Мая Бежанска стана на 50 г.
Мая Бежанска никак няма за какво да се бои от броя на годините. Тя е благословена да бъде от хората, за които последното нещо е да си помислиш каква ли им е възрастта. Да не приказваме, че е толкоз тънко изваяна, нежна, деликатна, нежна, младежка, от вътрешната страна и извън, че постоянно може да мине за младеж, а сигурно когато е с щерка си, ги взимат за сестри. Ако ще и на 1000 да стане, постоянно ще побеждава момичешкото ѝ лъчение. Актрисата закръгли житейското си число на 50 на 19 май. За уроците на живота дотук и обичаните занимания, описа тя пред Life.
Привет Мая! И цветущ рожден ден! Половин век звучи ли страшничко? А може би 50 - на попрището витално в средата, не чак толкоз, въпреки всичко среда е ок.
-Ха-ха-ха, ужасно е, в случай че нищо не си случил, другояче си е цяло благополучие, че си живял свястно половин век. Боже по какъв начин звучи!
Като се обърна обратно и осмисля пътя, който съм минала, съм признателна за всяка среща, за всяко другарство, за всяко пътешестване към себе си!
Имало ли е нещо неизмеримо в този ден, когато сте се появила?
Било е хубав пролетен ден, допускам! Ха-ха-ха. Надявам се моите родители да са намерили наслада в този ден, че са дарили живот на още едно дребосъче, което да поеме по пътя на живота. Благодарна съм им, за всеки момент, за свободата, която ми дадоха. За отговорността и състрадателността, в която ме възпитаха.
На кого сте кръстена?
-Ха-ха-ха! На себе си! Майка ми е желала Албена, баща ми Катя, и баба ми, която е моя кръстница си е споделила последната дума- " Нека бъде Мая ". Като богинята майка, Умай! Не тъкмо това си е споделила несъмнено, само че ми харесва! (смее се)
Какво хлапе бяхте?
Любопитно, влюбено в света, който сама си откривах. Живеех диво и свободно измежду природата!
Кои бяха първите признаци, че ще сте актриса?
В 3-ти клас попаднах в школата на Светла Кунчева. Когато се срещнеш с подобен човек като нея, няма метод да не я последваш. Различен, екстравагантен, влюбен в изкуството. Благодаря ѝ от сърце, че ме болести с тази магия - спектакъл!
Ако погледнем на белите маратонки и изтърканите джинси като на метафори - какво се случи с тях през годините, до тук?
Те са ми едно прелестно другарство, което до ден сегашен обгрижвам с огромна обич! Благодаря ти Стефан Вълдобрев, че продължаваш да си част от живота ми! Обичам те! Ако напиша книга, тази глава ще стартира по този начин: Преди и след " Белите маратонки ". Ха-ха-ха! Те ми дадоха доста религия в себе си, сложиха ми криле!
Разкажете за ролитe, които са ви най на сърце, какво значи всяка тя за вас, като рожба, която сте отгледала?
Не мога да отделя нито една, която да е по на сърце от друга. То е да кажеш кое дете ти е по -скъпо. Във всичките съм изляла цялата си обич. Сега мисля за тези които ми предстоят. В миг се вълнувам от срещата ми с Елин Рахнев, с който съзидаваме нашия театър. За първи път имам това чувство за чупливост, такава каквато е любовта! Много значима среща за мен, в точното време! Благодаря му, че ме приема такава каквато съм и ме кара да се усещам, нежна и нежна. Много деликатна съм в тази наша среща, изпълнена с доста любов!
Сещате ли се за непредвидени случки от сцена, пред камера?
Научих се да нямам упования, изключително на сцената. Това ме държи жива! Последно в представлението " Веселата карета " на Елин Рахнев, в което съм поканена от Хасковския спектакъл, токчето на обувката ми се заби в един процеп на сцената и там си и остана! Цялото зрелище изкарах без него, както се споделя на сакат крайник. Ами доста прелестно камъче в обувката, без да съм го мислила си сложих! (смее се). Обичам изненадите, жив се чувстваш и в действителност си даваш сметка, че театъра е тук и единствено в този момент, в тези 2 часа, в никакъв случай през вчерашния ден, в никакъв случай на следващия ден!
