Концепцията на МОН за задължителния час по ДОБРОДЕТЕЛИ И РЕЛИГИИ
Материалът ще се преподава от учители, минали образование, а не от свещенослужители
Министерството на образованието (МОН) предлага три разновидността за бъдещия наложителен час по ДОБРОДЕТЕЛИ И РЕЛИГИИ в учебно заведение.
Учениците и техните родители ще могат да избират сред образование по православие, по ислям или по добродетели и нравственос.
Това стана ясно от оповестената идея на МОН за образованието по добродетели и нравственос. Учебните стратегии по другите два разновидността – православие и ислям, ще стъпят върху настоящи стратегии за проучване на вяра, която в този момент се учи по избор.
Министърът на образованието Красимир Вълчев сподели на конференция, че публикуваната идея не е финален план, а “основа за разискване ”. Още няма образователна стратегия и не е ясно кой ще взе участие в работната група, която ще я приготви.
По думите му материалът ще се преподава от учители, минали образование, а не от свещенослужители.
Целта на МОН е да има план за стратегия до есента на тази година, сподели Вълчев, а предметът “Добродетели и религии ” да се учи от образователната 2026/2027 година За задачата би трябвало да се гласоподават промени в Закона за предучилищното и учебното обучение.
Какво ще се преподава
Часът по предмета “Добродетели и религии ” ще бъде наложително избираем – т.е. ще бъде наложителен, само че учениците и родителите ще имат избор какво да се учи. Вариантите ще бъдат “Религия – православие ”, “Религия – ислям ” и “Добродетели/ нравственос ”.
“По този метод отговаряме на упованията както на родителите, които биха желали децата им да учат вяра с детайли на конфесионално образование, по този начин и на тези, които биха избрали възпитанието в цивилен полезности ”, написа в концепцията на министерството.
Програмите по православие и ислям ще стъпят върху в този момент съществуващите.
Програмата за часа по “Добродетели и нравственос ” ще се изготвя от работна група, само че тя още не е формирана и към този момент не е ясно кой ще взе участие в нея, уточни Красимир Вълчев и добави, че задачата е да има план за стратегия до есента на тази година.
В концепцията на МОН написа, че измежду задачите на програмата по “Добродетели/етика ” ще са образуване на етично схващане, предоставяне на знания за християнството и другите международни религии.
Предлага се да се разискват тематики като себепознание, другарство и общуване, морални правила и етични правила, разрешаване на спорове.
“Той няма да бъде единствено час по нравствено и духовно развиване, той ще бъде и час по цивилен компетентности, т.е. в него ще има и детайли на гражданско обучение, детайли на история, исторически компетентности, уповавам се да има и обществено и прочувствено учене в него ”, сподели Вълчев.
По думите му може да се засягат тематики като превъзмогване на експанзията, битка със “зависимостите и пороците ”.
Вълчев сподели, че тези въпроси и в този момент се засягат в образователните стратегии, само че по думите му би трябвало да им се отделя повече внимание, в сравнение с в този момент.
“Няма да влизат свещенослужители в учебните заведения. ”
Обучението по вяра ще стартира първо за учениците в първи клас и ще се вкарва поетапно, написа в концепцията на МОН.
В нея се показва, че в началния стадий предметът ще се води от началните учители, които ще “преминат през краткосрочни образования ”.
На въпрос дали времето ще стигне за правене на стратегии, учебници и подготовка на учители, Вълчев сподели, че това е “напълно реалистично ”.
В днешния динамичен и постоянно спорен свят учебното заведение играе основна роля освен за образованието, само че и за възпитанието и построяването на личността на младежите като положителни хора, с умения за сериозно мислене, морална преценка и схващане на разнообразни гледни точки. Високото равнище на релативизъм обаче затруднява учителите във възпитателната им работа и във образуването на устойчива нравствена просвета, без която е невероятно и постигането на редица правила и цели, заложени в Закона за предучилищното и учебното обучение.
При потребността от по-силен акцент върху възпитателната роля на българското учебно заведение обмисляме въвеждането на обособен и наложителен за проучване от учениците образователен предмет " Добродетели и религии ", насочен към ценностно образуване на личността и образование в добродетели, посредством който ще се работи и за придобиване на разнообразни групи компетентности – отзивчиви, личностни, обществени и цивилен, умения за учене, пишат от МОН.
