Интервюто с Почетино: На днешните треньори е по-трудно от на тези от миналото
Маурисио Почетино е квалифициран събеседник и може да беседва свободно на два езика. Където желае да каже „ инструмент”, мозъкът му изстрелва по табиет „ tool”, а вместо „ боец” – „ warrior”, без да губи добития акцент в родното му градче Мърфи, намиращо се в пампите. След пет прекарани години в Саутхамптън и Лондон той претърпя трансформация. Предпочита обаче да приказва в 1л., мн.ч., с цел да почете драгоценните си помощници Хесус Перес, Мигел Д’Агостино и Тони Хименес. Всички те реализираха нещо извънредно: никой управител от Премиър Лийг не е извеждал толкоз доста футболисти до националния тим на Англия. Днес на неговия Тотнъм следва висшото тестване – конфликт с еврошампиона Реал Мадрид в храма „ Сантиаго Бернабеу”.
- Има ли прилики сред британския и аржентинския футболист?
- Англичаните са нападателни и смели, само че не умеят да се приспособяват доста. Аржентинците имат едно от най-хубавите вероятни качества – да оцеляват във всяка среда. Това ги трансформира в специфичен тип. Ние изцяло се разграничаваме от европейските футболисти, включително и от британските. Неслучайно пристигна и Брекзит.
- Не смятате ли, че и аржентинският, и британският споделят упованието в възприятието пред всевъзможни сметки?
- Тук доста се трансформираха под въздействието на латинската школа треньори, които модифицираха този темперамент. Но е истина, че към момента има и непокътнато от него. Когато дойдохме през 2013 година в Саутхамптън, наложихме доста по-комбинативна игра, с строеж от първата защитна линия, с игра по тревата вместо във въздуха… След един мач излизахме през тунела и чух един от играчите си: „ Ок, започваме по този метод, само че след първите пет минути да изсипваме всички топки към 7-мицата и 11-ката (лявото и дясното крило) да бягат и центрират!”. Обърнах се и му споделих: „ Какво 7-мица и каква 11-ка?! Да го е.а, тук играем всички с топката: от 1-ицата до последния!”. Това желаеха и хората.
- До каква степен би трябвало треньорът да се опълчва на публичното мнение?
- Ние обичаме динамичната игра с комбинации от най-задната линия, само че би било неточност да нямаме и други възможности, близки до чувствата на всеобщата аудитория и до британската просвета. Много пъти споделям: „ Защо не пускате топката зад тила на отбраната и не я гоните?!”. Искаме играчите да умеят да разчитат всевъзможни обстановки на терена, но би трябвало и да сме способни да им дадем по малко от каквото желаят от нас и да ги образоваме. В Тотнъм имам работен колектив, който ме показва по-добре, в сравнение с бих се показал аз самият, и в последна сметка нашата работа е да градим и да образоваме. За да развиеш дадена философия и методология, би трябвало да опиташ да обучаваш. Не може да се налагаш по диктаторски още с идването си в даден клуб единствено тъй като усещаш играта по друг метод.
- Новите за ПЛ треньори всекидневно постановат жанр, който не съответствува с мирогледа на английските футболисти. Как Вие изградихте тимове, в които толкоз доста британски играчи се усещат в свои води?
