Бебета-полуфабрикат или как баба роди… собственото си внуче
Матю от Омаха е платил на лекарите да вземат сперма от него и да я сложат в… майка му. И тъй като освен изглежда… хм, коя дума да използваме – „ необичайно “ (както ще видите по-късно надали ТОЧНО това би ги спряло) – само че и дамата не е била в репродуктивна възраст, та по тази причина са взели яйцеклетки от снаха му, която е сестра на мъжа му.
Да, вярно разбрахте всичко. Матю е омъжен за Елиът, чиято сестра (на Елиът) дава яйцеклетки, които оплождат с „ плувците “ на Матю и ги поставят в майка му (тази на Матю).
Ако ми се наложи да го напиша още един път, мисля, че ще полудея. Такива неща карат серийните убийци да се плеснат по челото и да си кажат: „ Това не е обикновено “.
Когато (преди 32 години) Сесил забременяла с Матю, тя си признала, че не се е отказала от кафето. А може би е трябвало. Но в този момент – когато е забременяла с внучето си (оставете тази мисъл да потъне постепенно в съзнанието ви), се е лишила от напитката и ѝ било доста тежко. USA Today обърна изключително внимание точно на това лишаване и проблем. А множеството читатели си мислят: „ да бе, тъкмо това ще да е най-големият проблем тук “.
Когато преди месец написах: „ Британец пие урина, фригани се хранят от кофите “, чаках това да е върхът на странните вести за годината, но…
Честно казано не мисля, че и това, което пиша в този момент, ще е върхът, защото… ами тъй като към този момент не си задавам въпроса „ какъв брой по-странно от това може да стане? “, просто тъй като хората и светът като че ли го одобряват като предизвикателство.
Фотографката, отразила събитието (Ариел Пановиц) към този момент е световноизвестна. Разбирам нейната позиция. Лекарите, които са били запитани „ допустимо ли е това? “ и са споделили „ да “, също към този момент са световноизвестни, както и болничното заведение, която е обгрижвала фамилията. Разбирам всички техни гледни точки. Аз даже бих ги снимал, признавам си. Но кое стимулира фамилията да покаже историята си на света, е оттатък опциите ми да схвана.
Добре, съзнавам, че може и казусът да е в мен, ок. Може да не разбирам и да съм станал едностранчив, само че все си мислех, че не съм, даже са ме упреквали, че не съм. Подкрепям гей двойките; поддържам правата им да осиновяват (макар в някои страни да е доста мъчно за самото дете), поддържам сурогатството, IVF процедурите, даже приветствам смелостта на хората за всичко това и упоритостта на науката да докара нещата дотук. Но (да сложим всичко друго настрани, тъй като не е ненормално или неприятно)… само че не можаха ли да употребяват друга сурогатна майка и донор на яйцеклетки? Просто тъй като, когато порасне, на дребната Ума ще би трябвало да ѝ обяснят следното: това е баба ти, която те роди, а това е вуйна ти, която ти е майка. Или може би това е тактика за отклонение на вниманието от двамата татковци. Съжалявам за плоската смешка, само че просто до момента светът се шашкаше от еднополовите родители. С тази фамилна история обаче всички някак не помнят за този подробност. Факт е, че в еднополовите бракове няма нищо неприятно, нали? Факт е, че гей двойките би трябвало да могат да осиновяват, нали? Проблемът е, че на детето ще му е мъчно в учебно заведение и на улицата в 90% от градовете по света и ще го побъркат. Но светът към този момент израства и от ден на ден привиква, тъй че не е толкоз ужасно и това е добре. Но сложѝ цялата тази мешавица вкупом и получаваш дете, което би трябвало да живее в затворена среда, тъй като другояче ще го побъркат. Помните ли по какъв начин се отнасяхте с по-различните деца във вашето учебно заведение? А те, обзалагам се, не са имали история като на Ума, нали? Просто са имали криви зъби или смешна походка. Е, да – в този момент съжалявате за това, само че тогава си бяхте просто тъпи деца и се забавлявахте грубо. Точно по този начин, както е било постоянно до момента и както ще продължи да бъде още доста генерации. Да не кажа „ постоянно “. Просто споделям, че развиването на нещата, които всеобщо се считат за обществени странности, не би трябвало да изпреварват чак толкоз еволюцията на обществото. Защо зорлем би трябвало да сътворяваме нещастни хора? Или социопати? Не можахте ли да изберете друга сурогатна майка? Явно не сте могли.
