Матей Попниколов от Дупница е отличен за студент на годината

Матей Попниколов от Дупница е отличен за студент на годината на медицинския факултет на МУ-София. Той е финален курс медицина, следва му дипломиране и към този момент е избрал своята компетентност. Разговаряме с него за упованията му към специалността, за проблемите и провокациите пред младите ни лекари.

Матей, какво е за Вас оценката студент на годината на МФ на МУ-София?

За мен това е една фантазия и съм извънредно благополучен, че имам достойнството да я получа. Това отличие е цялост от оценките от изпитите, както и от дейното присъединяване в извънучебните действия като студентския съвет, разнообразни конгреси като Mеждународния конгрес по медицински науки за студенти и млади лекари ICMS и други интензивности. При последното издание на ICMS аз и още двама сътрудници – Мустафа Бързев и Александър Илиев, благодарение на проф. Бойчо Ланджов и доктор Георги Георгиев представихме публикация, обвързвана с неналичието на мускула palmaris longus в човешкото тяло, която след това бе оповестена в Acta morphologica et anthropologicа. В този смисъл оценката ми е тласък, че тези интензивности са оценени.

Как медицината стана Ваш път?

Истината е, че татко ми работеше цялостен живот в болничното заведение в Дупница и като цяло желая да продължа неговото дело, това, което той е правил до момента. Той беше хирург – аз не съумях да се престраша да специализирам хирургия, само че считам, че по един или различен метод, ще продължа неговия път, това, което той е правил десетилетия – да оказва помощ на хората. Изборът ми за специалност обаче не беше съкрушен от родителите ми, не съм усещал в никакъв случай напън да изучавам медицина или в по-ранните ми години да акцентирам на биологията и химията. Това решение пристигна естествено. Може би честите диалози у дома по медицинските тематики, многото литература в тази тенденция разсъниха интереса към медицината в мен.

Какво следва от тук-нататък – спрял ли сте се към този момент на компетентност?

Да, след много безсънни нощи в мислене на това към какво да се насоча, към този момент съм направил своя избор и той е кардиологията. Може би изборът ми надви от обстоятелството, че по време на пандемията от Коронавирус доброволствах в клиниката по кардиология в МБАЛ „ Иван Рилски “ в родния ми град Дупница. Мисля, че решението за компетентност е сложно и зависи и от това с какви сътрудници ще общуваш по време на следването и по какъв начин това ще ти повлияе. Така се случи и с мен – почуствах, че това ще е моята компетентност.

Готов ли сте да работите в родния си град или ще се насочите към друго място?

По-скоро мисля да остана в Дупница, тъй като съм на мнение и че по-малките обитаеми места заслужават да имат лекари и то млади лекари, които да могат да накарат по един или различен метод тези региони да се развиват освен от позиция на медицината, само че като цяло. Тези дребни места, тези кътчета на страната ни го заслужават. Малките градчета и лечебните заведения в тях, само че най-много популацията там, заслужава да имат положителни лекари и съответни здравни грижи.

Кои са главните провокации пред младите лекари в България?

Основните провокации стартират още с кандидатстването и многото четене и подготовка, които се изискват. След това се появяват и доста други. Според мен обаче ползата и проблемите вървят „ ръка за ръка “. След довеждане докрай се появяват компликациите с местата за специализация и надлежно броят на искащите за тях. Това също бе една и аргументите да се насоча към кардиологията, тъй като в прочут интервал се бях насочил към дерматологията и офталмологията, само че местата по отношение на искащите бяха малко. Съществуват и други спънки за младите лекари в цялостния път на реализация и това изяснява огромния брой на сътрудници, които избират да се насочат към чужбина. Някои са обезпокоени от несъответстващото възнаграждение, други от отношението към тях. Все отново си мисля, че който желае, може да откри метод да практикува и да се развива сполучливо тук, без значение от събитията. Бих желал да кажа това на всики сътрудници, които приключват или са на прага на завършването си – в случай че имат предпочитание, постоянно се намира метод, тъй че да удовлетворят фантазиите си в България.

Наскоро, по време на VI-ия Национален конгрес на БЛС бе изнесена забавна презентация за новите упования на младите лекари с заключения, че те са по-малко склонни на огромни жертви в специалността и изискват по-голямо оценяване на труда им. Споделяте ли тази теза?

Споделям това мнение, само че ненапълно. Съгласен съм, че младите лекари ценят от ден на ден труда си. Но в това време, те не престават да имат доста спънки пред себе си, доста повече в сравнение с да вземем за пример аз си представях. Това, което ми прави също усещане, е промененото очакване от пациентите към лекарите. Все повече пациенти търсят млади, ангажирани лекари, които в действителност са заинтригувани и които дават всичко от себе си за самата специалност, с което не желая никога да кажа, че по-възрастните лекари не го вършат.

Напоследък още веднъж се приказва за наложително въвеждане за продължаващо здравно образование за лекарите и БЛС упорства за това. Какво е Вашето мнение?

Моето мнение е сходно – би трябвало да има наложително образование и след довеждане докрай. Едно от нещата, които ми вършат усещане е, че има от ден на ден лекари, които са тясно профилирани и това изисква доста по-голям размер от познания и интервенции за по-малък размер положения. Това е доста огромен прогрес в медицината и постанова непрестанно надграждане на знанията.

Къде се виждате след години – в България или в чужбина?

Може би това е най-лесният въпрос, който ми зададохте. Още от първите ми дни като студент, след това като стажант доктор и в този момент като завършващ доктор, съм знаел и съм бил сигурен, че ще остана в България.

Полина Тодорова

medical news