- Това също е заслуга на Тотнъм и Саутхамптън. Защото на нас не ни се нрави да ни се постановат, само че и ние не можем да желаеме да се постановяваме. Както върви футболът в днешно време, е основополагащо да се утвърждава план ведно с клубното управление. Имам доста положителни връзки с Алекс Фъргюсън, само че е немислимо в Тотнъм да строя тим, както той е правил в Манчестър Юнайтед преди 30 години. Днес футболът толкоз се е развил, че мениджърите би трябвало да построяват плана вкупом с президента, със притежателя, с шефа на академията… Сега работата на треньора клони повече към консолидираното и свързването на всички брънки от веригата в клуба, с цел да се сътвори нещо само по рода си. Аз се слагам на мястото на президента: за какво да възлагаш цялата отговорност за плана на един-единствен човек, чийто стол може да се разклати след два-три изгубени мача?! В последна сметка моето обвързване е да намеря точните хора, които да работят ловко и гладко в съответната управителна органиграма на клуба и да изградят нещо неповторимо: the Tottenham way – друг метод от тези в Юнайтед, Арсенал или Уест Хам. Това е една културна преграда, която ние от новото потомство треньори сме по-отворени да приемем. Оттам нататък става по-лесно по-късно да възпитаваш и да създаваш нещо стъпчица по стъпчица. Фундаментът за работата в даден клуб и за насладата от обичаната ти активност е шерването, основаването в екип. Ако се ограничиш с налагане на личната ти воля, ще си създадеш почитатели, само че не и водачи, не и хора, които усещат плана като нещо тяхно. Това е тайната на бъдещето във футбола във връзка с работата на треньора/мениджъра, във връзка с въздействието му и отговорността му в менажирането на тези компании. Защото футболните клубове през днешния ден са компании!
- Клубът ли предложи да се сътвори толкоз британски профил на тима, или бяхте Вие? Сред 11-те титуляри на Англия виждаме Хари Кейн, Деле Али, Ерик Дайър, Кайл Уокър, в този момент и Киърън Трипиър – бекове, полузащитници, централен нападател… Това е истински феномен!
- Ние доста имаме вяра в британския гений. Доказахме това в Саутхамптън, откъдето излязоха много фрагменти за националния тим: Адам Лалана, Люк Шоу, Джей Родригес, Рики Ламбърт, Калъм Чембърс…
- Понякога англичаните наподобяват малко комплексирани във връзка с футболните си качества. Да не би Вие да вярвате в британския гений повече от тях самите?
- Това е огромният комплимент, който получаваме от самото си идване в Англия. Според мен първата заслуга бе на Саутхамптън, който притегли тези гении и където академията работи чудесно. В Тотнъм също. Въобще доста клубове работят отлично с школите си. След това отговорността е на вземащите решения по горните етажи на йерархията: в случай че имаш личен гений, дай му опция да играе, вместо да купуваш чужденец.
- Вие сте артикул на Нюелс Олд Бойс като Тата Мартино, Марсело Биелса и Едуардо Берицо. После бяхте първият излязъл от треньорската школа на Кралската испанска футболна федерация. В културно отношение по какъв начин се определяте?
- В Испания ме считат за аржентинец. Тук съм испано-аржентинец, тъй като имам двойно поданство. Аз пък споделям, че съм аржентинец по рождение и испанец по треньорски дух. От аржентинското вардя това умеене да се натъкмявам и да оставам жив, което испанците нямат. Също по този начин съм движен на 99% от страстите си… Много съм признателен от времето в Нюелс на Хорхе Грифа, който ми пристигна на крайници у дома да ме потърси, на Хосе Юдика, който ми даде дебют на 17 години, и на Биелса, който се довери на 19-годишния Гамбоа и 18-годишния Почетино да са титулярни централни бранители в една аржентинска лига, която няма нищо общо с днешната. Тогава имаше доста по-голяма вътрешна конкуренция и се играеше против футболисти национали. Това обещано ми доверие в Нюелс остана запечатано в кръвта ми, в ДНК-то ми, в страстите ми; накара ме да порасна, да стана футболист и след това като треньор да ми се върнат доста неща в съзнанието. Логично е да ми харесва да работя с хора като 32-годишния Фернандо Йоренте или 30-годишния Юго Лорис, но боготворя и да давам шансове на младоците. Това е форма на признателност към хората, които са дали своят вот преди този момент доверие на мен като млад, които са показали храброст с това деяние и са ми дали време да се утвърдя.
- Как знаеш по кое време един младок е подготвен за шанса си?