Лекарите постоянно ще кажат: „ ей, за какво не?! “, тъй като това е прелестна реклама за тях и болничното заведение им, само че не те ще отглеждат, възпитават дребната Ума и ще ѝ бършат сълзите, когато се прибере разплакана от учебно заведение. Техните задължения свършват с чисто механичната част.
Значи би трябвало да разчитаме на здравия разсъдък на хората. Но… виждаме до каква степен това сработва. Значи? Предложения, някой? Може би законодателни промени? Само че тогава рискуваме те да излязат отвън рамките (както става в прекомерно доста случаи) и да се трансфорат в чисто и просто едни рестрикции, които (няма метод – важат за всички еднакво) пречат на напредъка и щастието.
В Китай пък разбрахме, че се е родило бебе, откакто родителите му починали при автомобилна злополука ПРЕДИ ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Понеже няма по какъв начин да ми е ясна механиката на това знамение, трябваше да ревизира на какво се дължи. Преди случая двойката е замразила няколко ембриона с вярата да имат дете посредством ин витро процедура. След гибелта им техните родители провели дълга правосъдна борба, с цел да получат позволение за потребление на ембрионите. Родили са сираче. И то не след безразсъден случай, при който родителите умират, когато хлапето към този момент е на белия свят. Не. 4 години по-късно. Просто бабите и дядовците доста желали да си имат внуче, извадили детето-полуфабрикат и си го приготвили. Доколко това дете може да бъде щастливо? Не знам. Но производството на бебета-полуфабрикат в свят, който е претъпкан така и така, не ми се коства най-хубавата концепция на планетата.
„ Защо пък да не му дадете късмет на това детенце да се роди и да е щастливо? “, ще каже някой. Знам ли… за какво пък не дадете късмет на някое от милиардите към този момент родени да са щастливи?
Да, вярно разбрахте всичко. Матю е омъжен за Елиът, чиято сестра (на Елиът) дава яйцеклетки, които оплождат с „ плувците “ на Матю и ги поставят в майка му (тази на Матю).
Ако ми се наложи да го напиша още един път, мисля, че ще полудея. Такива неща карат серийните убийци да се плеснат по челото и да си кажат: „ Това не е обикновено “.
Когато (преди 32 години) Сесил забременяла с Матю, тя си признала, че не се е отказала от кафето. А може би е трябвало. Но в този момент – когато е забременяла с внучето си (оставете тази мисъл да потъне постепенно в съзнанието ви), се е лишила от напитката и ѝ било доста тежко. USA Today обърна изключително внимание точно на това лишаване и проблем. А множеството читатели си мислят: „ да бе, тъкмо това ще да е най-големият проблем тук “.
Когато преди месец написах: „ Британец пие урина, фригани се хранят от кофите “, чаках това да е върхът на странните вести за годината, но…
Честно казано не мисля, че и това, което пиша в този момент, ще е върхът, защото… ами тъй като към този момент не си задавам въпроса „ какъв брой по-странно от това може да стане? “, просто тъй като хората и светът като че ли го одобряват като предизвикателство.
Фотографката, отразила събитието (Ариел Пановиц) към този момент е световноизвестна. Разбирам нейната позиция. Лекарите, които са били запитани „ допустимо ли е това? “ и са споделили „ да “, също към този момент са световноизвестни, както и болничното заведение, която е обгрижвала фамилията. Разбирам всички техни гледни точки. Аз даже бих ги снимал, признавам си. Но кое стимулира фамилията да покаже историята си на света, е оттатък опциите ми да схвана.