Вижте цялата КОНЦЕПЦИЯ на МОН за часа по “ДОБРОДЕТЕЛИ И РЕЛИГИИ ” в учебно заведение.
КОНЦЕПЦИЯ ЗА
ИЗУЧАВАНЕ НА ДОБРОДЕТЕЛИ И РЕЛИГИИ - ПРОГРАМА „ ДОБРОДЕТЕЛИ/ЕТИКА “
Контекст и аргументи за въвеждането на нов образователен предмет добродетели и религии
В днешния динамичен и постоянно спорен свят учебното заведение играе основна роля освен за образованието, само че и за възпитанието и построяването на личността на младежите като положителни хора, с умения за сериозно мислене, морална преценка и схващане на разнообразни гледни точки. Високото равнище на релативизъм обаче затруднява учителите във възпитателната им работа и във образуването на устойчива нравствена просвета, без която е невероятно и постигането на редица правила и цели, заложени в Закона за предучилищното и учебното обучение.
При потребността от по-силен акцент върху възпитателната роля на българското учебно заведение обмисляме въвеждането на обособен и наложителен за проучване от учениците образователен предмет добродетели и религии, насочен към ценностно образуване на личността и образование в добродетели, посредством който ще се работи и за придобиване на разнообразни групи компетентности - отзивчиви, личностни, обществени и цивилен, умения за учене.
В исторически проект нравствената просвета се е формирала главно по два пътя -чрез религията и посредством светското обучение и правила. Затова предлагаме проучването на образователния предмет да бъде с три различни образователни стратегии по желание на родителите и ученика - „ Религия - православие “, „ Религия - ислям “ и „ Добродетели/етика “. Несъмнено има характерни за религията добродетели, каквито са вярата, благочестието, смирението и благоговението. От друга страна, измежду главните добродетели на гражданското общество са свободата, справедливостта, свободното изложение на мнение, отстояването на лична позиция, зачитането на правовия ред, научното любознание. Общото сред другите различни образователни стратегии е тяхната устременост към духовността, универсалните човешки полезности и добродетели, измежду които уважението към достолепието на близък, честността, отзивчивостта към потребностите на другите, съпричастността към техните паники и премеждия, умереността, смелостта, великодушието, щедростта и други По този метод отговаряме на упованията както на родителите, които биха желали децата им да учат вяра с детайли на конфесионално образование, по този начин и на тези, които биха избрали възпитанието в цивилен полезности.
Този документ обрисува в най-общ проект наличието на различната образователна стратегия „ Добродетели/етика “. Това е само и единствено основа за полемика по концепцията на програмата. Въз основа на тази идея ще бъдат създадени и подложени на необятно разискване преди одобряването им и съответните образователни стратегии за проучване на добродетели и религии във разновидността му „ Добродетели/етика “. Алтернативните образователни стратегии за останалите два разновидността -„ Религия - православие “ и „ Религия - ислям “ значително ще стъпят върху настоящите сега стратегии за конфесионално проучване на вяра.
Реалистично е проучването на образователния предмет добродетели и религии да стартира от 1. клас, като се вкарва постъпателно. Учебният предмет ще бъде включен в образователния проект в границите на наложителните образователни часове в началото в началния стадий. Това няма да стане за сметка на понижаване на часовете по различен образователен предмет, изучаван в наложителните образователни часове, а посредством преразпределение на общия брой наложителни и избираеми часове. По този предмет няма да се пишат оценки.
Преподаването по различната образователна стратегия „ Добродетели/етика “ в началния стадий ще се води от началните учители. Те ще преминат през краткосрочни образования, насочени към поддръжката им за работа върху световните тематики от образователното наличие в обособените класове и основно - към използване на характерни за предмета способи, подходи и запаси.
I. Основни цели на избираемата стратегия „ Добродетели/етика “
1. Възпитание в добродетели.
Когато добродетели като почтеност, добрина, отговорност, съпричастност и самообладание, схващане, правдивост, усърдие, неизменност се предизвикват още от ранна възраст, те се трансформират в основа за положително държание и отговорно присъединяване в обществото и спомагат за придобиване на устойчиви привички и духовно израстване.
2. Формиране на етично схващане и развиване на морална отговорност.