А за незабравими креативен срещи?
Тук я закъсахме! Всяка ми е незабравима, даже и да не носи единствено обич! Даже тези са ми обичани, къдрят гънките на мозъка ми, колкото ги има! Ха-ха-ха!
От последните ще споделя: Татяна Лолова, Филип Аврамов, Елин Рахнев, Фънки...ох, в действителност са доста! Обичам си всяка среща с сътрудник, другар, противник! (смее се).
Разкажете всичко за тези летни лагери " Зелена класна стая " - по какъв начин пристигна концепцията, какъв брой проведохте до момента, по какъв начин минават там дните, какъв брой деца вземат участие и какво разясняват и те, и родителите за тази самодейност.
Това си е за настрана изявление. Отдавна се срещам с деца и изключително скъпи са ми срещите с деца в неравностойно състояние. Този лагер се появи като продължение на един огромен план, в който имах достойнството да бъда поканена " Лятна театрална академия, за деца в риск " на фондация " Ден Гри ", чийто подстрекател е режисьорката Елена Панайотова. След повече от 10 години, плана завърши и в мен остана една празнота, безусловно не знаех какво да върша лятото.
Тогава поканих Роси Казакова, с която се срещнах в Широка лъка и Робърт Мелев, с който живота ни срещна по други пътеки и който също работеше с деца, да продължим работата си с деца, на мое обичано място, Юндола. Така 8 години сме дружно, там горе измежду природата и най-хубавото е, че привлякохме към нас и доста другари, познати, които се влюбиха в мястото и децата. Няма инцидентни неща, значимо е да ги пожелаеш!
Лагерите са ни през юли и август, като всеки има своя тематика. Важното за нас е освен срещата на децата с нас тримата, само че и с забавни хора от разнообразни свери на изкуството, науката, занаятите и впрочем. Това, на което ме научиха тези лагери, мисля че и Роси, и Робърт, е, че всички деца са наши и ние сме виновни за тях. Искам да изразя цялата си признателност към родителите, за доверието което ни гласоподават, да ни поверят най-безценното си - децата си.
Другата част от задачата ни, е да продължим срещите си с децата в неравностойно състояние. Тук ще благодаря на Национален Фонд Култура, за поддръжката, тъй като с тяхна помощ към този момент осъществяваме втори план и се надявам на още взаимна работа.
Мисля, че планът " Лагер Юндола " е сполучлив, щом към този момент 8 години деца се връщат на това място, с цел да се срещнат още веднъж. Те не стопират своята връзка между тях през цялата година и с неспокойствие си чакат срещата, там горе измежду природата. Там децата са посрещани с доста обич и от цялата общественост!
Как поддържате душа и тяло?
С тези срещи, за които си говорихме! С чистата детска обич!
Вашата щерка към този момент е пораснало момиче, само че кои бяха лесните и сложните моменти в взаимното общуване? Разкажете за нея с какво се занимава, по какъв начин гледа на актьорската специалност?
Много пъти, във времето, съм се серпантина, с цел да погледна във вътрешността в себе си и се пробвам да изкоренявам всички бурени, които съм откривала, тъй като те ни подхранват заблудите. Този път се обърнах, с цел да видя майката, родителя в себе си, и почувствах доста обич примесена с горест! Длъжник съм на Аглая и съм подготвена, за нашата нова среща и знам, че тази горест ще я изкореним дружно. Обичам я безпределно доста! Тя е една прелестна млада дама, мъдра и смирена! Дължа ѝ го!
На актьорската специалност, може би гледа, като на една постоянно отсъстваща майка, ха-ха-ха! Тя гледа с почит на изкуството, обича го и е чест негов фен. Почти всяка седмица, с другари е на спектакъл, гледала е всяко мое зрелище, по какъв начин да не съм щастлива!
