Масово ни предлагат храни с изтекъл срок на годност или месо без произход
Масово ни оферират храни с изминал период на валидност или месо без генезис.
Няма паника в обектите, които ревизираме. Правим инспекции от доста години.
Това съобщи пред БНР д-р Любомир Кулински – шеф на Дирекция „ Контрол на храните “ в Българската организация по сигурност на храните.
Всяка от трите институции, които вземат участие в инспекциите – КЗП, Национална агенция за приходите и БАБХ, работи в границите на своите пълномощия, акцентира той и добави, че всички дейности, които правят като контролна активност, са част от активността на БАБХ и част от нейните цели.
По думите му инспекторите на организацията правят на месец 9 хиляди – 10 хиляди инспекции, пишат се към 400 – 500 предприсания и към 80 – 100 акта. Това е настоящият надзор, акцентира той.
„ Хората, които ревизираме, са привикнали на тези инспекции.
Те не са нещо извънредно за тях. Сега стресът може би е по-голям, тъй като влизат 3 институции по едно и също време.
БАБХ в своята контролна активност не е обвързвана с наблюдение на цени, установи доктор Кулински. В последно време се регистрира спад в цената на групата артикули, които се следят и ежеседмично се регистрират – това са към 30 продукта, счита той.
„ Целта на страната с тези инспекции е да се обясни точният механизъм на ценнообразуване и да забележим за какво при 1 лева сурово мляко го купуваме 3,5 лева в магазина. Като консуматор ми се виждат много огромни тези надценки “.
Като доста тежко нарушаване той уточни продаването на храни с изминал период на валидност.
сподели той и добави, че на месец се откриват сред 3 и 5 тона храни, които биват насочвани за заличаване.
По думите му огромна част от написаните актове са тъкмо за храни с изминал период на валидност. Логиката на това действие е облага, безапелационен е той.
За него това е безнаказаност.
„ На един щанд за месо се натъкнахме на 50-60 кг свинско месо без здравна маркировка и без никакви докуметни за генезис “, уточни доктор Кулински и изясни, че търговецът или го купува от нерегламентиран производител, или е регламентиран, само че не се е постарал да си вземе съответните документи.
Той уточни и други нарушавания, като например етикетите да не са правилно написани. Имахме 2 случая, в които храни изобщо нямаха етикет на български език, съобщи специалистът и добави други случаи, в които при някои етикети не са посочени алергени.
Втората по-голяма група нарушавания са свързани с нарушени хигиенични правила, сподели още доктор Кулински.
Според него актове не са дребни, като за първо нарушаване те са сред 2-4 хиляди лева
Тук би трябвало да има уместност от двете страни, счита той.
По думите му има опасност от веществата, с които се обработват плодовете и зеленчуците, когато се прекалява с тяхната приложимост или когато не се съблюдават карантинните периоди:
„ Някой път от търговски интерес, от ламтене за бързи облаги някои производители ги берат преди да изтече този период и ги пускат на пазара.
Когато хванем такива производители, а те се хващат след лаботаротен разбор, конфискуваме продукция и постановяваме санкции “.
Той уточни като наложително, когато купим плодове или зеленчуци, задължително да ги измием щедро с топла вода.
Д-р Кулински съобщи, че съгласно пробите на продуктите, които някой път пътуват цялостен месец с транспортен съд, те изцяло дават отговор на критериите за сигурност. По думите му има и изключения, само че изключения има и при българските артикули.
Основният поток на артикули от Турция дава отговор на условията, посочи още той.
По думите му има европейска система за бързо обявяване при хранителни рецесии сред страните членки.
Когато има открит случай на рискова храна, всички биват предизвестени и ние търсим на нашия пазар дали има от същата партида, изясни специалистът и добави, че незабавно се подхващат ограничения.
По думите му една от огромните измами в предишното беше слагането на палмова лой в сиренето и кашкавала.
Тази процедура съвсем към този момент е изоставена, регистрира той. Д-р Кулински акцентира, че се вършат проби за качеството на храните и призна, че някой път се натъкват на артикули, които не дават отговор на качеството.
