Днес е професионален празник на хората, които никога не празнуват
Мая Иванова. Снимка:
Познавате ли такива хора? Хора, за които вашето другарство, въобще приятелите, роднините, околните, заниманията, ходенето на кафе, на кино, на спорт, на излет и други приятни моменти, са на назад във времето. Хора, които са обзети, погълнати единствено от работа. Работохолиците.
Днес - 5 юли, е Workaholics Day. Денят на работохолиците произлиза от Съединени американски щати и в този момент е прочут в доста страни.
Той може да се смята за „ професионалния празник " на хората, които слагат работата и кариерата над фамилията, приятелите, обичаните, които избират да „ живеят на работа “, от време на време забравяйки за най-простите човешки наслади.
Под работохолизъм се схваща желанието на човек да работи прекалено, излизайки от рамките на естественото си старание. Този термин се ползва (по прилика с алкохолизма, единствено че от думата - работа) към хора, които имат мъчителна психическа „ трудова взаимозависимост “, които възприемат работата като само средство за самореализация. Следователно, хората, които демонстрират това качество, се назовават работохолици. А работохолик е към този момент диагноза.
Самият термин работохолизъм се появява в всекидневието след публикуването на книгата на американския психолог Уейн Едуард Оутс „ Изповедите на един работохолик “ през 1971 година
Според Оксфордския британски речник , първата, известна поява на думата, е от Канада в „ Торонто Дейли Стар “ от 5 април 1947 година, страница 6, с каламбурна алюзия към „ Анонимни алкохолици “ :
Ако сте прокълнати от непреодолимо предпочитание за работа, наречете работохолиците синоним и един поправен служащ ще ви помогне да се върнете към щастливото бездействие.
Съществува неправилно разбиране, че работохоликът е изпълнителен, благонадежден, виновен чиновник - същинска находка за шефа. Но е значимо да се помни, че работохолизмът е форма на пристрастяване, а изтощеност, безсънните нощи и отводът от отмора и почивни дни водят до неврози, нехайство, разстройства на нервната система и болести. И работата престава да носи изгоди и задоволство.
Все отново, с цел да бъдем обективни, би трябвало да се каже, че работохолизмът може да бъде изобретателен. Учен, композитор, художник, публицист, хирург, създател на личен бизнес и така нататък, като предписание, се отдават напълно на работата си. Без такава отдаденост е мъчно да се сътвори нещо в действителност велико. За такива хора се споделя, че са намерили своето предопределение. Но за такива хора специалността им не е уморителен труд и тежък труд, а творчество и „ обичано дете “ (без значение какъв брой сложна е работата).
Важно е да се помни обаче, че салдото сред работа и отмора е от значително значение за физическото и психическото здраве на човек. Ето за какво беше основан Денят на работохолиците, с цел да се увеличи публичната информираност за отрицателните последствия от работохолизма и да се насърчат работохолиците да трансформират метода си на живот. Темата на деня бяха думите - човек работи, с цел да живее, а не обратното .
Ако имате подобен човек в обкръжението си, поемете самодейността в свои ръце – организирайте му почивен ден с екскурзия и пикник, посещаване на кино или галерия, празненство с другари или просто прелестно занятие. Ако самите вие сте работохолик, намерете сили в себе си и си организирайте отмора от всевъзможен формат, откъслечен с специалността ви, с цел да преосмислите живота си и да видите доста нови забавни моменти и хора в него.
