Матрьона Григориевна е единствената дъщеря на легендарния руски лечител и

Матрьона Григориевна е единствената щерка на именития съветски врач и предсказател Григорий Распутин, която живяла дълъг и пълностоен живот. Тя остава с татко си до самия край, като разпознава тялото му след убийството му като 18-годишно момиче, а в заточение живее в съседство с мъжа, лишил живота на татко ѝ.

Матрьона се сблъсква се с доста тествания, само че ги преодолява с достолепие и предава на потомците си скъпи мемоари за татко си.

Григорий Распутин е колоритна и спорна фигура, другар на царското семейство Романови и вследствие на това съществена цел за всички съперници на монархията. Царицата Александра Фьодоровна безусловно го боготвори, тъй като, както била уверена, той е единственият човек, кадърен да облекчи страданията на сина ѝ, престолонаследника Алексей. Междувременно Григорий Распутин имал лично огромно семейство, за което да се грижи.

През 1887 година той се дами за селянката Прасковя Дубровина, с която имат седем деца . Само три от тях обаче оцеляват в детството си – Дмитрий, Матрьона и Варвара. Григорий построява двуетажна къща, най-голямата в село Покровское, особено за фамилията си. Веднага по-късно той потегля на път.

По-късно Матрьона си спомня, че майка ѝ е била добра стопанка, грижела се е за дома и децата и е понасяла с достолепие „ всички компликации, свързани както с живота с татко ѝ, по този начин и с раздялата “. Прасковя работела интензивно през целия си живот и не се интересувала изключително от духовните въпроси, които занимавали мозъка на брачна половинка ѝ. Чувала клюки за странстващ врач, само че в никакъв случай не си представяла, че това е мъжът ѝ.

Распутин рядко посещавал родното си село. Но когато го правел, прекарвал цялото си време с обичаните си деца. Матрьона споделяла за разходка в гората до „ татковото дърво “. По време на едно от тези визити Григорий смаял фамилията си с новината, че възнамерява да се реалокира за непрекъснато в Санкт Петербург. Прасковя Фьодоровна приела новината с присъщото си примирение. Тя освободила брачна половинка си и траяла да живее и да ръководи семейството в Покровское. Най-големият ѝ наследник, Дмитрий, решил да остане с старата си майка. Но младите девойки, Матрьона и Варвара, тръгнали с татко си.

Най-вероятно самият Григорий е упорствал за това. Той се е чувствал виновен за живота на дъщерите си и е желал да ги отбрани. И е имал напълно справедливи аргументи за безпокойствие: един път, в Сибир, Матрьона е била нападната от доведения татко на другар, който се опитал да я изнасили. За благополучие, Распутин бил наоколо и отблъснал изнасилвача. Григорий получил разтърсване на мозъка от удар с секира в главата, само че щерка му останала жива и здрава. Оттогава той бил бил налегнат от паника за Матрьона и Варвара. Веднага щом могъл, ги довел да живеят при него в Санкт Петербург.

Матрьона споделя, че първото ѝ пътешестване с трен в живота ѝ я е изпълнило с неописуема приятност. Тя била единствено на 10 години, пътувала с татко си в обособен вагон и им сервирали ястия, които в никакъв случай преди не била опитвала. Санкт Петербург изглеждал като магически свят за момиче от нормално селско семейство. Луксозен интериор, визити на спектакъл и скъпи дарове от феновете на татко ѝ – на Матрьона лишило доста време да свикне с всичко това.

От една страна, Григорий мечтаел да отгледа дъщерите си като същински „ млади дами “: наемал им най-хубавите учители, държал ги надалеч от кухнята и последователно ги вкарвал в кръга си от познати. От друга страна, ги пазел с всички сили, в никакъв случай не желал да ги пусне отдолу под бащиното крилото. Матрьона си спомняла, че той ѝ разрешавал да върви на спектакъл единствено с възрастен компаньон, претендирал да се прибира преди 22:00 часа и ѝ забранявал да поддържа връзка с феновете му.

„ Въпреки това, както всяко друго момиче, намирах доста способи да заобиколя рестриктивните мерки “, признавала Матрена в записките си . „ Най-често се разхождахме по Невски проспект с Маруся Сазонова (дъщеря на държавен чиновник и другарка на Распутин) и се преструвахме, че гледаме витрини. Разбира се, използвахме ги като огледала, с цел да забележим младите мъже, които вървяха зад нас. Невинен флирт. Нито Маруся, нито аз можехме да си представим, че ще срещнем млади мъже на улицата.

Не всички познати на татко ми обаче били благосклонни към Матрьона и Варвара. Те не изразявали намерено отрицание, само че зад тила им шушукали, че дъщерите на Распутин са прекомерно пълнички и небрежни за всемирски дами. „ Околните в никакъв случай не ми разрешават да не помни селския си генезис “, казвала Матрьона.