- Аз съм доста придирчив и не правя подарък тренировки и дебюти с първия тим на юношите – те би трябвало да си завоюват тези права. Ние би трябвало да откриваме кой има специфичния гений – това е част от нашата трудова характерност. Имам огромен шанс да работя с водещи фигури във футбола като Хесус (Перес), Мигел (Д’Агостино) и Тони (Хименес). С тях доста пъти спорим, караме се, имаме разлики, само че постоянно на излизане от кабинета на разгорещените ни полемики постоянно сме стигнали до извънредно решение и го следваме до гибел. Това е едно от нещата, които ни дефинират кои сме. Обичаме да работим с хора, които придават еднаквост на тима, където и да сме. Така беше и в Еспаньол.
- Тактически сте доста разнороден. Срещу Борусия (Дортмунд) тимът Ви излезе спретнат, пресираше в по-задни зони и контраатакуваше; против Челси и Суонзи пък на процедура не излизахте от съперниковата половина. Коя е базисната Ви система?
- Ние сме еластичен тим. Смятам това за значимо качество, тъй като ни оказва помощ да се преструктурираме и преобразуваме във всяка една обстановка. Работим за това в тренировките. На първо място, тъй като ние като треньори не желаеме да сме догматици и се стремим да предадем това с работата на терена. Дисциплинирани сме, само че опитваме да създадем безпорядък. Организиран безпорядък.
- Рядко виждаме Ваш състезател да демонстрира непотребни механически фойерверки. Как ги убеждавате да са толкоз трезво мислещи?
- Ние не разполагаме с оня профил играчи, които са способни с самостоятелна техника да решат мач. Нямаме Меси-та. В състава ни има доста качество, само че основното е това да построяваме връзки между тях, да сътворяваме, да комбинираме. Напредваме с топката единствено с групови придвижвания, тъй като би трябвало сами да си сътворяваме гении, нямаме финансовата мощност да си купуваме някой Неймар, някой Бернардо Силва, някой Лерой Сане, някой Марко Асенсио или някой Иско. Този вид играчи са отвън нашия обхват, и то от ден на ден и повече. Имаме въпреки всичко и играчи като Деле Али, способни да създадат нещо отвън стандарта и да излязат от схемата. Той има правото да скапва дисциплината в играта ни…
- Как става по този начин, че един полузащитник да е този, който да има правото да скапва дисциплината в играта ви?
- Аз го гледах за първи път 17-годишен, когато игра опорен халф против Манчестър Юнайтед за Купата на лигата. Днес при нас играе на по-предна позиция. Има гения на огромен нападател от втора линия, само че няма да го видите да прекалява с филигранността. Той е като Кристиан Ериксен: има чудесна техника и превъзходен удар, но е и комбинативен състезател. Хари Кейн е палач в пеналта, само че също е комбинативен състезател. Сон Хюн-мин е динамичен, преносим, търси празните пространства, само че с топката… Единственият ни футболист, който е кадърен самичък да преодолява противници и да завладява линии с дрибъл, е Муса Дембеле.
- Кейн е тайнственост: наподобява некадърен да финтира, пък финтира; наподобява некадърен да стигне до топката, пък я достига; наподобява като „ деветка”, пък дава пасове като „ десетка”. Какво тъкмо животно е Хари Кейн?
- Може да играе на всяка позиция, тъй като има извънреден спортен дух и ще е добър, където и да го сложиш. Той не познава думи като „ обезсърчение” или „ разочарование”. Той е боец! Сам построи себе си. Ние му дадохме инструментариума, само че силата е в неговата глава. Вярва си, има вяра в това, което прави, желае да е голмайстор на ПЛ, желае да побеждава. Това не се купува в супермаркета и е мъчно да го вградим ние в главите на нашите играчи, колкото и да се опитваме да го вършим. Хари има съкровеното предпочитание да бъде топ състезател.
- Гарет Бейл също имаше това предпочитание и го реализира в Тотнъм. Смятате ли го за загубен бек, който продължава да търси своята позиция?
- За мен е доста мъчно да го осъждам, тъй като тук пазят доста хубави мемоари от Гарет. Вярно е, че промени позицията си след прехвърлянето от Саутхамптън в Тотнъм. Имаше проблеми да си завоюва титулярното място, беше доста млад и при Хари Реднап си откри позиция, където се почувства комфортно и стартира да демонстрира качеството си. Струва ми се огромен футболист. Ако има свободни пространства, както сподели против Реал Сосиедад, може да бъде решаваща фигура. Очаква се доста от него поради платените 100 млн. евро, обикновено е. Нямаше шанс с травмите, а в клуб като Мадрид постоянно стресът е голям, на всяко равнище – и при треньорите, и при футболистите. Във всеки миг се желае най-хубавото от теб. Тук Бен Дейвис приказва с възхита за Бейл от времето им в националния тим на Уелс. Но да сме ясни: когато си в Мадрид, хората чакат от теб чудеса във всяко твое деяние на терена.
- Има ли нещо, което по-специално да Ви ентусиазира от конфликта с Мадрид?
- Това е Шампионска лига! Да можеш да играеш против Мадрид на „ Уембли” или „ Бернабеу” значи да усещаш най-високото равнище на съревнование във футбола и адреналина, който ти дават единствено този вид мачове. Може би единствено финалът на ШЛ или на международното състезание са толкоз възбуждащи. Това ще е една от най-хубавите благоприятни условия, която ще съм получил в кариерата си на треньор. Към ден сегашен за мен Мадрид е най-хубавият тим на света.
- Вие бяхте централен бранител като по учебник. Как Ви се коства Серхио Рамос?
- Фернандо Йеро, Карлес Пуйол и Серхио Рамос са огромните централни бранители на последните десетилетия. Ако аз в този момент бях на 15 години и желаех да стана футболист, бих си платил билета да го виждам. Навремето споделях на играчите си в Еспаньол, които прохождаха във футбола – Амат, Галан, Виктор Руис: „ Вложете извоюваните пари, не ги харчете, не ги профуквайте! Купете си билет и ходете да гледате Пуйол онлайн! Гледайте единствено него, нищо друго! Следете го, забравете мача! Вижте по какъв начин се държи, когато тимът му има топката, когато я няма, по какъв начин подрежда, по какъв начин наставлява, по какъв начин мисли, по какъв начин чете играта, по какъв начин вижда мача! Това ще бъдат най-добре изхарчените ви пари в живота.” Същото важи с цялостна мощ и за Серхио Рамос. Аз през днешния ден, като треньор, бих си купил билет, с цел да го виждам! Той е най-хубавият централен бранител през днешния ден. Няма по-добро образование от наблюдаването му – освен поради физическите му дадености, а и поради концептуалността в играта му, поради силата му, поради държанието му…
- Бихте ли споделили, че Рамос съдържа у себе си оня дух от любителския футбол?
- Това е нещо, което от време на време изпускаме от поглед… Не би трябвало да атакуваме младите днешни играчи, тъй като това да не губим любителския дух на играта е отговорност и на нас, по-големите. Може би обаче работата на треньорите е била доста по-лесна преди 25 години. По наше време като млади доста повече усещахме това, което ти предава топката, през днешния ден всички вършат по този начин, че да се отдалечим от тези страсти. Трябва да напомним на момчетата, без значение англичани или испанци, че топката е на първо място източник на страсти. Ако не помнят това, те стартират да играят като машини, а не това е тяхната пристрастеност. Нашата огромна отговорност е да подтикваме завръщането към това отношение; да отделим време да напомним на момчетата за какво са почнали в действителност да играят футбол – поради очарованието да имат топката в краката си, да я докосват; да ги питаме за какво при първия получен милион или огромен рекламен контракт губят фокуса от главното и се концентрират върху външни неща, които ги отдалечават от гения и същността им. Отговорността на треньорите е да възпитават своите играчи, с цел да не не помнят, че основният им мотор продължава да е топката. Тази жадност, тази сила, тази опция да се наслаждаваш на играта със своите съотборници в подготовка или мач – това не трябва да се не помни!