Разбиране на съществени етични правила и използването им в всекидневието, образуване на морални привички посредством осмисляне и практикуване на добродетели, дарба за взимане на морални решения предвид на тяхното влияние върху личността и обществото, развиване на дарба за разграничение на положително и неприятно, вярно и погрешно в разнообразни обществени контексти. Формиране на персони с морални убеждения и настройка, че би трябвало да са положителни хора, със зряла ценностна система, тъй че ученикът да се държи съгласно личните си убеждения и да почита себе си и близките.
3. Даване на знания на учениците за християнството и другите международни религии, за разнообразни метафизичен възгледи, както и да развият умеене да разсъждават върху етични тематики.
Запознаване с главните религии. Изучаване на културното завещание на религиите ще е с фокус върху духовно-нравственото развиване, като съчетава етично и гражданско образование със познания за религиите. Принципът на проучване е недогматичен, с справедлив и плуралистичен взор върху религиозните и философските обичаи. Насърчават се разбирането и уважението към другите вярвания.
4. Създаване на положителна и подкрепяща среда.
Стремежът е към възпитаване на полезности като почитание, приемливост, правдивост, независимост, отговорност, образуване на устойчиви настройки за съпричастност и съдействие, почитание към човешкото достолепие, приемане на разликите, ценене на традициите и културата, предварителна защита на експанзията и издевателството, умения за стабилно развиване и здравословен метод на живот. Доброто ценностно обучение може да помогне на учениците да имат трайна ориентировка към положителни ценностни системи, което ще понижи деянията на експанзия, принуждение, наркомания и други
5. Развиване на социално-емоционални умения.
Себепознанието и самооценката, уменията за ръководство на страстите и напрежението и за справяне с спорове, вземането на морални решения, уменията за обществена акомодация, за работа в екип, за интензивно слушане и разговор подкрепят личностното развиване и ефикасната интеграция и способстват за благополучието.
6. Съхраняване на културно-историческото и духовното завещание.
Запознаването на учениците с традициите и културното завещание на християнството и другите международни религии и с приноса им в границите на европейската и международната просвета спомага за образование в национално самочувствие и принадлежност и образуване на настройки за приемане на културното разнообразие в Европа и в света.
Посочените характерни цели обрисуват и редица особености при образованието -задачата на учителя е не да постанова държание и да „ диктува “ полезности, а да развива (включително и посредством своето поведение) мисленето на ученика, който да построи своя набор от полезности и добродетели. В рамките на обособения урок ученикът ще изминава пътя от откриването на честен проблем, през срещата с образци и престижи, към основаването на нюх и схващане за йерархията от полезности, съгласно която да направи своя етичен избор.
Всичко това изисква и по-специфични способи - ситуационни игри и ролеви модели за решение на житейски проблеми, потребление на литературата, историята, изкуствата като основа за разискване (четене на истории, притчи, разкази с нравствена поука, изобразяване, драматизации и др.), работа по планове и задачи („ седмица на добротата “, „ зелена задача “ и т.н.), изявление с родители, учители, общественици по морални въпроси, основаване на кръг на доверието за шерване и чуване, водене на прочувствен дневник, портфолио с положителни действия и други
Основни способи би трябвало да бъдат съпоставения, разговор, слушане и разискване на разкази, на практика извършения и игри, които построяват обществени умения. Малките възпитаници могат да слушат древен истории или приказки от разнообразни религии (поднесени като културно наследство), след което да беседват с учителя за поуката -например за добрина, амнистия, почтеност. Чрез игри могат да се учат на доверие, екипна работа и разрешаване на спорове.
II. Примерни световни тематики, към които може да се реализира образованието
1. Себепознание - самоуважение, самоконтрол, усеща и стремежи, мощни страни, право на персонален живот, усеща и страсти - разпознаването им и здравословното им изложение.
2. Приятелство и общуване - шерване, съдействие, доверие, амнистия, взаимопомощ, почитание към другите, емпатия, приемливост и приемане на разликите - културни, религиозни, самостоятелни.
3. Морални правила и етични правила - почтеност, правдивост, свободна воля, правила и права, взаимност, морални и обществени правила.
4. Ценности и добродетели - независимост, отговорност, добрина, самообладание, храброст, невзискателност, признателност, съчувствие, сърдечност, благотворителност, резистентност, старание.
5. Разрешаване на спорове - типове спорове, тактики за спокойно решение, противопоставяне на експанзията, противопоставяне на езика на омразата.