Не мислите ли, че децата са най-точният барометър, и в случай че ги слушаме за съвсем всичко, което за някои може да звучи скандално, в действителност е най-разумното нещо, което можем да създадем? Имате ли такива образци?
Децата постоянно са ме държали нащрек, да диря истината. Те са най-истинските ни учители. Чуваме ли ги, доверим ли им се, ще си спестим доста неточности.
Къде и по какъв начин ще празнувате юбилея?
Пътешественик съм аз! Любопитно ми е всяко кътче, от тази красива планета Земя, тъй че - на път. Подарихме си с Аглая, пътешестване до Барселона. Никога не съм била в Испания, само че знаех, че ще се влюбя в нея със сърцето си. Пожелавам си да се връщам доста пъти тук!
Обичате да пътешествате, кои места с какво най-вече са ви впечатлили?
Аз съм като децата, всичко ме впечатлява. Първите ми пътувания с Дони на Изток, в действителност ме трансформираха. Там се срещнах с хора, които се радват на дребните неща! По-свободно се живее по този начин, познавайки 2 и 200.
Какво разбрахте за живота дотук и на кои въпроси още нямате отговор?
Разбрах, че нищо не знам и че имам толкоз доста да изучавам! Разбрах, че на всеки въпрос има отговор, значимо е да имаш смелостта да го зададеш, а да не се криеш като щраус в перата си.
Вие, хората на изкуството сте свръх чувствителни и това е изцяло обикновено и евентуално желаете повече да ви схващат и повече хора да се увличат в полезностите, които изкуството умее да посажда, само че в какво време живеем, какво най изпъква като необходимост да свършим всички, като индивиди?
Мисля, че в тези времена, най-неотложно е да се обърнем към себе си. Да се огледаме в хората към нас, да не живеем като единаци, осмислящи само и единствено личното си благополучие. Отдавна разбрах, че щастието на приятелите ми, ме кара да се усещам и аз по-щастлива. Другото, което си мислех, в тези дни на " смяната " е, че ние, хората на изкуството, би трябвало да заявим позицията си, да тропнем с крайник, както споделя в пиесата си " Веселата карета ", Елин Рахнев. Не бива да се поражда и капчица подозрение в ръководещите ни, за смисъла на изкуството в живота на хората и е време дружно да поемем отговорността, за спасяването на душите ни! Мисля, че най-полезен за обществото, за неговото развиване е свободният човек, а това е индивидът със свободна душа, която търси истината!
Привет Мая! И цветущ рожден ден! Половин век звучи ли страшничко? А може би 50 - на попрището витално в средата, не чак толкоз, въпреки всичко среда е ок.
-Ха-ха-ха, ужасно е, в случай че нищо не си случил, другояче си е цяло благополучие, че си живял свястно половин век. Боже по какъв начин звучи!
Като се обърна обратно и осмисля пътя, който съм минала, съм признателна за всяка среща, за всяко другарство, за всяко пътешестване към себе си!
Имало ли е нещо неизмеримо в този ден, когато сте се появила?
Било е хубав пролетен ден, допускам! Ха-ха-ха. Надявам се моите родители да са намерили наслада в този ден, че са дарили живот на още едно дребосъче, което да поеме по пътя на живота. Благодарна съм им, за всеки момент, за свободата, която ми дадоха. За отговорността и състрадателността, в която ме възпитаха.
На кого сте кръстена?
-Ха-ха-ха! На себе си! Майка ми е желала Албена, баща ми Катя, и баба ми, която е моя кръстница си е споделила последната дума- " Нека бъде Мая ". Като богинята майка, Умай! Не тъкмо това си е споделила несъмнено, само че ми харесва! (смее се)
Какво хлапе бяхте?
Любопитно, влюбено в света, който сама си откривах. Живеех диво и свободно измежду природата!
Кои бяха първите признаци, че ще сте актриса?
В 3-ти клас попаднах в школата на Светла Кунчева. Когато се срещнеш с подобен човек като нея, няма метод да не я последваш. Различен, екстравагантен, влюбен в изкуството. Благодаря ѝ от сърце, че ме болести с тази магия - спектакъл!
