Май и юни са двата месеца, в които най-често има

...
Май и юни са двата месеца, в които най-често има
Коментари Харесай

Какво представлява градушката?

Май и юни са двата месеца , в които най-често има градушки у нас и това е обикновено, особено за климата на България. Това се месеците, в които нормално се образуват тези мощни купесто-дъждовни облаци , от които пада градушка, каза основен помощник доктор Красимир Стоев - синоптик в Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

Образуването на градушка зависи от самата атмосферна циркулация , от положението на въздушната маса - тя би трябвало да е неустойчива, от прекосяването на тези атмосферни фронтове - на студени фронтове, изясни синоптикът. Онзи ден това беше клетка в неустойчива въздушна маса, процесите са вътрешномасови или фронтални. Те са два типа, при които може да се следи градушка, до момента в който втория ден, в събота, времето се определяше от циклон и беше по-облачно, с превалявания, при такива условия няма по какъв начин да се образуват градушки. Трябва да има слънце - минимум до обяд, неустойчива въздушна маса, която да стартира издигане на такива конвективни процеси, изясни Красимир Стоев, запитан за градушките през последните дни в Нова Загора и Ямбол.

 

Две са аргументите, с цел да има градушки

Причините, с цел да има градушки, са два типа в България - това са градушки по атмосферен фронт-граница сред две въздушни маси, и облаци, които се образуват по самия фронт, или вътрешномасови, които се образуват в резултат на неустойчива въздушна маса. Това значи, че атмосферният фронт е минал, след него има леден въздух, напича слънце и стартират да се издигат, в този момент в пролетните месеци, тези мощни облаци ", разясни основен помощник доктор Красимир Стоев.

Той означи, че градушките в Нова Загора бяха преди циклона и те бяха в неустойчива въздушна маса. " В събота в София през целия ден валя и беше хладно, а на изток беше още топло, и там до ранния следобяд беше слънчево, имаше температури до 28-29 градуса. Това акумулира издигането на тези мощни облаци, облакът доближи над 17 километра височина - това е доста високо. Голяма част от облака е леден и там към този момент доминират ледени кристалчета, като облакът се разделя на топла, смесена и студена част. Голяма част от него беше в ледени кристалчета и това спомогна за мощния градоносен развой и за градушките ", сподели синоптикът от Национален институт по метеорология и хидрология. " Самият облак беше доста мощен, той първо потегли северозападно от Стара Загора и се насочи на изток, и в Ямболско удари най-вече. Достигна даже и до Бургас, само че към този момент се беше разпаднал като мощ ", добави Красимир Стоев.

 

 

Как се предвиждат градоносните облаци?

Голямата градушка в София беше на 8 юли през 2024 година, напомни метеорологът от Национален институт по метеорология и хидрология, запитан мъчно ли се предвиждат градушките. 

Условията за градушки се предвиждат и в общата прогноза, само че най-точни са свръхкраткосрочните прогнози, когато на радара се вижда, че се е формирал подобен облак и стартира да се следи като развой - дали се издига, и дали има повече ледови кристалчета и падайки надолу, стартира доста сериозен развой за формиране на град в самия облак, изясни Стоев. Той означи, че изискванията за градушки могат да се предвиждат от 24 часа или 36 часа по-рано, само че тъкмо къде ще е местоположението им е доста мъчно да се дефинира. За по-точни прогнози се прави свръхкраткосрочна прогноза, която е до часове.

Изпълнителната организация " Борба с градушките " обработва градоносните облаци, като вкарва в тях реагент, който да разтопява тези ледени кристалчета и да се понижат размерите на градовите зърна, само че това зависи от доста условия и къде са намира този облак, сподели Красимир Стоев. 

" Градушки са се случвали и ще не престават да се случват, интензивността на явленията може да се промени в резултат на климатичните промени, само че не може да се приказва, че градушките са зачестили ", разяснява основен помощник доктор Красимир Стоев от Национален институт по метеорология и хидрология. 

Какво съставлява градушката?

Градушката е корав дъжд, който се образува от мощни купесто-дъждовни облаци (Cumulonimbus). Градушката се състои от сферични частици или от парченца лед, с размери от 5 до 55 милиметра, а от време на време и повече. Градоносните зърна се състоят от транспарантен лед или от редица пластове транспарантен лед, с дебелина не по-малко от 1 милиметър, редуващи се с полупрозрачни пластове.

Мощните купесто-дъждовни облаци, предизвикващи градушката, се състоят от водни капки (при температури по-ниски от нула градуса водните капки могат да бъдат в термодинамично неустойчиво преохладено състояние) и ледени кристали. Тези облаци в междинните географски ширини могат да доближат до 16-17 километра височина. Във отвесното им развиване се отделят три пласта. Първият пласт е топъл, вторият пласт е преохладен, или разбъркан, а третият пласт е наименуван облачна наковалня и в него има единствено ледени кристали.

За образуването на градов дъжд е належащо: задоволително количество преохладена течна вода в облака, градови зародиши - замръзнали дребни дъждовни капки, или нежни ледени частици, които са конгломерати от кристалчета, както и мощни възходящи потоци.
Източник: inews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР