Цените у нас по-високи в сравнение със Западна Европа
Мая Иванова. Кадър: Нова ТВ
В България се следят едни от най-високите цени на хранителни артикули от дребната потребителска кошница по отношение на други страни в Европейски Съюз. Съпоставката със цената на артикули като брашно, ориз, прясно мляко, олио, закуска в търговски обекти в Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия и Румъния демонстрира, че у нас през предишния месец те са коствали най-скъпо.
Това демонстрира наблюдението на цените от дребната потребителска кошница за месец септември, което бе показано на конференция през днешния ден, 15 октомври, от президента на КНСБ Пламен Димитров и зам.-директора на Института за обществени и синдикални проучвания Виолета Иванова. КНСБ следи от юни цените на 21 артикули в над 600 дребни и огромни търговски обекта в 81 общини. Наблюдението е част от реализирането на публичен надзор в процеса по въвеждане на еврото и в осъществяване на подписания с държавното управление меморандум за съдействие и недопускане на голословно повишаване.
За първи път в границите на месечното наблюдаване бе показана и параленост с други страни в Европейски Съюз, като резултатите демонстрират още, че близо една трета от стоките в дребната потребителска кошница са измежду най-високите спрямо страни от Европейски Съюз. А останалите цени са равни или близки до средноевропейските. В същото време минималната работна заплата в страната продължава да е с най-ниска безспорна стойност измежду държавите-членки. Килограм брашно у нас да вземем за пример през септември е коствал приблизително 1,07 евро, до момента в който в другите следени страни е под 1 евро, като се изключи Германия, където цената е покрай нашата – 1,05 евро. Само в България литър олио коства приблизително над 2 евро, до момента в който от другите страни най-близо до нашата стойност е цената в Испания – 1,89 евро.
С минимална работна заплата у нас дребната потребителска кошница може да бъде закупена минимум пъти – едвам 9,6. В Румъния – 16,5 пъти, 16,9 пъти в Хърватия, 20,8 пъти в Испания; 26,2 пъти във Франция; 30 пъти в Германия и 33,4 пъти в Нидерландия.
Цените на пилешкото, краставиците и на чаша кафе се подвигат най-осезаемо през септември на месечна база. Увеличението при кафето се изяснява и с общия растеж на цената на суровината от края на 2024 година насам. Леко понижение на месечна база се регистрира при минерална вода. Цената на баничката се задържа. При бензина също има задържане на цената на месечна база, демонстрират данните. Стойността на кошницата се усилва с 0,5% по отношение на август.
В дребните търговски обекти при 10 от 17 следени позиции се поддържат по-ниски цени по отношение на огромните вериги в диапазон от -6 до -12%. В дребните магазини са по-ниски цените на артикули като брашното, яйцата, кренвиршите, сиренето, прясното мляко. Продължават и отклоненията сред цените на дребно и едро. Диапазонът на надценката на следените артикули при търговията на дребно е сред 23 и 71 %. При доста артикули (ориз, прясно мляко, сирене, яйца, домат, краставица, картоф, ябълка, боб) надценката е над 50% за крайния консуматор по отношение на борсовата цена.
„ За нас е доста обнадеждаващо, че Комисия за защита на конкуренцията, с която работим интензивно на експертно равнище, стартира да генерира много значими, само че и много смущаващи данни за пазара на питателните артикули. Чухте ръководителя на Комисия за защита на конкуренцията. За нас числата, които бяха показани са скандални, те удостоверяват и нашите констатации. Разликата с нашите данни идва от това, че ние гледаме пазара, гледаме цени, които са обществено оповестени, а Комисия за защита на конкуренцията проучва цени, предоставени от самите търговски обекти, от комерсиалните вериги включително. Т.е. оповестената разлика сред доставната и продажната цена в комерсиалните вериги – сред 50 и 90%, е извлечена от данните на самите търговци. Няма спор, въпросителна или подозрение, че това са числата. Дали това е обективна пазарна цена, всеки може да си направи извод. За нас изрично не е “, разяснява Пламен Димитров.
Той уточни, че вторият извод, обявен от ръководителя на Комисия за защита на конкуренцията Росен Карадимов – за неравномерно систематизиране на комерсиалните обекти, демонстрира, че има региони, в които се основава неконкурентност и неперфектност на пазара. Такъв е регионът на Видин.
„ Хубаво е, че се изпращат данните, че се разгласяват към този момент. Оттук нататък обаче би трябвало да последват дейности. Хората чакат освен да гледаме цифри, да обясняваме придвижванията им нагоре -надолу, само че когато се установи нарушаване на пазарните правила, да се постановат наказания. Само тогава хората ще повярват, че има страна в тази страна “, сподели още президентът на КНСБ.
Той разяснява и разтърсванията в ръководещата коалиция, както и очертаващия се недостиг в бюджета и въпроса по какъв начин се събират повече доходи.
„ Разговорът по какъв начин тъкмо да се балансира бюджетът, къде да се отреже, къде не може, има и политическо измерение. Ако нещо може да се отреже, то е от финансови разноски. Корупция в заплатите и пенсиите няма. Ако опцията е да балансираме бюджета, като отрежем от финансовата стратегия – считам, че би трябвало да се направи. Не е единствен метод, само че е най-щадящият за обществото и системите и този спор не се е случил. Тук са прави работодателите, че спор няма по тази тематика. Ние дадохме нашите оферти “, сподели Димитров и уточни, че чака обществената дискусия с една от работодателските организации да откри утешение в среща сред управленията на национално представителните организации, на която да бъдат разисквани и други значими въпроси, които остават настрана. Сред тях са обезщетенията аз ел.енергията, кои небитови клиенти ще бъдат подкрепени, по какъв начин ще бъдат подкрепени лечебни заведения и учебни заведения.
Димитров прикани огромните партии да намерят формула за ръководство, тъй като следва приемането на най-трудния бюджет за последните 30 години. За страната ще е нездравословно, в случай че получим недоносче, уточни той.