Ако погледнем на белите маратонки и изтърканите джинси като на метафори - какво се случи с тях през годините, до тук?
Те са ми едно прелестно другарство, което до ден сегашен обгрижвам с огромна обич! Благодаря ти Стефан Вълдобрев, че продължаваш да си част от живота ми! Обичам те! Ако напиша книга, тази глава ще стартира по този начин: Преди и след " Белите маратонки ". Ха-ха-ха! Те ми дадоха доста религия в себе си, сложиха ми криле!
Разкажете за ролитe, които са ви най на сърце, какво значи всяка тя за вас, като рожба, която сте отгледала?
Не мога да отделя нито една, която да е по на сърце от друга. То е да кажеш кое дете ти е по -скъпо. Във всичките съм изляла цялата си обич. Сега мисля за тези които ми предстоят. В миг се вълнувам от срещата ми с Елин Рахнев, с който съзидаваме нашия театър. За първи път имам това чувство за чупливост, такава каквато е любовта! Много значима среща за мен, в точното време! Благодаря му, че ме приема такава каквато съм и ме кара да се усещам, нежна и нежна. Много деликатна съм в тази наша среща, изпълнена с доста любов!
Сещате ли се за непредвидени случки от сцена, пред камера?
Научих се да нямам упования, изключително на сцената. Това ме държи жива! Последно в представлението " Веселата карета " на Елин Рахнев, в което съм поканена от Хасковския спектакъл, токчето на обувката ми се заби в един процеп на сцената и там си и остана! Цялото зрелище изкарах без него, както се споделя на сакат крайник. Ами доста прелестно камъче в обувката, без да съм го мислила си сложих! (смее се). Обичам изненадите, жив се чувстваш и в действителност си даваш сметка, че театъра е тук и единствено в този момент, в тези 2 часа, в никакъв случай през вчерашния ден, в никакъв случай на следващия ден!
А за незабравими креативен срещи?
Тук я закъсахме! Всяка ми е незабравима, даже и да не носи единствено обич! Даже тези са ми обичани, къдрят гънките на мозъка ми, колкото ги има! Ха-ха-ха!
От последните ще споделя: Татяна Лолова, Филип Аврамов, Елин Рахнев, Фънки...ох, в действителност са доста! Обичам си всяка среща с сътрудник, другар, противник! (смее се).
Разкажете всичко за тези летни лагери " Зелена класна стая " - по какъв начин пристигна концепцията, какъв брой проведохте до момента, по какъв начин минават там дните, какъв брой деца вземат участие и какво разясняват и те, и родителите за тази самодейност.
Това си е за настрана изявление. Отдавна се срещам с деца и изключително скъпи са ми срещите с деца в неравностойно състояние. Този лагер се появи като продължение на един огромен план, в който имах достойнството да бъда поканена " Лятна театрална академия, за деца в риск " на фондация " Ден Гри ", чийто подстрекател е режисьорката Елена Панайотова. След повече от 10 години, плана завърши и в мен остана една празнота, безусловно не знаех какво да върша лятото.
Тогава поканих Роси Казакова, с която се срещнах в Широка лъка и Робърт Мелев, с който живота ни срещна по други пътеки и който също работеше с деца, да продължим работата си с деца, на мое обичано място, Юндола. Така 8 години сме дружно, там горе измежду природата и най-хубавото е, че привлякохме към нас и доста другари, познати, които се влюбиха в мястото и децата. Няма инцидентни неща, значимо е да ги пожелаеш!
Лагерите са ни през юли и август, като всеки има своя тематика. Важното за нас е освен срещата на децата с нас тримата, само че и с забавни хора от разнообразни свери на изкуството, науката, занаятите и впрочем. Това, на което ме научиха тези лагери, мисля че и Роси, и Робърт, е, че всички деца са наши и ние сме виновни за тях. Искам да изразя цялата си признателност към родителите, за доверието което ни гласоподават, да ни поверят най-безценното си - децата си.
