Мастните киселини, които се отделят във въздуха по време на

Мастните киселини, които се отделят във въздуха по време на готвене във врящо масло, могат да вземат участие в образуването на облаци, които потискат световното стопляне, откриха учени. Молекулите на мастните киселини образуват комплицирани триизмерни структури в атмосферните аерозоли, разтворени във въздуха, заради което тези аерозоли стават по-стабилни и в последна сметка оказват помощ да се образуват облаци, написа nauka.offnews.bg.

Експертите споделят, че такива облаци могат да имат охлаждащ резултат върху климата, а новите данни разкриват въздействието на атмосферните аерозоли върху температурата на въздуха.

Изследването е оповестено в Nature Communications.

И до момента не престават разногласията сред учени за ролята на атмосферните аерозоли. Става въпрос за дребни частици (твърди и течни) - от необитаем прахуляк от Сахара до остатъците от аерозоли, основани от химическите реакции. Те могат да имат друг резултат върху природата - множеството аерозоли отразяват лъчите на слънцето назад в космоса, други ги всмукват. Аерозолите и облаците, формирани от тях, могат да отразят назад в космоса до една четвърт от слънчевата сила. Учените и по-рано знаеха, че излъчванията на молекулите на мастните киселини от тигани и фритюрници могат да покрият аерозолните частици в атмосферата - само че в този момент откривателите преглеждат за първи път ролята им вътре в атмосферните капчици.

Учените съумяха да проучат вътрешната конструкция на молекулите на мастните киселини. Рентгеновите лъчи изиграха основна роля в иследването на вътрешната конструкция на капките.

"Открихме, че тези капки могат да образуват свои лични структури, което значи, че молекулите могат да останат в атмосферата за по-дълго ", изяснява пред BBC News Кристиан Пфанг (Christian Pfrang) от Университета Рийдинг. "Тези структури са доста вискозни, тъй че вместо водна капка, получаваме нещо, напомнящо мед, а процесите в такава капка се забавят ", изяснява Пфанг.

Според него такива капки са устойчиви на окисляване, тъй че се резервират по-дълго, което улеснява образуването на облаци.

Учените считат, че количеството на молекулите на мастните киселини във въздуха е релативно огромно - те сформират към 10% от фините частици във въздуха над Лондон, да вземем за пример.

Това може да повлияе върху количеството облаци и количеството сила, което отразяват в космоса.

"Ако започнете да мерите излъчванията, да вземем за пример в "Макдоналдс ", тогава ще откриете, че вместо два часа молекулите могат да се задържат повече от един ден ", споделя Пфанг. "Освен това частиците от "Макдоналдс " във въздуха могат да пътешестват на 10 пъти по-дълги дистанции, което въздейства на замърсяването на въздуха, само че също по този начин може да помогне за резултата на пораждане на облаци, което към този момент провокира разногласия ", продължава ученият.

Учените разясняват, че актуалните широкомащабни атмосферни модели не регистрират ролята на триизмерните структури на аерозолите. Експертите обаче към момента не обмислят съществено концепцията, че готварските мазнини могат да се употребяват като форма на геоинженерство, с цел да се ограничи въздействието на световното стопляне.

"Ако те имат някакво въздействие, най-вероятно е изстудяване [на атмосферата] и мащабът на това събитие би трябвало да бъде изследван ", отбелязва Пфанг.