Матиас Тисера вкара един от най-важните голове в историята на

Матиас Тисера вкара един от най-важните голове в историята на Лудогорец, откакто донесе триумфа с 1:0 над Черно море и по този начин направи орлите първенци за 12-ти следващ път. Пред аржентинското издание Ole Матиас приказва за спечелването на втората си купа със зеления отбор, за триумфа в Купата на България през този сезон и за пътя си до Лудогорец, който го е срещал с разнообразни забавни лица, едно от които е това на международният първенец с Аржентина и сегашен футболист на Манчестър Юнайтед Лисандро Мартинес.

Как се появи опцията да отидете в България и кое ви беше най-трудно, когато пристигнахте?

- В Платенсе имах доста добър сезон, само че приказвах с моя сътрудник, тъй като желаех да бъда трансфериран на различен континент и в друга страна. Тогава се появи Лудогорец, клубът се съгласи и аз си потеглих. В началото ми беше доста мъчно да науча езика и да се приспособявам към студа. Когато дойдох в България, имаше сняг на всички места. Дойдох с два куфара и малко облекла.

Какви са разликите с аржентинския футбол? Вие сте част от най-печелившия тим в страната, почитателите би трябвало да са взискателни?

- От тактическа позиция има доста разлики, тъй като в Аржентина футболът е по-физически. Това, което е друго, е ситуацията: аржентинският почитател е друг. Понякога играем вкъщи, печелим с 2:0, изтегляш се обратно, с цел да държиш малко повече топка, само че хората викат, че желаят още голове.

На финала за Купата на България вкарахте гол като крило. Как се стигна до тази смяна?

- Това беше решение 50:50. На тренировките стоях малко повече на крилото и наподобява, че треньорът видя някои придвижвания, които го заинтересуваха. В мача нашият капитан беше изтощен, аз се появих в игра Слава Богу съумях да вкарам като крило.

Как се справяте с грешките? Обръщате ли внимание на рецензията?

-Ние живеем с грешките, обикновено е. Тук съм от една година и за благополучие не получавам рецензии. На терена можете да чуете, когато пропуснете пас или желаете да извършите някакъв ход, само че по-късно няма нищо в обществените мрежи. Тук те се употребяват за положително, само че ние виждаме и чуваме всичко.

Той приказва за другарството си с Лисандро Мартинес, с който играят дружно в Нюелс Олд Бойс.

Какво изпита, когато го видя международен първенец?

-С Лича имам доста, доста хубаво другарство. Познаваме се от дълго време: от деца, когато живеехме дружно в пансиона. Изживяхме доста хубави неща, а и някои не толкоз хубави. Лисандро е невероятен човек, който идва от доста непретенциозно семейство. С старания и всеотдайност той реализира невероятни неща. Когато щяхме да станем първенци, всичко, което направих, беше да рева: не можех да допускам, че той е там и изживява този миг. Изпитах голяма горделивост.

Какви аржентински традиции предадохте на новите си съотборници? Каква е вашата роля в групата?

-Впечатлих съотборниците си с музика и другарство. Моята роля отвън футбола е да сътворявам другарства.

Какво най-вече Ви липсва в Аржентина?

-Липсва ми да приказвам с хората: със съседите и приятелите ми всеки ден. Тук съм в друга страна, има други традиции. Някои от храните от Аржентина ми липсват. Тук изпитах красиви прекарвания, които би трябвало да се изживеят, за това съм тук.

Следите ли аржентинския футбол от България?

- Следя всеки мач, който мога, до зори. Опитвам се да проследявам всичко, само че на идващия ден виждам записи от мачовете, до момента в който съм с половинката ми. Ривър играе доста добре и се възползва, те играят добър футбол. Но е видно, че всеки тим може да победи всеки.

Искаш ли да се върнеш?

-На всеки в живота му следва нещо, само че не знаем по кое време. Очевидно бих се върнал, ще бъде хубаво, тъй като това е моята страна и аржентинският футбол не наподобява на никой различен.