6. Съвременни морални провокации - околна среда, природа и нравственос, отговорно държание, запазване на природата, ангажираност, медии и нравственос, истина и операция, безвреден интернет, нравственос в специалностите.
III. Примерно систематизиране на тематиките по стадии на образование
В началния стадий главното наличие на стратегия „ Добродетели/етика “ се образува от основни тематики за морала. В 1. клас да вземем за пример то ще е насочено към въпросите за положително и зло, доверието и вярата, щедростта, значимостта на фамилията и другарството, учтивостта, почитта към родители и учители, грижата, персоналните страсти, възприятията и желанията, фамилните, националните, религиозните празници. Във 2. клас, да вземем за пример, ще е ориентирано към честността, добротата, уважението, прошката и приемането, мъдростта, мирното решение на разногласия, ролята на традициите и обичаите В 3. клас може да се надгражда към въпросите за вярното и неверното, търпението и дълга, светостта и уважението към живота, вярата, състраданието и милосърдието, страха и тъгата, вземането на решения, националните будители, героите и светците. В 4. клас акцентът може да е върху справедливостта и смелостта, разликите и толерантността, силата да се отхвърля, свободата и отговорността, въздействието на медиите - истина и фалш, виновния избор за природата, смисъла на ритуалите.
В прогимназиалния стадий на главното обучение фокусът може да бъде върху съществуването на другите типове права (например на детето, на потребителя, на пациента и т.н.), върху салдото сред свободата и отговорността, справедливостта и закона, върху последствията от дейностите на обособения субект, върху преимуществата на разбирането на разликите сред хората (културни, религиозни и лични), върху религиозните правила и етичните правила в сравнителен проект, върху използването на добродетелите в всекидневието, като се работи и интегрирано през разнообразни образователни предмети и предметни области.
В гимназиалните стадии, където се учат образователните предмети философия и гражданско обучение, образованието в региона на добродетелите може да надгражда съществени етични теории (антична нравственос, християнска нравственос, модерни етични теории) и схващане по какъв начин те могат да оказват помощ при решение на морални алтернативи, на проблеми на етиката в цифровата епоха, на развиване на персоналната еднаквост и полезности.
Концепцията е насочна точка за създаване на съответни образователни стратегии и следващи дейности в сходство с нормативната уредба в региона на предучилищното и учебното обучение.
Министерството на образованието (МОН) предлага три разновидността за бъдещия наложителен час по ДОБРОДЕТЕЛИ И РЕЛИГИИ в учебно заведение.
Учениците и техните родители ще могат да избират сред образование по православие, по ислям или по добродетели и нравственос.
Това стана ясно от оповестената идея на МОН за образованието по добродетели и нравственос. Учебните стратегии по другите два разновидността – православие и ислям, ще стъпят върху настоящи стратегии за проучване на вяра, която в този момент се учи по избор.
Министърът на образованието Красимир Вълчев сподели на конференция, че публикуваната идея не е финален план, а “основа за разискване ”. Още няма образователна стратегия и не е ясно кой ще взе участие в работната група, която ще я приготви.
По думите му материалът ще се преподава от учители, минали образование, а не от свещенослужители.
Целта на МОН е да има план за стратегия до есента на тази година, сподели Вълчев, а предметът “Добродетели и религии ” да се учи от образователната 2026/2027 година За задачата би трябвало да се гласоподават промени в Закона за предучилищното и учебното обучение.
Какво ще се преподава
Часът по предмета “Добродетели и религии ” ще бъде наложително избираем – т.е. ще бъде наложителен, само че учениците и родителите ще имат избор какво да се учи. Вариантите ще бъдат “Религия – православие ”, “Религия – ислям ” и “Добродетели/ нравственос ”.
“По този метод отговаряме на упованията както на родителите, които биха желали децата им да учат вяра с детайли на конфесионално образование, по този начин и на тези, които биха избрали възпитанието в цивилен полезности ”, написа в концепцията на министерството.
Програмите по православие и ислям ще стъпят върху в този момент съществуващите.
Програмата за часа по “Добродетели и нравственос ” ще се изготвя от работна група, само че тя още не е формирана и към този момент не е ясно кой ще взе участие в нея, уточни Красимир Вълчев и добави, че задачата е да има план за стратегия до есента на тази година.
В концепцията на МОН написа, че измежду задачите на програмата по “Добродетели/етика ” ще са образуване на етично схващане, предоставяне на знания за християнството и другите международни религии.