Малко преди идващото посещаване на Распутин и дъщерите му в Покровское, телефонът в дома им звъннал. Мъжът насреща искаше да приказва с Матрьона и незабавно щом тя дала отговор, той стартира да ѝ се изяснява в обич, казвайки, че я е видял на улицата. Тя била малко озадачена, само че непознатият бил настойчив и я убедил да продължат диалога. Започнали да си звънят съвсем всекидневно. „ Младият мъж беше великодушен на ласкателства и аз съвсем се влюбих в него, само че трябваше да му кажа, че не мога да се срещна с него, тъй като след няколко дни отпътувам за Сибир с татко ми. Обажданията стопираха незабавно “, написа тя.

По пътя мъж ненадейно седнал до нея и се показа като Дейвидсън, кореспондент на вестник. „ Веднага разпознах гласа от телефона. Не ми хареса изключително лицето на младия мъж, само че бях поласкана, че ме е наблюдавал. Всичко беше толкоз сантиментално. Не споделих нищо на татко си. И до ден сегашен скърбя. Глупостта ми докара до покруса. По-късно се оказа, че Дейвидсън е един от участниците в опита за нападение против татко ми. Щом пристигнахме в Покровское, той незабавно отиде при Хиония Гусева, с цел да завърши подготовката за закононарушението “, спомня си Матрьона.

Точно на кея Гусева намушкала Распутин в корема. Но той оцелява. Заговорниците не знаели това, по тази причина изпратили Дейвидсън назад при Матрьона, която сякаш желала да напише публикация за опита за покушението за локалния вестник. И тогава Матрьона схванала всичко. Тя била ужасена, когато осъзнала, че е помогнала на хората, които желаеха да убият татко ѝ, да получат информация за фамилията ѝ. „ Аз съм повода за това злощастие! Доведох килъра при татко си! “, оплака се тя.

След това събитията почнали да се развиват трагично. Распутин оживял, само че траял да страда мощно от следствията от пострадването си. Нещо повече, той бил на практика отстранен от царския двор, тъй като възгледите му за войната се различавали от тези на Николай II.

Възрастният врач почнал да пие доста. Дъщерите му, които били извънредно привързани към татко си, се грижили за него. По-късно Матрьона признала, че няколко дни преди убийството на Распутин, тя усетила странна смяна в него. Григорий изпаднал в дълбока меланхолия и „ се скитал из жилището, съкрушен от тежестта на предчувствията си “. Говорил малко.

Една вечер той написал дълго писмо, запечатал го и споделил на Матрьона: „ Не го отваряй, до момента в който не умра “. Три дни преди съдбоносния ден той наредил депозит на името на дъщерите си. На 16 декември 1916 година Распутин непринудено се качил в кола, изпратена от конспиратора Феликс Юсупов, макар митингите на приятелите и фамилията си, и потеглил към гибелта си.

Няколко дни по-късно тялото на стареца, носещо голям брой следи от насилствена гибел, е открито в леда покрай Петровския мост. Матрьона е извикана да го разпознае. Ужасяващият облик вечно се запечатал в паметта ѝ: „ Спомням си, че отворих уста да изкрещя, само че нищо не излезе “, написа Матрена. „ Като през мъглата чух формалния въпрос на следователя Протопопов: „ Знаете ли самоличността на умрелия? “ Взирах се в Протопопов няколко мига, мъчейки се да схвана думите. “ След като формалностите са изпълнени, краката на Матрена се подкосяват. Тя едвам си спомня по какъв начин се е прибрала вкъщи.

Но ужасите не свършват дотук. Парите, които Распутин оставя на дъщерите си, изчезват от банката, а самата Матрьона е извикана на разпит. Войниците се отнасят жестоко с нея, пробвайки се да схванат единствено едно: дали умрелият ѝ татко е имал интимна връзка с Александра Фьодоровна, която към този момент назовават ​​„ някогашната кралица “.

„ Беше прекалено много. Нервите ми бяха опънати като струни. Избухнах в нервен смях “, спомня си тя. Когато бойците осъзнали, че няма да получат нищо от нея, я освободили. След това Матрена осъзнала, че обезверено желае да напусне Санкт Петербург – нищо към този момент не я свързвало с града, където била претърпяла толкоз доста кошмари. Тя взела сестра си и се върнала в Сибир.

Малко преди революцията Матрьона се омъжила за офицера Борис Соловьов, участник в опита за освобождение на Николай II по време на сибирското му заточение и почитател на Распутин. Това не бил брак, построен на обич, а по-скоро съюз на двама съидейници, които се нуждаят от поддръжка в сложни моменти. Скоро им се родили две дъщери, кръстени на великите княгини Татяна и Мария. Но още преди раждането на втората им щерка фамилията им емигрира в Европа.

Решението да напусне родината си не е било елементарно за Матрьона. Но в последна сметка точно това решение избавя живота й: брат ѝ и сестра ѝ, които остават в Русия, умират – сестра ѝ от тиф, а брат ѝ и фамилията му, считани за „ зловредни детайли “, са депортирани на север, където цялото семейство умира от дизентерия.