Добре, съзнавам, че може и казусът да е в мен, ок. Може да не разбирам и да съм станал едностранчив, само че все си мислех, че не съм, даже са ме упреквали, че не съм. Подкрепям гей двойките; поддържам правата им да осиновяват (макар в някои страни да е доста мъчно за самото дете), поддържам сурогатството, IVF процедурите, даже приветствам смелостта на хората за всичко това и упоритостта на науката да докара нещата дотук. Но (да сложим всичко друго настрани, тъй като не е ненормално или неприятно)… само че не можаха ли да употребяват друга сурогатна майка и донор на яйцеклетки? Просто тъй като, когато порасне, на дребната Ума ще би трябвало да ѝ обяснят следното: това е баба ти, която те роди, а това е вуйна ти, която ти е майка. Или може би това е тактика за отклонение на вниманието от двамата татковци. Съжалявам за плоската смешка, само че просто до момента светът се шашкаше от еднополовите родители. С тази фамилна история обаче всички някак не помнят за този подробност. Факт е, че в еднополовите бракове няма нищо неприятно, нали? Факт е, че гей двойките би трябвало да могат да осиновяват, нали? Проблемът е, че на детето ще му е мъчно в учебно заведение и на улицата в 90% от градовете по света и ще го побъркат. Но светът към този момент израства и от ден на ден привиква, тъй че не е толкоз ужасно и това е добре. Но сложѝ цялата тази мешавица вкупом и получаваш дете, което би трябвало да живее в затворена среда, тъй като другояче ще го побъркат. Помните ли по какъв начин се отнасяхте с по-различните деца във вашето учебно заведение? А те, обзалагам се, не са имали история като на Ума, нали? Просто са имали криви зъби или смешна походка. Е, да – в този момент съжалявате за това, само че тогава си бяхте просто тъпи деца и се забавлявахте грубо. Точно по този начин, както е било постоянно до момента и както ще продължи да бъде още доста генерации. Да не кажа „ постоянно “. Просто споделям, че развиването на нещата, които всеобщо се считат за обществени странности, не би трябвало да изпреварват чак толкоз еволюцията на обществото. Защо зорлем би трябвало да сътворяваме нещастни хора? Или социопати? Не можахте ли да изберете друга сурогатна майка? Явно не сте могли.
Лекарите постоянно ще кажат: „ ей, за какво не?! “, тъй като това е прелестна реклама за тях и болничното заведение им, само че не те ще отглеждат, възпитават дребната Ума и ще ѝ бършат сълзите, когато се прибере разплакана от учебно заведение. Техните задължения свършват с чисто механичната част.
Значи би трябвало да разчитаме на здравия разсъдък на хората. Но… виждаме до каква степен това сработва. Значи? Предложения, някой? Може би законодателни промени? Само че тогава рискуваме те да излязат отвън рамките (както става в прекомерно доста случаи) и да се трансфорат в чисто и просто едни рестрикции, които (няма метод – важат за всички еднакво) пречат на напредъка и щастието.
В Китай пък разбрахме, че се е родило бебе, откакто родителите му починали при автомобилна злополука ПРЕДИ ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Понеже няма по какъв начин да ми е ясна механиката на това знамение, трябваше да ревизира на какво се дължи. Преди случая двойката е замразила няколко ембриона с вярата да имат дете посредством ин витро процедура. След гибелта им техните родители провели дълга правосъдна борба, с цел да получат позволение за потребление на ембрионите. Родили са сираче. И то не след безразсъден случай, при който родителите умират, когато хлапето към този момент е на белия свят. Не. 4 години по-късно. Просто бабите и дядовците доста желали да си имат внуче, извадили детето-полуфабрикат и си го приготвили. Доколко това дете може да бъде щастливо? Не знам. Но производството на бебета-полуфабрикат в свят, който е претъпкан така и така, не ми се коства най-хубавата концепция на планетата.
„ Защо пък да не му дадете късмет на това детенце да се роди и да е щастливо? “, ще каже някой. Знам ли… за какво пък не дадете късмет на някое от милиардите към този момент родени да са щастливи?
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