Предлага се да се разискват тематики като себепознание, другарство и общуване, морални правила и етични правила, разрешаване на спорове.
“Той няма да бъде единствено час по нравствено и духовно развиване, той ще бъде и час по цивилен компетентности, т.е. в него ще има и детайли на гражданско обучение, детайли на история, исторически компетентности, уповавам се да има и обществено и прочувствено учене в него ”, сподели Вълчев.
По думите му може да се засягат тематики като превъзмогване на експанзията, битка със “зависимостите и пороците ”.
Вълчев сподели, че тези въпроси и в този момент се засягат в образователните стратегии, само че по думите му би трябвало да им се отделя повече внимание, в сравнение с в този момент.
“Няма да влизат свещенослужители в учебните заведения. ”
Обучението по вяра ще стартира първо за учениците в първи клас и ще се вкарва поетапно, написа в концепцията на МОН.
В нея се показва, че в началния стадий предметът ще се води от началните учители, които ще “преминат през краткосрочни образования ”.
На въпрос дали времето ще стигне за правене на стратегии, учебници и подготовка на учители, Вълчев сподели, че това е “напълно реалистично ”.
В днешния динамичен и постоянно спорен свят учебното заведение играе основна роля освен за образованието, само че и за възпитанието и построяването на личността на младежите като положителни хора, с умения за сериозно мислене, морална преценка и схващане на разнообразни гледни точки. Високото равнище на релативизъм обаче затруднява учителите във възпитателната им работа и във образуването на устойчива нравствена просвета, без която е невероятно и постигането на редица правила и цели, заложени в Закона за предучилищното и учебното обучение.
При потребността от по-силен акцент върху възпитателната роля на българското учебно заведение обмисляме въвеждането на обособен и наложителен за проучване от учениците образователен предмет " Добродетели и религии ", насочен към ценностно образуване на личността и образование в добродетели, посредством който ще се работи и за придобиване на разнообразни групи компетентности – отзивчиви, личностни, обществени и цивилен, умения за учене, пишат от МОН.
Вижте цялата КОНЦЕПЦИЯ на МОН за часа по “ДОБРОДЕТЕЛИ И РЕЛИГИИ ” в учебно заведение.
КОНЦЕПЦИЯ ЗА
ИЗУЧАВАНЕ НА ДОБРОДЕТЕЛИ И РЕЛИГИИ - ПРОГРАМА „ ДОБРОДЕТЕЛИ/ЕТИКА “
Контекст и аргументи за въвеждането на нов образователен предмет добродетели и религии
В днешния динамичен и постоянно спорен свят учебното заведение играе основна роля освен за образованието, само че и за възпитанието и построяването на личността на младежите като положителни хора, с умения за сериозно мислене, морална преценка и схващане на разнообразни гледни точки. Високото равнище на релативизъм обаче затруднява учителите във възпитателната им работа и във образуването на устойчива нравствена просвета, без която е невероятно и постигането на редица правила и цели, заложени в Закона за предучилищното и учебното обучение.
При потребността от по-силен акцент върху възпитателната роля на българското учебно заведение обмисляме въвеждането на обособен и наложителен за проучване от учениците образователен предмет добродетели и религии, насочен към ценностно образуване на личността и образование в добродетели, посредством който ще се работи и за придобиване на разнообразни групи компетентности - отзивчиви, личностни, обществени и цивилен, умения за учене.
В исторически проект нравствената просвета се е формирала главно по два пътя -чрез религията и посредством светското обучение и правила. Затова предлагаме проучването на образователния предмет да бъде с три различни образователни стратегии по желание на родителите и ученика - „ Религия - православие “, „ Религия - ислям “ и „ Добродетели/етика “. Несъмнено има характерни за религията добродетели, каквито са вярата, благочестието, смирението и благоговението. От друга страна, измежду главните добродетели на гражданското общество са свободата, справедливостта, свободното изложение на мнение, отстояването на лична позиция, зачитането на правовия ред, научното любознание. Общото сред другите различни образователни стратегии е тяхната устременост към духовността, универсалните човешки полезности и добродетели, измежду които уважението към достолепието на близък, честността, отзивчивостта към потребностите на другите, съпричастността към техните паники и премеждия, умереността, смелостта, великодушието, щедростта и други По този метод отговаряме на упованията както на родителите, които биха желали децата им да учат вяра с детайли на конфесионално образование, по този начин и на тези, които биха избрали възпитанието в цивилен полезности.
