Малките ученици срещат трудности с точните науки, големите пък не виждали полза от тях
Математиката е най-трудният предмет за учениците от V до X клас. По-малките дефинират като комплицирани също историята и географията, а по-големите - физиката и химията. Това демонстрират резултатите от електронна анкета измежду учениците, проведена от Министерството на образованието и науката (МОН) по отношение на прегледа на образователните стратегии от I до X клас.
В изследването непринудено и анонимно са взели участие 5200 деца, оповестиха от просветителното ведомство. 2184 от интервюираните възпитаници са достигнати посредством директна преписка с ученическите препоръки в учебните заведения, а 3016 са се присъединили в изследването с помощта на Националния съвет на децата към Държавната организация за протекция на детето.
Учениците са оценили степента на компликация за научаване на материалите обособените предмети, нуждата и смисъла от добитото познание, практическата му употреба и метода на преподаване.
Най-смислена за петокласниците и шестокласниците е дисциплината " Човекът и природата ". За най-сложна одобряват математиката. Смятат, че тя развива мисленето, не са уверени, че ще им е потребна в живота. Трудно одобряват прехода разделянето на " Човекът и обществото " към двата обособени образователни предмета " География " и " История ", което съгласно МОН приказва за нужда от усилване на синхрона в образователните стратегии сред двете дисциплини в тези класове.
Подобен проблем има в VII клас при разделянето на " Човекът и природата " на " Химия " и " Физика ".
От просветителното министерство считат, че вложенията в основаване на STEM кабинети, плановото образование и работата в групи могат да оказват помощ за превъзмогване на тези компликации.
Голяма част от гимназистите (VIII-X клас) не осъзнават практическата изгода от знанията по математика, български език и литература и физика. Те считат за значими и потребни географията и непознатите езици. Младежите с триумф под доста добър 5.20 по-трудно схващат смисъла на изучаваното в учебно заведение.
Учениците от първи гимназиален стадий най-често желаят материалът да бъде представян посредством на практика образци и действителни житейски обстановки. Нужно им е и повече време за извършения, изключително по математика.
Гимназистите признават опитите на своите учители да показват материала по разнороден метод, с цел да бъде общопризнат по-добре, в това число посредством потребление на просветителни платформи. Също като по-малките обаче и те отчитат като сериозен недостиг неналичието на работа в групи и незадоволителното време за схващане и затвърждаване на новите познания. Учениците рядко са ангажирани в планови действия по предмети с огромен брой часове като български език и литература и математика. Почти всички регистрират, че са нужни повече извършения.
Работни групи към МОН преглеждат образователните стратегии по всички общообразователни предмети, изучавани от I до X клас, като се изследват мненията на учители, възпитаници и родители.
В изследването непринудено и анонимно са взели участие 5200 деца, оповестиха от просветителното ведомство. 2184 от интервюираните възпитаници са достигнати посредством директна преписка с ученическите препоръки в учебните заведения, а 3016 са се присъединили в изследването с помощта на Националния съвет на децата към Държавната организация за протекция на детето.
Учениците са оценили степента на компликация за научаване на материалите обособените предмети, нуждата и смисъла от добитото познание, практическата му употреба и метода на преподаване.
Най-смислена за петокласниците и шестокласниците е дисциплината " Човекът и природата ". За най-сложна одобряват математиката. Смятат, че тя развива мисленето, не са уверени, че ще им е потребна в живота. Трудно одобряват прехода разделянето на " Човекът и обществото " към двата обособени образователни предмета " География " и " История ", което съгласно МОН приказва за нужда от усилване на синхрона в образователните стратегии сред двете дисциплини в тези класове.
Подобен проблем има в VII клас при разделянето на " Човекът и природата " на " Химия " и " Физика ".
От просветителното министерство считат, че вложенията в основаване на STEM кабинети, плановото образование и работата в групи могат да оказват помощ за превъзмогване на тези компликации.
Голяма част от гимназистите (VIII-X клас) не осъзнават практическата изгода от знанията по математика, български език и литература и физика. Те считат за значими и потребни географията и непознатите езици. Младежите с триумф под доста добър 5.20 по-трудно схващат смисъла на изучаваното в учебно заведение.
Учениците от първи гимназиален стадий най-често желаят материалът да бъде представян посредством на практика образци и действителни житейски обстановки. Нужно им е и повече време за извършения, изключително по математика.
Гимназистите признават опитите на своите учители да показват материала по разнороден метод, с цел да бъде общопризнат по-добре, в това число посредством потребление на просветителни платформи. Също като по-малките обаче и те отчитат като сериозен недостиг неналичието на работа в групи и незадоволителното време за схващане и затвърждаване на новите познания. Учениците рядко са ангажирани в планови действия по предмети с огромен брой часове като български език и литература и математика. Почти всички регистрират, че са нужни повече извършения.
Работни групи към МОН преглеждат образователните стратегии по всички общообразователни предмети, изучавани от I до X клас, като се изследват мненията на учители, възпитаници и родители.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