Преди 681 години Варна се прочува с кражбите си до Венеция
Мая Иванова. Снимка: Уикипедия
Всеки огромен, хубав морски град има и " черна точка ", като Варна не прави изключение. Преди 681 години - във втората половина на юли през 1344 г. Венецианският сенат излиза с решение, в което се документират обири на стока на венецианските търговци във Варна.
Това става причина за Венецианската грамота, което е писмен документ от българския цар Иван Александър, публикуван през 1346 – 1347 година под формата на дарствена грамота и регламентиращ правата и привилегиите на венецианските търговци в България.
Документът съставлява опит да се подобрят обтегнатите връзки сред България и Венецианската република и да се регламентира комерсиалната активност на венецианските жители в България. Документът не е съхранен в оригинал, само че са непокътнати четири негови преписа в превод на италиански език дружно с писмо на Иван Алексаднър от 1352 година
В него написа: Моето царство дава тази заръка на моите другари и братя франките венецианци и се заклева моето царство в Бога Отца и в Дева Мария, и в светия същински Кръст, и в света Петка Търновска, и в моята душа, че всички венециански търговци могат да отиват и идват със своите кораби и артикули по цялото наше царство здрави и безпечни.
Те би трябвало да заплащат за търговия 3 на 100. Не може да понася наказване нито синът за бащата, нито бащата за сина. Ако за злощастие се случи да погине някакъв транспортен съд, да се избави имането и лицата. Също за тегло от 100 перпери да платят 4 гроша. За половин кантар 3 гроша. За тегло на стока на кантар 1 аспра и четвърт. За мачтово дърво на огромен транспортен съд два перпера, на дребен един перпер. Ако стоките не се продадат, да вървят, гдето им се нрави по суша или по море, и да не заплащат нищо. Също по този начин не може да се запечатва или да се тури забрана в къщата на никой венецианец, в случай че не се отиде първом на съд.
Също в случай че почине някой венецианец, в случай че не е бил първом на съд, никой да не може да се разпорежда с неговите богатства, с изключение на самите венецианци. Също по този начин да могат да построят черква и ложа, гдето им се нрави в земите, без никой да им се опълчва по тази заръка. Който би дръзнал да се опълчи, да бъде изменник по отношение на моето царство.
Перпера (грц. ὑπέρπυρον) е златна монета във Византия (XI-XIV век) и средновековна България през XIII-XIV век Българите я наричали още „ златица “. Това наименование се е употребило и в Сърбия през ХV век. Въведена е от Алексий I Комнин (1081 – 1118 г.) през 1092 г. като златна монета с най-висока стойност.
Първа българска златна монета, сечена по времето на Иван Асен II (1218 – 1241), е златна перпера, сечена е евентуално в чест на успеха над Теодор Комнин в битката при Клокотница 1230 г. е открит единствено един образец от нея.
Терминът перпера се употребява по време на Второто българско царство за означаване на сметководна парична единица. От тази дума идва и актуалната дума пара.