Другата част от задачата ни, е да продължим срещите си с децата в неравностойно състояние. Тук ще благодаря на Национален Фонд Култура, за поддръжката, тъй като с тяхна помощ към този момент осъществяваме втори план и се надявам на още взаимна работа.
Мисля, че планът " Лагер Юндола " е сполучлив, щом към този момент 8 години деца се връщат на това място, с цел да се срещнат още веднъж. Те не стопират своята връзка между тях през цялата година и с неспокойствие си чакат срещата, там горе измежду природата. Там децата са посрещани с доста обич и от цялата общественост!
Как поддържате душа и тяло?
С тези срещи, за които си говорихме! С чистата детска обич!
Вашата щерка към този момент е пораснало момиче, само че кои бяха лесните и сложните моменти в взаимното общуване? Разкажете за нея с какво се занимава, по какъв начин гледа на актьорската специалност?
Много пъти, във времето, съм се серпантина, с цел да погледна във вътрешността в себе си и се пробвам да изкоренявам всички бурени, които съм откривала, тъй като те ни подхранват заблудите. Този път се обърнах, с цел да видя майката, родителя в себе си, и почувствах доста обич примесена с горест! Длъжник съм на Аглая и съм подготвена, за нашата нова среща и знам, че тази горест ще я изкореним дружно. Обичам я безпределно доста! Тя е една прелестна млада дама, мъдра и смирена! Дължа ѝ го!
На актьорската специалност, може би гледа, като на една постоянно отсъстваща майка, ха-ха-ха! Тя гледа с почит на изкуството, обича го и е чест негов фен. Почти всяка седмица, с другари е на спектакъл, гледала е всяко мое зрелище, по какъв начин да не съм щастлива!
Не мислите ли, че децата са най-точният барометър, и в случай че ги слушаме за съвсем всичко, което за някои може да звучи скандално, в действителност е най-разумното нещо, което можем да създадем? Имате ли такива образци?
Децата постоянно са ме държали нащрек, да диря истината. Те са най-истинските ни учители. Чуваме ли ги, доверим ли им се, ще си спестим доста неточности.
Къде и по какъв начин ще празнувате юбилея?
Пътешественик съм аз! Любопитно ми е всяко кътче, от тази красива планета Земя, тъй че - на път. Подарихме си с Аглая, пътешестване до Барселона. Никога не съм била в Испания, само че знаех, че ще се влюбя в нея със сърцето си. Пожелавам си да се връщам доста пъти тук!
Обичате да пътешествате, кои места с какво най-вече са ви впечатлили?
Аз съм като децата, всичко ме впечатлява. Първите ми пътувания с Дони на Изток, в действителност ме трансформираха. Там се срещнах с хора, които се радват на дребните неща! По-свободно се живее по този начин, познавайки 2 и 200.
Какво разбрахте за живота дотук и на кои въпроси още нямате отговор?
Разбрах, че нищо не знам и че имам толкоз доста да изучавам! Разбрах, че на всеки въпрос има отговор, значимо е да имаш смелостта да го зададеш, а да не се криеш като щраус в перата си.
Вие, хората на изкуството сте свръх чувствителни и това е изцяло обикновено и евентуално желаете повече да ви схващат и повече хора да се увличат в полезностите, които изкуството умее да посажда, само че в какво време живеем, какво най изпъква като необходимост да свършим всички, като индивиди?
Мисля, че в тези времена, най-неотложно е да се обърнем към себе си. Да се огледаме в хората към нас, да не живеем като единаци, осмислящи само и единствено личното си благополучие. Отдавна разбрах, че щастието на приятелите ми, ме кара да се усещам и аз по-щастлива. Другото, което си мислех, в тези дни на " смяната " е, че ние, хората на изкуството, би трябвало да заявим позицията си, да тропнем с крайник, както споделя в пиесата си " Веселата карета ", Елин Рахнев. Не бива да се поражда и капчица подозрение в ръководещите ни, за смисъла на изкуството в живота на хората и е време дружно да поемем отговорността, за спасяването на душите ни! Мисля, че най-полезен за обществото, за неговото развиване е свободният човек, а това е индивидът със свободна душа, която търси истината!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