Матрьона, брачният партньор ѝ и децата им се пробват да се открият в Париж. Борис даже отваря личен ресторант, само че несполучливо: при него идват единствено небогати съветски емигранти, купувайки храна „ на заем “. През 1924 година брачният партньор на Матрьона се разболява от туберкулоза и умира бързо. Така дъщерята на Распутин остава сама, без пукната пара и с две дребни деца за развъждане. Тя не се свени от никаква работа, работейки като гувернантка в богати фамилии, с цел да усъвършенства някак си ситуацията си.

Междувременно Матрьона научава, че Феликс Юсупов, един от убийците на татко ѝ, живее в Париж. И за разлика от овдовялата жена, той се е открил добре в заточение: дружно със брачната половинка си основава стилната къща „ IRFE “, която е изключително обичана от парижани.

Но Матрьона не мечтае за възмездие. Тя, сходно на доста свои сънародници емигранти, се пробва да не помни всичките си минали вражди и се научава да живее в новите условия. През 1928 година обаче Феликс прави нещо, което надълбоко наранява Матрьона. Все още наслаждавайки се на безнаказаността си за осъщественото закононарушение, той разгласява книга, в която, наслаждавайки се на детайлностите, споделя по какъв начин той и приятелите му изпращат Григорий Распутин в отвъдния свят. Произведението е оповестено в огромен тираж и донася на Юсупов доста положителни приходи.

Матрьона събира цялата си храброст и отива в съда. Тя декларирала желанието си да почисти името на татко си и да съди килъра му за обезщетение. Естествено, казусът провокирал огромно неспокойствие измежду парижката общност. Но за изненада на Матрьона, множеството от нейните сънародници емигранти застанали на страната на Юсупов. Нещо повече, съдът отказал да ѝ помогне, като оповестило убийството на Распутин за политическо нападение, осъществено в друга страна и затова отвън френската пълномощия. След това пътищата на Матрьона и Феликс се разделили вечно. Разпространили се клюки, че тя тихомълком си е „ отмъстила “, като кръстила кучето си на негово име.

1967 година Феликс Юсупов по време на изявление за кино лентата " Аз убих Распутин ", Снимка: YouTube

Матрьона към момента се нуждаеба от пари, с цел да устоя децата си. Тя си спомнила младежките си уроци по балет в Санкт Петербург и си намерила работа като танцьорка в локално кабаре. Един ден английски цирков бизнесмен се отбил и се възхитил на гения ѝ. Той ѝ предложил работа в цирка си, само че я помолил да потвърди, че не се опасява от нищо. „ Ако влезеш в клетката на лъвовете, ще те наема “, споделил ѝ той. Матрена, прекръствайки се, влезнала.

Предприемачът даже измислил специфичен номер за Матрьона, възползвайки се от интереса на публиката към известния ѝ татко. Местата в цирка били непрекъснато разпродадени, защото всички желали да видят по какъв начин дъщерята на лечителя-предсказател укротява диви животни единствено с „ распутиновския “ си взор. На плакатите за представлението си Матрьона театралничила с лъв, навел глава към нея.

„ Мария Распутин, щерка на лудия духовник, известна с подвизите си в Русия “, гласял надписът. Скоро Матрьона тръгнала на турне, посещавайки съвсем всяка страна в Европа и Америка. Цирковата ѝ кариера бързо напредвала.

Но тогава ориста се намесила. Един ден, до момента в който била на турне в Перу, Матрьона била нападната от полярна мечка. Укротителката на мечки получила съществени пострадвания и прекарала дълго време в болничното заведение. Тогава кореспонденти разкрили, че мечата кожа, върху която Распутин е погубен през 1916 година, също е била бяла. Може би тази покруса е била предизвестие свише за щерка му? Във всеки случай, Матрьона решила да не изкушава ориста повече. След дълго възобновяване тя изоставила кариерата си на умирител на мечки и се заела с по-обикновена работа.

Работи като нитовачка в американска корабостроителница, а след Втората международна война работи в отбранителни фабрики, до момента в който не получи пенсия за напреднала възраст. В идващите години Матрьона Григориевна работи на повърхностен работен ден като бавачка и здравна сестра, дава частни уроци по съветски език, а също по този начин написа книга за татко си.

Снимка: YouTube

По незнайни аргументи обаче тя в никакъв случай не разгласява резултатите от работата си приживе. Едва през 1999 година те попадат в ръцете на съветски издател и най-сетне виждат бял свят. Книгата „ Распутин. Защо? “ съдържа неповторимите мемоари на дъщерята за именития ѝ татко – от детството ѝ в село Покровское до убийството на Распутин в Санкт Петербург – както и ненапълно непредвидени, само че постоянно разумни тълкования на всички негови дейности. Според издателя, творбата предлага откровено пояснение за тези, които държат Григорий Распутин виновен за съвсем всички несгоди, сполетели Русия.

Матрьона Григориевна Распутина умира през 1977 година, година преди 80-ия си рожден ден. Нейните потомци живеят на Запад, само че една от правнучките на Григорий Распутин, Лорънс Йо-Соловиева, постоянно посещава Русия. Тя признава, че не има свръхестествени сили, само че откровено се интересува от православието, от корените си и усеща специфична връзка с съветския народ.

Източник: marieclaire.ru