския шовинизъм – новият спор Русия – НАТО стимулира “Атака “да ускори близостта си с русофилската партия на Николай Малинов. В челото на това съдействие, несъмнено, в този момент и завинаги е Волен Сидеров. Нищо, че той и партията му към този момент събират по половин % поддръжка.
Корнелия Нинова не е в периферията, а баш в центъра на събитията. Но и тя спада към водачите, които макар грандиозните си изборни провали не ще да си върви. Много се писа през последните седмици за “оставката “ като акт на “оставам “. Писа се и за “оставането “ изобщо. Ясни са лъжата, подправената поза, другите чупки и стойки от този всеобщ развой. И въпреки всичко има още неща, които би трябвало да се кажат в чисто политически проект:
Поскъпването на тока и общата инфлация несъмнено затрудняват извънредно доста живота на българина. За голямо страдание това ще е тематиката на тематиките в близката най-малко една година. Само че силата нараства освен у нас, аргументите са стопански и политически в международен мащаб. Никакви Маи, Корнелии или който и да е различен може да повлияе значително. Мерките може да са само палиативни. В този смисъл всеки български политик, който потегля да посреща “новите обществени провокации “, би паразитирал върху един международен проблем.
Освен това особено Манолова мъчно може да влезе в облика на достоверен ляв политик. Точно противоположното. Политическата ѝ кариера след напускането на Българска социалистическа партия се промъкна по пътечката “няма ляво, няма дясно “, привличайки дясна групировка като “България на жителите “ и десни хора като Арман Бабикян, Николай Хаджигенов и други С “няма ляво, няма дясно “ Манолова се опита на първо време да образува общо фронт против Йорданка Фандъкова в столичните кметски избори. А след това да се легитимира като един от водачите на митинга против ГЕРБ. Няма неприятно в това, само че е несъмнено ясно, че “новият ляв план “ просто е следващата конюнктурна политическа дреха на Манолова.
Освен това е противоречиво до каква степен “лявото и общественото “ изобщо имат към този момент електорална база у нас. Последните огромни обществени митинги у нас – тия през 2013 година - направиха по този начин, че... първа на предварителните избори стана дясната ГЕРБ.
Доста противоречиви неща има и към Атанас Атанасов и Христо Иванов. Някога генералът бе възприеман за едно от оръжията на управническото мракобесие (управлението на ОДС). Истински чудно е по какъв начин все някак в наши дни той съумя да се нарежда като опция на мракобесието.
Колкото до Христо Иванов, той има тъкмо толкоз изборни провали, колкото и триумфи – крушение на вота през 2017 година, когато скапе обединението с ДСБ малко преди датата на изборите, и извоювани едвам 6.3% поддръжка за Демократична България през ноември 2021 година, откакто обединението се показа сполучливо на първите два вота през годината (тук Иванов бе в качеството на съпредседател). По-важното е, че Демократична България бе маргинализирана от Кирил Петков и “Продължаваме смяната “ (ПП) в политическия коловоз, който модернизира България. Реформите към този момент зависят доста повече от Политическа партия, в сравнение с от Демократична България – Политическа партия е локомотивът, Демократична България е един от многото вагони.
Така “градската десница “ бе лишена от основата си - на партията, която трансформира страната. И въпреки безспорно да предстоят сложни времена за Политическа партия, нещата към този момент са изменени вечно – изгубеният електорат няма да се върне при Демократична България. Принос за това е и комичната безалтернативност ( “Не ме пускат да си вървя “), с която бе избран отново Иванов. С други думи, няма безусловно никаква политическа причина водачите на “Да, България “ и ДСБ да останат същите.
“Атака “ няма потребност да бъде коментирана обширно. Национализмът в близко бъдеще ще се опира на антиковид вълната, което бе прозряно не от Сидеров, а Костадин Костадинов. Колкото до Съюз на демократичните сили, на тази партия скоро даже медиите няма да обръщат внимание, тъй като няма никаква социална нужда от нея. Интрига е само тя сама ли ще пропада. Или със същата скорост ще се сгромолясва и ГЕРБ, водена от Бойко Борисов. Той, известно е, от оставки не се отхвърля, тъй като в никакъв случай не ги подава. Чака да бъде канонизиран от деятелите на ГЕРБ.
Казано систематизирано, всички тези хора ще продължат да бъдат част от политическия живот не тъй като гласоподавателите, процесите и концепциите имат потребност от тях. А тъй като, явно, те самите имат потребност от политиката. А това пък кореспондира с най-съкровените личностни желания на българските политици - в политиката те виждат бизнес, поминък, издръжка. И се опасяват да я изоставят, така както редовият човек се тормози за хляба си. Дори и събитията да ги принудят да се разделят с пост и работа, посвещават останалото време на битка да се върнат. От всичко това може да се направи извод в какво тъкмо е превърната политиката ни.
Много мъчно човек може да се сети в действителност за политически водач, който след неуспех умерено и обикновено да е напуснал политиката. През последното десетилетие при парламентарните обединения двама се отдръпнаха без рекламация за завръщане. Единият е Божидар Лукарски, който обаче сдаде след люти кавги в Съюз на демократичните сили през 2018 година Другият е Константин Проданов, който отново тогава напусна председателския пост в АБВ и политиката изобщо, откакто партията не влезе в новия парламент. Младият Проданов бе единственият, който сподели, че може да живее без политиката. Забележителното е, че след него АБВ потърси ново начало с... Румен Петков. Това е ситуацията. Каквото и както да приказват гореизброените герои, каквито и псалми да пеят правоверните им агитки, иде тирада за най-обикновено преобразяване на политиката в издръжка. Големи водачи наподобяват извън, а вътре в душичките им – най-простовата примитивност.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