Диего Торес, „ Ел Паис” Премиър лийг 8 кръг, събота 14 октомври
Тотнъм 1:0краен резулат 
Борнемут
- Има ли прилики сред британския и аржентинския футболист?
- Англичаните са нападателни и смели, само че не умеят да се приспособяват доста. Аржентинците имат едно от най-хубавите вероятни качества – да оцеляват във всяка среда. Това ги трансформира в специфичен тип. Ние изцяло се разграничаваме от европейските футболисти, включително и от британските. Неслучайно пристигна и Брекзит.
- Не смятате ли, че и аржентинският, и британският споделят упованието в възприятието пред всевъзможни сметки?
- Тук доста се трансформираха под въздействието на латинската школа треньори, които модифицираха този темперамент. Но е истина, че към момента има и непокътнато от него. Когато дойдохме през 2013 година в Саутхамптън, наложихме доста по-комбинативна игра, с строеж от първата защитна линия, с игра по тревата вместо във въздуха… След един мач излизахме през тунела и чух един от играчите си: „ Ок, започваме по този метод, само че след първите пет минути да изсипваме всички топки към 7-мицата и 11-ката (лявото и дясното крило) да бягат и центрират!”. Обърнах се и му споделих: „ Какво 7-мица и каква 11-ка?! Да го е.а, тук играем всички с топката: от 1-ицата до последния!”. Това желаеха и хората.
- До каква степен би трябвало треньорът да се опълчва на публичното мнение?
- Ние обичаме динамичната игра с комбинации от най-задната линия, само че би било неточност да нямаме и други възможности, близки до чувствата на всеобщата аудитория и до британската просвета. Много пъти споделям: „ Защо не пускате топката зад тила на отбраната и не я гоните?!”. Искаме играчите да умеят да разчитат всевъзможни обстановки на терена, но би трябвало и да сме способни да им дадем по малко от каквото желаят от нас и да ги образоваме. В Тотнъм имам работен колектив, който ме показва по-добре, в сравнение с бих се показал аз самият, и в последна сметка нашата работа е да градим и да образоваме. За да развиеш дадена философия и методология, би трябвало да опиташ да обучаваш. Не може да се налагаш по диктаторски още с идването си в даден клуб единствено тъй като усещаш играта по друг метод.
- Новите за ПЛ треньори всекидневно постановат жанр, който не съответствува с мирогледа на английските футболисти. Как Вие изградихте тимове, в които толкоз доста британски играчи се усещат в свои води?
- Това също е заслуга на Тотнъм и Саутхамптън. Защото на нас не ни се нрави да ни се постановат, само че и ние не можем да желаеме да се постановяваме. Както върви футболът в днешно време, е основополагащо да се утвърждава план ведно с клубното управление. Имам доста положителни връзки с Алекс Фъргюсън, само че е немислимо в Тотнъм да строя тим, както той е правил в Манчестър Юнайтед преди 30 години. Днес футболът толкоз се е развил, че мениджърите би трябвало да построяват плана вкупом с президента, със притежателя, с шефа на академията… Сега работата на треньора клони повече към консолидираното и свързването на всички брънки от веригата в клуба, с цел да се сътвори нещо само по рода си. Аз се слагам на мястото на президента: за какво да възлагаш цялата отговорност за плана на един-единствен човек, чийто стол може да се разклати след два-три изгубени мача?! В последна сметка моето обвързване е да намеря точните хора, които да работят ловко и гладко в съответната управителна органиграма на клуба и да изградят нещо неповторимо: the Tottenham way – друг метод от тези в Юнайтед, Арсенал или Уест Хам. Това е една културна преграда, която ние от новото потомство треньори сме по-отворени да приемем. Оттам нататък става по-лесно по-късно да възпитаваш и да създаваш нещо стъпчица по стъпчица. Фундаментът за работата в даден клуб и за насладата от обичаната ти активност е шерването, основаването в екип. Ако се ограничиш с налагане на личната ти воля, ще си създадеш почитатели, само че не и водачи, не и хора, които усещат плана като нещо тяхно. Това е тайната на бъдещето във футбола във връзка с работата на треньора/мениджъра, във връзка с въздействието му и отговорността му в менажирането на тези компании. Защото футболните клубове през днешния ден са компании!
