Психолог: Ако резултатът от матурата се приема като присъда дали ставаш или не ставаш - става страшно
Матурата е един изпит, само че в случай че резултатът от него се възприема като присъда за това дали човек " става или не става “- става ужасно. Това сподели в предаването " Утрото на фокус “ по Радио ФОКУС психологът Милена Ненкова.
" Трябва да гледаме на този изпит като на оценка на показване в съответен ден и формат, а не като оценка на цената, интелигентността или бъдещето на индивида “, поучава тя.
По думите ѝ тежестта и прекомерната значимост, която се придава на матурите, вършат прекарването доста по-стресиращо.
Ненкова разяснява и тематиката за сравняването в просветителната система.
" Училището е място, в което непрекъснато се работи посредством съпоставяне – сред учениците, сред резултатите, сред оценките. Това основава чувство за непрестанно състезание. Дори родителите да не го предизвикват, самата система го постанова. Когато обаче и те прибавят напън, това може мощно да повлияе на прочувственото положение на децата “, изясни психологът.
По думите ѝ в работата си с младежи тя постоянно вижда, че те се усещат неразбрани, нечути и затруднени да се показват. Въпреки това визитата при психолог към този момент не се възприема като нещо извънредно.
" Повечето неуспехи не са съдбовни, когато не засягат живота и здравето. Те са част от опита – от време на време се случват, от време на време не. Когато обаче неуспехът се възприема като доказателство, че човек не става, тогава става в действителност тежко. Вместо позор, той може да бъде мотив за разбор и търсене на нови решения и подходи “, прибавя Ненкова.
Психологът разяснява и тематиката, която се падна за есе на матурата – " Авторитетите през днешния ден “.
" Това, което преди е било престиж – че някой знае нещо – към този момент не се възприема по същия метод, тъй като информацията е елементарно налична. Днес младите могат бързо да ревизират всичко посредством Гугъл или посредством ChatGPT. Затова самото познание не се приема като задоволителен престиж “, изяснява тя.
По думите ѝ учениците по-скоро се въздействат от персоналния образец – от това дали човек освен знае, само че и ползва знанията си на процедура.
" Те се въодушевяват, когато някой живее това, за което приказва – когато го прави с възторг и поредност, а не просто приказва за него “, добавя психологът.
Тя показва още, че за младите престижът към този момент не е строго йерархичен, както в предишното.
" Преди възприемахме учителя като фигура, от която знанието идва от горната страна надолу. Днес тази визия е по-различна – връзките са по-равнопоставени и престижът се построява по нов метод “, изяснява тя.
Психологът заключи, че матурата е една момента фотография, която в случай че учиникът не харесва може да промени.
" Трябва да гледаме на този изпит като на оценка на показване в съответен ден и формат, а не като оценка на цената, интелигентността или бъдещето на индивида “, поучава тя.
По думите ѝ тежестта и прекомерната значимост, която се придава на матурите, вършат прекарването доста по-стресиращо.
Ненкова разяснява и тематиката за сравняването в просветителната система.
" Училището е място, в което непрекъснато се работи посредством съпоставяне – сред учениците, сред резултатите, сред оценките. Това основава чувство за непрестанно състезание. Дори родителите да не го предизвикват, самата система го постанова. Когато обаче и те прибавят напън, това може мощно да повлияе на прочувственото положение на децата “, изясни психологът.
По думите ѝ в работата си с младежи тя постоянно вижда, че те се усещат неразбрани, нечути и затруднени да се показват. Въпреки това визитата при психолог към този момент не се възприема като нещо извънредно.
" Повечето неуспехи не са съдбовни, когато не засягат живота и здравето. Те са част от опита – от време на време се случват, от време на време не. Когато обаче неуспехът се възприема като доказателство, че човек не става, тогава става в действителност тежко. Вместо позор, той може да бъде мотив за разбор и търсене на нови решения и подходи “, прибавя Ненкова.
Психологът разяснява и тематиката, която се падна за есе на матурата – " Авторитетите през днешния ден “.
" Това, което преди е било престиж – че някой знае нещо – към този момент не се възприема по същия метод, тъй като информацията е елементарно налична. Днес младите могат бързо да ревизират всичко посредством Гугъл или посредством ChatGPT. Затова самото познание не се приема като задоволителен престиж “, изяснява тя.
По думите ѝ учениците по-скоро се въздействат от персоналния образец – от това дали човек освен знае, само че и ползва знанията си на процедура.
" Те се въодушевяват, когато някой живее това, за което приказва – когато го прави с възторг и поредност, а не просто приказва за него “, добавя психологът.
Тя показва още, че за младите престижът към този момент не е строго йерархичен, както в предишното.
" Преди възприемахме учителя като фигура, от която знанието идва от горната страна надолу. Днес тази визия е по-различна – връзките са по-равнопоставени и престижът се построява по нов метод “, изяснява тя.
Психологът заключи, че матурата е една момента фотография, която в случай че учиникът не харесва може да промени.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ




