Днес е един от най-интересните кулинарни празници
Мая Иванова. Снимка: pixabay
На 12 декември е Световния ден на джинджифиловата къщурка. Това е един от кулинарните изкушения, които от няколко години са традиция у нас, а през 90-те години на предишния век, хората, гледайки филми като „ Сам у дома “, завиждаха на тези кулинарни творби на западния свят.
Украсени с цветна глазура, сметана и разнообразни сладкиши, тези „ здания “ незабавно се свързват със зимния празничен сезон.
Денят на джинджифиловата къщурка, както доста кулинарни празници, произлиза от Съединените щати, само че в този момент е известен в доста страни, защото това печено произведение се е трансформирало в обичан признак на Нова година и Коледа, без значение от откритите обичаи на другите култури. Традиционно се подготвя от тесто с квас с добавка на джинджифил. Между другото, съгласно историците, хората са употребявали надробен джинджифил като фалшификация още от антични времена. Нещо повече, джинджифилът е скъп освен поради неповторимия си усет и прелестен мирис, само че и поради изгодите си за здравето, като да вземем за пример усъвършенствана стомашно-чревна функционалност и по-силна имунна система. Освен това, печените произведения с прибавен джинджифил остават свежи по-дълго и не се скапват.
Смята се също, че традицията за „ градеж на къщи “ от тесто датира от Древен Рим, където жителите са строили сходни тестени жилища за боговете, които по-късно са яли след празненства. Първите джинджифилови сладки обаче датират от 10-ти и 11-ти век. Според една версия, те се появяват в Европа през 992 година, с помощта на арменски монаси. Други източници настояват, че са изпечени за първи път през 13-ти век в днешна Германия и Полша, а през 16-ти век джинджифиловите човечета стават доста известни и даже кралица Елизабет I на Англия им се е радвала. Твърди се, че тя е подарявала джинджифилови сладки със личния си портрет на задгранични посланици.
Немските пекари се смятат за изключително „ сполучливи “ в бизнеса с джинджифилови сладки. Всъщност първата колегия на пекарите на джинджифилови сладки е учредена в Германия още през 15 век, специалност, считана за извънредно влиятелна. До 18 век джинджифилови сладки са се пекли в цяла Европа за доста празници, предлагани в най-различни размери, форми и украшения. Те са се продавали в пекарни, профилирани магазини и на разнообразни панаири.
Не е изненадващо, че традицията с къщичките от меденки се приписва и на Германия, където сходни печива се появяват през 19-ти век по време на Коледния сезон и стават изключително известни след публикуването на първото издание на известната приказка „ Хензел и Гретел “ през 1812 година Тази немска национална приказка, записана и оповестена от братя Грим, споделя историята на магьосница канибалистка, която примамва брат и сестра в дълбините на гората в къщата си, направена от меденки и сладкиши. Но с помощта на тяхната съобразителност, децата се измъкват от нейния плен.
Приказката била обичана от немските деца и техните родители, а къщичките от меденки се трансформирали в знак на фамилните коледни празненства освен в Германия и прилежащите страни, само че и в Новия свят, където те пристигнали с немски имигранти. Оттогава тази традиция се практикува в доста страни, създавайки атмосфера на празник и магия. И освен къщичките „ получават цялата заслуга “. Меденки, елени, снежинки, коледни елхи, птици… красят витрини, домове, коледни елхи и камини.