- Клубът ли предложи да се сътвори толкоз британски профил на тима, или бяхте Вие? Сред 11-те титуляри на Англия виждаме Хари Кейн, Деле Али, Ерик Дайър, Кайл Уокър, в този момент и Киърън Трипиър – бекове, полузащитници, централен нападател… Това е истински феномен!
- Ние доста имаме вяра в британския гений. Доказахме това в Саутхамптън, откъдето излязоха много фрагменти за националния тим: Адам Лалана, Люк Шоу, Джей Родригес, Рики Ламбърт, Калъм Чембърс…
- Понякога англичаните наподобяват малко комплексирани във връзка с футболните си качества. Да не би Вие да вярвате в британския гений повече от тях самите?
- Това е огромният комплимент, който получаваме от самото си идване в Англия. Според мен първата заслуга бе на Саутхамптън, който притегли тези гении и където академията работи чудесно. В Тотнъм също. Въобще доста клубове работят отлично с школите си. След това отговорността е на вземащите решения по горните етажи на йерархията: в случай че имаш личен гений, дай му опция да играе, вместо да купуваш чужденец.
- Вие сте артикул на Нюелс Олд Бойс като Тата Мартино, Марсело Биелса и Едуардо Берицо. После бяхте първият излязъл от треньорската школа на Кралската испанска футболна федерация. В културно отношение по какъв начин се определяте?
- В Испания ме считат за аржентинец. Тук съм испано-аржентинец, тъй като имам двойно поданство. Аз пък споделям, че съм аржентинец по рождение и испанец по треньорски дух. От аржентинското вардя това умеене да се натъкмявам и да оставам жив, което испанците нямат. Също по този начин съм движен на 99% от страстите си… Много съм признателен от времето в Нюелс на Хорхе Грифа, който ми пристигна на крайници у дома да ме потърси, на Хосе Юдика, който ми даде дебют на 17 години, и на Биелса, който се довери на 19-годишния Гамбоа и 18-годишния Почетино да са титулярни централни бранители в една аржентинска лига, която няма нищо общо с днешната. Тогава имаше доста по-голяма вътрешна конкуренция и се играеше против футболисти национали. Това обещано ми доверие в Нюелс остана запечатано в кръвта ми, в ДНК-то ми, в страстите ми; накара ме да порасна, да стана футболист и след това като треньор да ми се върнат доста неща в съзнанието. Логично е да ми харесва да работя с хора като 32-годишния Фернандо Йоренте или 30-годишния Юго Лорис, но боготворя и да давам шансове на младоците. Това е форма на признателност към хората, които са дали своят вот преди този момент доверие на мен като млад, които са показали храброст с това деяние и са ми дали време да се утвърдя.
- Как знаеш по кое време един младок е подготвен за шанса си?
- Аз съм доста придирчив и не правя подарък тренировки и дебюти с първия тим на юношите – те би трябвало да си завоюват тези права. Ние би трябвало да откриваме кой има специфичния гений – това е част от нашата трудова характерност. Имам огромен шанс да работя с водещи фигури във футбола като Хесус (Перес), Мигел (Д’Агостино) и Тони (Хименес). С тях доста пъти спорим, караме се, имаме разлики, само че постоянно на излизане от кабинета на разгорещените ни полемики постоянно сме стигнали до извънредно решение и го следваме до гибел. Това е едно от нещата, които ни дефинират кои сме. Обичаме да работим с хора, които придават еднаквост на тима, където и да сме. Така беше и в Еспаньол.
