Май 1935г, прекрасна неделна вечер, Виктор Лустиг върви по Бродуей

Май 1935г, прелестна неделна вечер, Виктор Лустиг върви по Бродуей в Ню Йорк. Първоначално, сътрудниците на Тайните служби не са сигурни дали е той. Следят го от седем месеца, пробвайки се да научат повече за този мистериозен и подреден мъж, само че новият му мустак съумява да ги заблуди за миг. Когато повдига яката на палтото си и забързва крачка обаче, сътрудниците се намесват.

Обграден, Лустиг се усмихва и невъзмутимо подава куфарчето си. „ Спокоен “, го разказва единият от сътрудниците, отбелязвайки „ признак “ на лявата скула и „ тъмни, изгарящи очи “. След като го преследват от години, те най-сетне съумяват да зърнат от близко „ Графа “ – прякор, който получава поради вежливото и обиграното си държание. Мъж с дълги бакенбарди, продължава описанието, и „ съвършено поддържани нокти на ръцете “. По време на разпит той е безусловно спокоен и въздържан. Агентите чакат куфарчето да съдържа неотдавна напечатани банкноти или други принадлежности от бизнеса за милиони на Лустиг. Вътре обаче откриват само скъпи облекла.

Накрая обаче изваждат портфейла от палтото му и вътре намират ключ. Опитват се накарат Лустиг да им каже за къде е, само че Графа единствено свива плещи. Ключът води сътрудниците до метро станция на Таймс Скуеър, където отварят прашасало шкафче, а вътре откриват $51 000 във подправени банкноти и металните плаки, от които са отпечатани. Това е началото на края за най-големия лъжец в света.

Тайните служби най-сетне залавят един от най-издирваните хора в Европа и Съединени американски щати. Той е натрупал положение от схеми, които са толкоз огромни и скандални, че никой не е вярвал, че жертвите му биха могли да са толкоз наивни. Лустиг продал Айфеловата кула на търговец на скрап. Продал и „ кутия за пари “ на безчет алчни богаташи, които повярвали, че изобретението му може да печата изцяло неразличими от оригинала $100 банкноти. Дори съумява да изпързаля някои от най-богатите и рискови мафиоти – мъже като Ал Капоне, който по този начин и не схванал, че е излъган.

Сега управляващите били нетърпеливи да го разпитат за всичко това, плюс евентуалното му присъединяване в няколко скорошни убийства в Ню Йорк и стрелбата по Джак Даймънд, който бил отседнал в същия хотел като Лустиг.

„ Графе, вие сте най-изпеченият лъжец, живял в миналото. “ – му споделя един от сътрудниците.

„ Не бих споделил по този начин. Все отново, вие ме надхитрихте. “ – дава отговор Графът с усмивка на разположение.

Макар да получава голям брой обвинявания за владеене на подправена валута, Виктор Лустиг изобщо не е обезпокоен от това. Той е държан във Федералния арест в Ню Йорк, откъдето всички били сигурни, че е невероятно да избяга, до момента в който чака да бъде съден на 2 септември 1935г. Когато управляващите отиват до килията му на третия етаж в този ден обаче, те са шокирани. Графът е липсващ измежду бял ден.

Роден в Австро-Унгария през 1890г, Лустиг научава няколко езика и взема решение да обиколи света, когато взема решение, че няма по-добро място да натрупа благосъстояние от огромните туристически кораби, цялостни с богаташи. Чаровен и самонадеян още като юноша, Лустиг прекарва времето си като бъбри с сполучливи предприемачи и в това време си набелязва жертви. Схемата била елементарна. Разговорите последователно прекосявали на тематика пари и той сякаш насилствено разкривал, че употребява „ кутия за пари “. Накрая се съгласявал да покаже въпросното откритие в цялостна загадка. По случайност даже го носил със себе си. Кутията приличала на корабен сандък, направен от махагон, само че цялостен със комплицирани машинарии.

Лустиг показал кутията за пари, като вкарвал в нея достоверна банкнота от $100 и след няколко часа „ химически процеси “ изваждал две видимо изцяло неразличими от оригинала стодоларови банкноти, които без проблем харчил на кораба. Не след дълго новите му другари започвали да питат по какъв начин и те да се снабдят с такава кутия.

Отново насилствено, Графът започвал да обмисля дали да не се раздели със своята кутия, в случай че цената го устройва. Някои купувачи даже наддавали в продължение на дни. Лустиг постоянно бил доста толерантен и внимателен. В края на пътуването той нормално се разделял с машината против сумата от $10 000, въпреки от време на време да получавал и тройно повече. Зареждал кутията с няколко банкноти за всеки случай, в случай че го накарат да направи отново проява, след което изчезвал.

През 1925г обаче Виктор Лустиг си слага по-голяма цел. След като идва в Париж, той прочита във вестника за ръждясващата Айфелова кула и огромната цена за поддръжката и ремонтите й. Парижаните били раздвоени и мнозина считали, че кулата би трябвало да бъде съборена.

