Май 2025 г. е един от най-студените и дъждовни месеци

Май 2025 година е един от най-студените и дъждовни месеци май за последните 20 години, оповестяват от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

Средните месечни температури са сред плюс 12 и плюс 18 градуса по Целзий, като имат отклоняване от месечната норма сред минус 2,5 и 0 градуса. Тазгодишният май е един от трите най-студени месеци май от 2005 година насам. Най-високата измерена температура е 32,2 градуса на 5 май в Русе. Най-ниската минимална температура в станция в обитаемо място e минус 0,5 градуса на 15 май в Чепеларе, а най-ниската температура, регистрирана на планински връх, е минус 9,0 градуса на Мусала на 14 май. В София най-високата измерена температура е 26,5 градуса на 23 май, а най-ниската – плюс 2,1 градуса на 15 май.

В по-голямата част от страната месечните суми на преваляванията са към климатичната норма – сред 48 и 150% от нея, означават от Национален институт по метеорология и хидрология. Суми над климатичната норма – сред 150 и 240% (н. Емине) от нея, има тук-там основно в Южна България. Това е най-валежният месец май от 2017 година насам, демонстрират данните на Национален институт по метеорология и хидрология.

Най-голямото измерено 24-часово количество дъжд е 62 мм от дъжд в с. Карапелит, обл. Добрич, на 24 май. В София месечната сума дъжд е 91,2 мм, което е 108% от нормата, а оптималният 24-часов дъжд е 32,8 мм от дъжд на 25 май. На 14 и 26 май в планините на Южна България над към 1500–1700 м се образува снежна завивка. В страната снежна завивка в обитаемо място е измерена в с. Манастир, обл. Смолян, на 14 май – 2 см, а на планински върхове – на 13–14 и 26–27 май (Черни връх – 20 см на 26 май). През интервалите 6–9 май и 23–25 май има гръмотевична активност, на доста места съпроводена от дъжд и от град. На 15 май в обособени високи котловинни полета има регистрирани слани, пишат от Национален институт по метеорология и хидрология.

На 6 май от поройни дъждове, съпроводени с градушки и бурни ветрове, бяха наводнени здания, дворове, аграрни площи и сектори от пътната инфраструктура в някои обитаеми места в Северна България.

В началото на второто десетдневие преваляванията за малко стопираха и облачността понижа. Минималните температури се намалиха доста и тук-там се образува слана, а в равнините и мъгла. На 12–13 май мина следващ леден атмосферен фронт, като на 12 май тук-там основно в Южна България преваля временен дъжд, съпроводен от гръмотевици, а на 13 май в планините над към 1500 м дъждът мина в сняг.

В средата на второто десетдневие преобладаваше слънчево време, тук-там със утринни мъгли, а в котловините и равнините минималните температури бяха ниски и се образува слана. Дневните температури се покачиха, само че остават по-ниски от нормалните за средата на май.

В интервала 15–16 май вследствие на нескончаем слаб до сдържан вятър – в началото от югозапад, след това от юг – в регионите северно от Варна, се наблюдаваше явлението upwelling (издигане на дълбоки морски води до брега). Температурата на морската вода към н. Шабла от 14 градуса вечерта на 14 май се намали до 9,5 градуса през нощта против 16 май. Явлението се демонстрира за повторно през месеца на 20 май в региона на Варна, когато температурата на морската вода от 15,1 градуса вечерта на 19 май внезапно се намали до 10,8 градуса, сутринта на 20 май.

В началото на третото десетдневие, в челото на средиземноморски циклон, преносът е от юг-югозапад и температурите се покачиха. След краткотрайно скъсване и понижение на облачността тя още веднъж се усили, като на 21 май тук-там основно в Западна България преваля дъжд, а на 22 май в Североизточна България имаше и гръмотевична активност с дъжд и град. През интервала 23–26 май, под въздействие на средиземноморски циклони, които минават южно от страната, на доста места паднаха обилни превалявания, като през първите дни в югоизточните елементи, където към момента бе топло, се развиха мощни купесто-дъждовни облаци и имаше гръмотевични стихии и градушки. От северозапад нахлува леден въздух, температурите доста се намаляват и в планините над 1700 м вали сняг и се образува снежна завивка, а през нощта против 25 май границата на дъжда от сняг се намалява до към 1000 метра.

През последните дни от месеца още веднъж минава атмосферно разстройване и въздушната маса е неустойчива. Развива се купеста и купесто-дъждовна облачност и на доста места от запад на изток има краткотрайни превалявания с гръмотевици.

През първите две десетдневия от месец май водните количества на по-голямата част от реките в страната бяха към и над праговете за междинни води, осведомят от Национален институт по метеорология и хидрология. В резултат на превалявания в интервала 9–11 май бяха регистрирани по-съществени покачвания на речните равнища във водосборите на южночерноморските реки – с до 110 см на р. Ропотамо при с. Веселие.

Валежите през третото десетдневие на месеца покачват речните равнища в цялата страна и водните количества на реките са над праговете за междинни води и към праговете за високи води. Значителни покачвания са регистрирани в интервала 23–26 май във водосборите на реките Искър, Вит, Осъм и Янтра, надлежно с до 251 см, 394 см, 603 см и 200 см. През нощта на 25 против 26 май р. Вит при Тетевен и р. Калник при с. Български извор излязоха от коритата си. Водните количества в долното течение на р. Искър, в междинното и долното течение на р. Вит, в междинното течение на р. Осъм и на р. Росица при Севлиево минаха праговете за внимание.

Агрометеорологичните условия през месеца се дефинират от неустойчиво и хладно за сезона време. Наднормените майски превалявания покачиха равнището на влагозапасите и в по-дълбоките почвени пластове. Интензивните превалявания и падналите градушки през първото и третото десетдневие нанесоха непоправими вреди на земеделските култури.

На места в северозападните, южните и югоизточните региони на страната, като Плевен, Хасково, Сливен, Стара Загора, Нова Загора, Ямбол и други, са унищожени изцяло посеви с пролетни и зеленчукови култури. Майските градушки нанесоха и обилни механични повреди в лозовите и овощните масиви. През последната седмица от месеца честите превалявания и нарасналото наличие на влага в горните почвени пластове лимитират провеждането на сезонните почвообработки и растителнозащитни действия.