- Тактически сте доста разнороден. Срещу Борусия (Дортмунд) тимът Ви излезе спретнат, пресираше в по-задни зони и контраатакуваше; против Челси и Суонзи пък на процедура не излизахте от съперниковата половина. Коя е базисната Ви система?
- Ние сме еластичен тим. Смятам това за значимо качество, тъй като ни оказва помощ да се преструктурираме и преобразуваме във всяка една обстановка. Работим за това в тренировките. На първо място, тъй като ние като треньори не желаеме да сме догматици и се стремим да предадем това с работата на терена. Дисциплинирани сме, само че опитваме да създадем безпорядък. Организиран безпорядък.
- Рядко виждаме Ваш състезател да демонстрира непотребни механически фойерверки. Как ги убеждавате да са толкоз трезво мислещи?
- Ние не разполагаме с оня профил играчи, които са способни с самостоятелна техника да решат мач. Нямаме Меси-та. В състава ни има доста качество, само че основното е това да построяваме връзки между тях, да сътворяваме, да комбинираме. Напредваме с топката единствено с групови придвижвания, тъй като би трябвало сами да си сътворяваме гении, нямаме финансовата мощност да си купуваме някой Неймар, някой Бернардо Силва, някой Лерой Сане, някой Марко Асенсио или някой Иско. Този вид играчи са отвън нашия обхват, и то от ден на ден и повече. Имаме въпреки всичко и играчи като Деле Али, способни да създадат нещо отвън стандарта и да излязат от схемата. Той има правото да скапва дисциплината в играта ни…
- Как става по този начин, че един полузащитник да е този, който да има правото да скапва дисциплината в играта ви?
- Аз го гледах за първи път 17-годишен, когато игра опорен халф против Манчестър Юнайтед за Купата на лигата. Днес при нас играе на по-предна позиция. Има гения на огромен нападател от втора линия, само че няма да го видите да прекалява с филигранността. Той е като Кристиан Ериксен: има чудесна техника и превъзходен удар, но е и комбинативен състезател. Хари Кейн е палач в пеналта, само че също е комбинативен състезател. Сон Хюн-мин е динамичен, преносим, търси празните пространства, само че с топката… Единственият ни футболист, който е кадърен самичък да преодолява противници и да завладява линии с дрибъл, е Муса Дембеле.
- Кейн е тайнственост: наподобява некадърен да финтира, пък финтира; наподобява некадърен да стигне до топката, пък я достига; наподобява като „ деветка”, пък дава пасове като „ десетка”. Какво тъкмо животно е Хари Кейн?
- Може да играе на всяка позиция, тъй като има извънреден спортен дух и ще е добър, където и да го сложиш. Той не познава думи като „ обезсърчение” или „ разочарование”. Той е боец! Сам построи себе си. Ние му дадохме инструментариума, само че силата е в неговата глава. Вярва си, има вяра в това, което прави, желае да е голмайстор на ПЛ, желае да побеждава. Това не се купува в супермаркета и е мъчно да го вградим ние в главите на нашите играчи, колкото и да се опитваме да го вършим. Хари има съкровеното предпочитание да бъде топ състезател.
- Гарет Бейл също имаше това предпочитание и го реализира в Тотнъм. Смятате ли го за загубен бек, който продължава да търси своята позиция?