Лустиг измисля проект, който ще го направи легенда. Той стартира да изследва огромните търговци на скрап в Париж. След това изпраща подправени писма, в които твърди, че е заместник-директор на Министерството на пощите и телеграфите, изисквайки среща, на която да обсъдят „ много примамлива “ договорка. Условието обаче е срещите да са безусловно дискретни.

Графът наема стая в хотел Крион, един от най-престижните в града, където организира срещите с дилърите. Казва им, че е взето решение да се провежда търг за събарянето на кулата и 7000-те тона скрап, който ще остане от нея. Лустиг наема лимузини и развежда своите евентуални жертви на Айфеловата кула, пробвайки се да дефинира кой ще е идеалния шаран.

Андре Поасон бил нов в града и Лустиг бързо взема решение да се концентрира върху него. Когато Поасон стартира да го залива с въпроси, Лустиг пуска примамката. Обяснява му, че като заместник-директор не печелил доста пари, а намирането на покупател за кулата било много огромно и отговорно решение. Поасон се хванал. Той задоволително пъти бил работил с корумпирани хора, с цел да знае накъде бие Лустиг: няма по какъв начин да не е бюрократ; кой другояче би се осмелил да му желае рушвет? Поасон се съгласил да заплати на измамника $20 000 в брой, плюс още $50 000, с цел да бъде уредено той да завоюва търга.

Лустиг прибира $70 000 и след по-малко от час се насочва назад към Австрия. Там изчаква историята да се разчуе, евентуално даже да пуснат схема и описанието му, само че това по този начин и не става. Поасон, опасявайки се от унижението, което ще се стовари върху него, избрал да не рапортува случая.

За Лустиг, неналичието на вести е нещо хубаво. Скоро той се завръща в Париж, с цел да опита още един път със същата скица. Но постоянно внимателен, Графът стартира да подозира, че един от предприемачите, с който се е свързал, може да се е обадил на полицията, по тази причина отпътува за Съединени американски щати.

В Америка, Лустиг се завръща към лесните облаги с кутията за пари. Той приема десетки самоличности и е задържан много пъти. В повече от 40 случая, успявава да се измъкне от обвиняванията или да избяга от ареста, до момента в който чака дело. Задига $123 000 от шериф и данъчен в Тексас, а откакто шерифът го открива в Чикаго, Графът съумява да се измъкне с приказки като върнал част от парите и го нахокал, че не може да се оправя с машината.

В Чикаго, Графът се свързва с Ал Капоне и му споделя, че му трябвали $50 000, с цел да провежда огромна финансова машинация, обещавайки на гангстера да удвои парите му единствено след два месеца. Капоне е недоверчив, само че все пак му дава парите. Лустиг ги прибира в сейф в стаята си и ги връща два месеца по-късно, тъй като ужким схемата пропаднала, само че е пристигнал да върне парите на Капоне, тъй като е прецизен. Капоне, успокоявайки се, че не е изгубил инвестицията си и впечатлен от неговата „ почтеност “ му връчва $5000. Цялата концепция на Лустиг е просто да завоюва доверието на мафиота.

През 1930г, изпеченият лъжец стартира да работи с Том Шоу, химик от Небраска. Двамата печатат подправени пари и провеждат комплицирана система за разпространяването им, посредством която прокарват по $100 000 на месец, употребявайки куриери.

По-късно същата година, до момента в който подправените банкноти на Графа се появяват из цялата страна, Тайните служби арестуват същия шериф от Тексас, който Лустиг бил измамил преди време. Обвиняват го, че разпространявал подправени пари в Ню Орлиънс. Шерифът бил толкоз сърдит, че Лустиг го направил на простак, че дава на сътрудниците в детайли изложение.

Минават месеци и милиони подправени долари към този момент са в послание, а Тайните служби обезверено се пробват да стигнат до Графа. Те назовават банкнотите „ парите на Лустиг “ и се тревожат, че биха могли да разклатят цялата парична система на страната. Но шансът им се усмихва и то с помощта на една жена.

Един ден приятелката на Лустиг, Били Мей, схваща, че той има спекулация с любовницата на Том Шоу. Заслепена от ревнивост, тя прави анонимно позвъняване до полицията и им споделя къде е отседнал Графа в Ню Йорк. През пролетта на 1935г федералните най-сетне го залавят.

Докато чака правосъдния развой, Лустиг игриво повтаря, че никой затвор не би могъл да го задържи. В деня преди да стартира процеса, облечен в затворнически облекла и джапанки, той сплита няколко чаршафа и се спуска по тях през прозореца. Преструвайки се, че е мияч на прозорци, той повърхностно забърсва стъклата, до момента в който се спуска по постройката. Десетки минувачи го виждат, само че не подозират за протичащото се.

Графът е хванат още веднъж месец по-късно в Питсбърг и този път се признаава за отговорен по всички обвинявания. Осъден е на 20 години затвор в Алкатраз. На 9 март 1947г най-изпеченият лъжец в историята се разболява от пневмония и два дни по-късно умира.

Източник: Smithsonian.com