Този документ обрисува в най-общ проект наличието на различната образователна стратегия „ Добродетели/етика “. Това е само и единствено основа за полемика по концепцията на програмата. Въз основа на тази идея ще бъдат създадени и подложени на необятно разискване преди одобряването им и съответните образователни стратегии за проучване на добродетели и религии във разновидността му „ Добродетели/етика “. Алтернативните образователни стратегии за останалите два разновидността -„ Религия - православие “ и „ Религия - ислям “ значително ще стъпят върху настоящите сега стратегии за конфесионално проучване на вяра.
Реалистично е проучването на образователния предмет добродетели и религии да стартира от 1. клас, като се вкарва постъпателно. Учебният предмет ще бъде включен в образователния проект в границите на наложителните образователни часове в началото в началния стадий. Това няма да стане за сметка на понижаване на часовете по различен образователен предмет, изучаван в наложителните образователни часове, а посредством преразпределение на общия брой наложителни и избираеми часове. По този предмет няма да се пишат оценки.
Преподаването по различната образователна стратегия „ Добродетели/етика “ в началния стадий ще се води от началните учители. Те ще преминат през краткосрочни образования, насочени към поддръжката им за работа върху световните тематики от образователното наличие в обособените класове и основно - към използване на характерни за предмета способи, подходи и запаси.
I. Основни цели на избираемата стратегия „ Добродетели/етика “
1. Възпитание в добродетели.
Когато добродетели като почтеност, добрина, отговорност, съпричастност и самообладание, схващане, правдивост, усърдие, неизменност се предизвикват още от ранна възраст, те се трансформират в основа за положително държание и отговорно присъединяване в обществото и спомагат за придобиване на устойчиви привички и духовно израстване.
2. Формиране на етично схващане и развиване на морална отговорност.
Разбиране на съществени етични правила и използването им в всекидневието, образуване на морални привички посредством осмисляне и практикуване на добродетели, дарба за взимане на морални решения предвид на тяхното влияние върху личността и обществото, развиване на дарба за разграничение на положително и неприятно, вярно и погрешно в разнообразни обществени контексти. Формиране на персони с морални убеждения и настройка, че би трябвало да са положителни хора, със зряла ценностна система, тъй че ученикът да се държи съгласно личните си убеждения и да почита себе си и близките.
3. Даване на знания на учениците за християнството и другите международни религии, за разнообразни метафизичен възгледи, както и да развият умеене да разсъждават върху етични тематики.
Запознаване с главните религии. Изучаване на културното завещание на религиите ще е с фокус върху духовно-нравственото развиване, като съчетава етично и гражданско образование със познания за религиите. Принципът на проучване е недогматичен, с справедлив и плуралистичен взор върху религиозните и философските обичаи. Насърчават се разбирането и уважението към другите вярвания.
4. Създаване на положителна и подкрепяща среда.
Стремежът е към възпитаване на полезности като почитание, приемливост, правдивост, независимост, отговорност, образуване на устойчиви настройки за съпричастност и съдействие, почитание към човешкото достолепие, приемане на разликите, ценене на традициите и културата, предварителна защита на експанзията и издевателството, умения за стабилно развиване и здравословен метод на живот. Доброто ценностно обучение може да помогне на учениците да имат трайна ориентировка към положителни ценностни системи, което ще понижи деянията на експанзия, принуждение, наркомания и други
5. Развиване на социално-емоционални умения.
Себепознанието и самооценката, уменията за ръководство на страстите и напрежението и за справяне с спорове, вземането на морални решения, уменията за обществена акомодация, за работа в екип, за интензивно слушане и разговор подкрепят личностното развиване и ефикасната интеграция и способстват за благополучието.
6. Съхраняване на културно-историческото и духовното завещание.
Запознаването на учениците с традициите и културното завещание на християнството и другите международни религии и с приноса им в границите на европейската и международната просвета спомага за образование в национално самочувствие и принадлежност и образуване на настройки за приемане на културното разнообразие в Европа и в света.
Посочените характерни цели обрисуват и редица особености при образованието -задачата на учителя е не да постанова държание и да „ диктува “ полезности, а да развива (включително и посредством своето поведение) мисленето на ученика, който да построи своя набор от полезности и добродетели. В рамките на обособения урок ученикът ще изминава пътя от откриването на честен проблем, през срещата с образци и престижи, към основаването на нюх и схващане за йерархията от полезности, съгласно която да направи своя етичен избор.
