Математиката е най-трудна за учениците от 5-и до 12-и клас, история и география затруднява по-малките
Математиката е най-трудният предмет за учениците от 5-и до 10-и клас. По-малките дефинират като комплицирани също история и география, а по-големите – физика и химия. Това демонстрират резултатите от електронната анкета измежду учениците, проведена от Министерството на образованието и науката по отношение на прегледа на образователните стратегии от 1-ви до 10-и клас.
В изследването на непринуден принцип и анонимно участваха 5200 деца. Част от тях – 2184 възпитаници, бяха достигнати посредством директна преписка с ученическите препоръки в учебните заведения. 3016 възпитаници се включиха с помощта на Националния съвет на децата към Държавната организация за протекция на детето.
Учениците показаха мнението си за обособените предмети по степента на компликация за научаване, нуждата и смисъла от добитото познание, практическата употреба и метода на преподаване.
Като най-смислена петокласниците и шестокласниците възприемат дисциплината „ Човекът и природата “. Независимо че дефинират за най-сложна математиката, те считат, че тя развива мисленето. Въпреки това не са уверени, че ще им е потребна в живота.
Децата от 5-и и 6-и клас мъчно одобряват прехода от „ Човекът и обществото “ към двата обособени образователни предмета „ География “ и „ История “. Очевидна е нуждата от усилване на синхрона в образователните стратегии сред двете дисциплини в тези класове. Подобен проблем има и в 7-и клас при разделянето на „ Човекът и природата “ на „ Химия “ и „ Физика “. Инвестициите в основаване на STEM кабинети, плановото образование и работата в групи биха помогнали за превъзмогване на тези компликации.
Гимназистите (8-и и 10-и клас) всеобщо не осъзнават практическата изгода от знанията по математика, български език и литература и физика. Те намират за значими и потребни географията и непознатите езици. Учениците с триумф под доста добър 5.20 по-трудно схващат смисъла на изучаваното в учебно заведение.
Учениците от първи гимназиален стадий най-често желаят материалът да бъде обсъждан посредством на практика образци и действителни житейски обстановки, належащо им е и повече време за извършения, изключително по математика.
Гимназистите признават опитите на своите учители да показват образователния материал по разнороден метод, с цел да бъде общопризнат по-добре, в това число посредством потребление на просветителни платформи. Едновременно с това, също като по-малките, те регистрират като сериозен недостиг неналичието на работа в групи и незадоволителното време за схващане и затвърждаване на новите познания. Учениците рядко са ангажирани в планови действия по предмети с огромен брой часове като български език и литература и математика. Почти всички регистрират нуждата от повече извършения.
Работни групи към Министерството на образованието и науката преглеждат образователните стратегии по всички общообразователни предмети, изучавани от 1-ви до 10-и клас. Част от този развой са изследванията на мненията на учители, възпитаници и родители.
В изследването на непринуден принцип и анонимно участваха 5200 деца. Част от тях – 2184 възпитаници, бяха достигнати посредством директна преписка с ученическите препоръки в учебните заведения. 3016 възпитаници се включиха с помощта на Националния съвет на децата към Държавната организация за протекция на детето.
Учениците показаха мнението си за обособените предмети по степента на компликация за научаване, нуждата и смисъла от добитото познание, практическата употреба и метода на преподаване.
Като най-смислена петокласниците и шестокласниците възприемат дисциплината „ Човекът и природата “. Независимо че дефинират за най-сложна математиката, те считат, че тя развива мисленето. Въпреки това не са уверени, че ще им е потребна в живота.
Децата от 5-и и 6-и клас мъчно одобряват прехода от „ Човекът и обществото “ към двата обособени образователни предмета „ География “ и „ История “. Очевидна е нуждата от усилване на синхрона в образователните стратегии сред двете дисциплини в тези класове. Подобен проблем има и в 7-и клас при разделянето на „ Човекът и природата “ на „ Химия “ и „ Физика “. Инвестициите в основаване на STEM кабинети, плановото образование и работата в групи биха помогнали за превъзмогване на тези компликации.
Гимназистите (8-и и 10-и клас) всеобщо не осъзнават практическата изгода от знанията по математика, български език и литература и физика. Те намират за значими и потребни географията и непознатите езици. Учениците с триумф под доста добър 5.20 по-трудно схващат смисъла на изучаваното в учебно заведение.
Учениците от първи гимназиален стадий най-често желаят материалът да бъде обсъждан посредством на практика образци и действителни житейски обстановки, належащо им е и повече време за извършения, изключително по математика.
Гимназистите признават опитите на своите учители да показват образователния материал по разнороден метод, с цел да бъде общопризнат по-добре, в това число посредством потребление на просветителни платформи. Едновременно с това, също като по-малките, те регистрират като сериозен недостиг неналичието на работа в групи и незадоволителното време за схващане и затвърждаване на новите познания. Учениците рядко са ангажирани в планови действия по предмети с огромен брой часове като български език и литература и математика. Почти всички регистрират нуждата от повече извършения.
Работни групи към Министерството на образованието и науката преглеждат образователните стратегии по всички общообразователни предмети, изучавани от 1-ви до 10-и клас. Част от този развой са изследванията на мненията на учители, възпитаници и родители.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