- За мен е доста мъчно да го осъждам, тъй като тук пазят доста хубави мемоари от Гарет. Вярно е, че промени позицията си след прехвърлянето от Саутхамптън в Тотнъм. Имаше проблеми да си завоюва титулярното място, беше доста млад и при Хари Реднап си откри позиция, където се почувства комфортно и стартира да демонстрира качеството си. Струва ми се огромен футболист. Ако има свободни пространства, както сподели против Реал Сосиедад, може да бъде решаваща фигура. Очаква се доста от него поради платените 100 млн. евро, обикновено е. Нямаше шанс с травмите, а в клуб като Мадрид постоянно стресът е голям, на всяко равнище – и при треньорите, и при футболистите. Във всеки миг се желае най-хубавото от теб. Тук Бен Дейвис приказва с възхита за Бейл от времето им в националния тим на Уелс. Но да сме ясни: когато си в Мадрид, хората чакат от теб чудеса във всяко твое деяние на терена.
- Има ли нещо, което по-специално да Ви ентусиазира от конфликта с Мадрид?
- Това е Шампионска лига! Да можеш да играеш против Мадрид на „ Уембли” или „ Бернабеу” значи да усещаш най-високото равнище на съревнование във футбола и адреналина, който ти дават единствено този вид мачове. Може би единствено финалът на ШЛ или на международното състезание са толкоз възбуждащи. Това ще е една от най-хубавите благоприятни условия, която ще съм получил в кариерата си на треньор. Към ден сегашен за мен Мадрид е най-хубавият тим на света.
- Вие бяхте централен бранител като по учебник. Как Ви се коства Серхио Рамос?
- Фернандо Йеро, Карлес Пуйол и Серхио Рамос са огромните централни бранители на последните десетилетия. Ако аз в този момент бях на 15 години и желаех да стана футболист, бих си платил билета да го виждам. Навремето споделях на играчите си в Еспаньол, които прохождаха във футбола – Амат, Галан, Виктор Руис: „ Вложете извоюваните пари, не ги харчете, не ги профуквайте! Купете си билет и ходете да гледате Пуйол онлайн! Гледайте единствено него, нищо друго! Следете го, забравете мача! Вижте по какъв начин се държи, когато тимът му има топката, когато я няма, по какъв начин подрежда, по какъв начин наставлява, по какъв начин мисли, по какъв начин чете играта, по какъв начин вижда мача! Това ще бъдат най-добре изхарчените ви пари в живота.” Същото важи с цялостна мощ и за Серхио Рамос. Аз през днешния ден, като треньор, бих си купил билет, с цел да го виждам! Той е най-хубавият централен бранител през днешния ден. Няма по-добро образование от наблюдаването му – освен поради физическите му дадености, а и поради концептуалността в играта му, поради силата му, поради държанието му…
- Бихте ли споделили, че Рамос съдържа у себе си оня дух от любителския футбол?
- Това е нещо, което от време на време изпускаме от поглед… Не би трябвало да атакуваме младите днешни играчи, тъй като това да не губим любителския дух на играта е отговорност и на нас, по-големите. Може би обаче работата на треньорите е била доста по-лесна преди 25 години. По наше време като млади доста повече усещахме това, което ти предава топката, през днешния ден всички вършат по този начин, че да се отдалечим от тези страсти. Трябва да напомним на момчетата, без значение англичани или испанци, че топката е на първо място източник на страсти. Ако не помнят това, те стартират да играят като машини, а не това е тяхната пристрастеност. Нашата огромна отговорност е да подтикваме завръщането към това отношение; да отделим време да напомним на момчетата за какво са почнали в действителност да играят футбол – поради очарованието да имат топката в краката си, да я докосват; да ги питаме за какво при първия получен милион или огромен рекламен контракт губят фокуса от главното и се концентрират върху външни неща, които ги отдалечават от гения и същността им. Отговорността на треньорите е да възпитават своите играчи, с цел да не не помнят, че основният им мотор продължава да е топката. Тази жадност, тази сила, тази опция да се наслаждаваш на играта със своите съотборници в подготовка или мач – това не трябва да се не помни!
Диего Торес, „ Ел Паис” Премиър лийг 8 кръг, събота 14 октомври
Тотнъм 1:0краен резулат Борнемут Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