Всичко това изисква и по-специфични способи - ситуационни игри и ролеви модели за решение на житейски проблеми, потребление на литературата, историята, изкуствата като основа за разискване (четене на истории, притчи, разкази с нравствена поука, изобразяване, драматизации и др.), работа по планове и задачи („ седмица на добротата “, „ зелена задача “ и т.н.), изявление с родители, учители, общественици по морални въпроси, основаване на кръг на доверието за шерване и чуване, водене на прочувствен дневник, портфолио с положителни действия и други
Основни способи би трябвало да бъдат съпоставения, разговор, слушане и разискване на разкази, на практика извършения и игри, които построяват обществени умения. Малките възпитаници могат да слушат древен истории или приказки от разнообразни религии (поднесени като културно наследство), след което да беседват с учителя за поуката -например за добрина, амнистия, почтеност. Чрез игри могат да се учат на доверие, екипна работа и разрешаване на спорове.
II. Примерни световни тематики, към които може да се реализира образованието
1. Себепознание - самоуважение, самоконтрол, усеща и стремежи, мощни страни, право на персонален живот, усеща и страсти - разпознаването им и здравословното им изложение.
2. Приятелство и общуване - шерване, съдействие, доверие, амнистия, взаимопомощ, почитание към другите, емпатия, приемливост и приемане на разликите - културни, религиозни, самостоятелни.
3. Морални правила и етични правила - почтеност, правдивост, свободна воля, правила и права, взаимност, морални и обществени правила.
4. Ценности и добродетели - независимост, отговорност, добрина, самообладание, храброст, невзискателност, признателност, съчувствие, сърдечност, благотворителност, резистентност, старание.
5. Разрешаване на спорове - типове спорове, тактики за спокойно решение, противопоставяне на експанзията, противопоставяне на езика на омразата.
6. Съвременни морални провокации - околна среда, природа и нравственос, отговорно държание, запазване на природата, ангажираност, медии и нравственос, истина и операция, безвреден интернет, нравственос в специалностите.
III. Примерно систематизиране на тематиките по стадии на образование
В началния стадий главното наличие на стратегия „ Добродетели/етика “ се образува от основни тематики за морала. В 1. клас да вземем за пример то ще е насочено към въпросите за положително и зло, доверието и вярата, щедростта, значимостта на фамилията и другарството, учтивостта, почитта към родители и учители, грижата, персоналните страсти, възприятията и желанията, фамилните, националните, религиозните празници. Във 2. клас, да вземем за пример, ще е ориентирано към честността, добротата, уважението, прошката и приемането, мъдростта, мирното решение на разногласия, ролята на традициите и обичаите В 3. клас може да се надгражда към въпросите за вярното и неверното, търпението и дълга, светостта и уважението към живота, вярата, състраданието и милосърдието, страха и тъгата, вземането на решения, националните будители, героите и светците. В 4. клас акцентът може да е върху справедливостта и смелостта, разликите и толерантността, силата да се отхвърля, свободата и отговорността, въздействието на медиите - истина и фалш, виновния избор за природата, смисъла на ритуалите.
В прогимназиалния стадий на главното обучение фокусът може да бъде върху съществуването на другите типове права (например на детето, на потребителя, на пациента и т.н.), върху салдото сред свободата и отговорността, справедливостта и закона, върху последствията от дейностите на обособения субект, върху преимуществата на разбирането на разликите сред хората (културни, религиозни и лични), върху религиозните правила и етичните правила в сравнителен проект, върху използването на добродетелите в всекидневието, като се работи и интегрирано през разнообразни образователни предмети и предметни области.
В гимназиалните стадии, където се учат образователните предмети философия и гражданско обучение, образованието в региона на добродетелите може да надгражда съществени етични теории (антична нравственос, християнска нравственос, модерни етични теории) и схващане по какъв начин те могат да оказват помощ при решение на морални алтернативи, на проблеми на етиката в цифровата епоха, на развиване на персоналната еднаквост и полезности.
Концепцията е насочна точка за създаване на съответни образователни стратегии и следващи дейности в сходство с нормативната уредба в региона на предучилищното и учебното обучение.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