„ Например при млечните артикули най-често срещаното противоречие е нараснало водно наличие при сиренето.
Това не прави сиренето рисково за консумация, само че то подвежда потребителя “. Д-р Кулински регистрира, че получават от ден на ден сигнали и всеки от тях се ревизира.
Няма паника в обектите, които ревизираме. Правим инспекции от доста години.
Това съобщи пред БНР д-р Любомир Кулински – шеф на Дирекция „ Контрол на храните “ в Българската организация по сигурност на храните.
Всяка от трите институции, които вземат участие в инспекциите – КЗП, Национална агенция за приходите и БАБХ, работи в границите на своите пълномощия, акцентира той и добави, че всички дейности, които правят като контролна активност, са част от активността на БАБХ и част от нейните цели.
По думите му инспекторите на организацията правят на месец 9 хиляди – 10 хиляди инспекции, пишат се към 400 – 500 предприсания и към 80 – 100 акта. Това е настоящият надзор, акцентира той.
„ Хората, които ревизираме, са привикнали на тези инспекции.
Те не са нещо извънредно за тях. Сега стресът може би е по-голям, тъй като влизат 3 институции по едно и също време.
БАБХ в своята контролна активност не е обвързвана с наблюдение на цени, установи доктор Кулински. В последно време се регистрира спад в цената на групата артикули, които се следят и ежеседмично се регистрират – това са към 30 продукта, счита той.
„ Целта на страната с тези инспекции е да се обясни точният механизъм на ценнообразуване и да забележим за какво при 1 лева сурово мляко го купуваме 3,5 лева в магазина. Като консуматор ми се виждат много огромни тези надценки “.
Като доста тежко нарушаване той уточни продаването на храни с изминал период на валидност.
сподели той и добави, че на месец се откриват сред 3 и 5 тона храни, които биват насочвани за заличаване.
По думите му огромна част от написаните актове са тъкмо за храни с изминал период на валидност. Логиката на това действие е облага, безапелационен е той.
За него това е безнаказаност.
„ На един щанд за месо се натъкнахме на 50-60 кг свинско месо без здравна маркировка и без никакви докуметни за генезис “, уточни доктор Кулински и изясни, че търговецът или го купува от нерегламентиран производител, или е регламентиран, само че не се е постарал да си вземе съответните документи.
Той уточни и други нарушавания, като например етикетите да не са правилно написани. Имахме 2 случая, в които храни изобщо нямаха етикет на български език, съобщи специалистът и добави други случаи, в които при някои етикети не са посочени алергени.
Втората по-голяма група нарушавания са свързани с нарушени хигиенични правила, сподели още доктор Кулински.
Според него актове не са дребни, като за първо нарушаване те са сред 2-4 хиляди лева
Тук би трябвало да има уместност от двете страни, счита той.
По думите му има опасност от веществата, с които се обработват плодовете и зеленчуците, когато се прекалява с тяхната приложимост или когато не се съблюдават карантинните периоди:
„ Някой път от търговски интерес, от ламтене за бързи облаги някои производители ги берат преди да изтече този период и ги пускат на пазара.
Когато хванем такива производители, а те се хващат след лаботаротен разбор, конфискуваме продукция и постановяваме санкции “.
Той уточни като наложително, когато купим плодове или зеленчуци, задължително да ги измием щедро с топла вода.
Д-р Кулински съобщи, че съгласно пробите на продуктите, които някой път пътуват цялостен месец с транспортен съд, те изцяло дават отговор на критериите за сигурност. По думите му има и изключения, само че изключения има и при българските артикули.
Основният поток на артикули от Турция дава отговор на условията, посочи още той.
По думите му има европейска система за бързо обявяване при хранителни рецесии сред страните членки.
Когато има открит случай на рискова храна, всички биват предизвестени и ние търсим на нашия пазар дали има от същата партида, изясни специалистът и добави, че незабавно се подхващат ограничения.
По думите му една от огромните измами в предишното беше слагането на палмова лой в сиренето и кашкавала.
Тази процедура съвсем към този момент е изоставена, регистрира той. Д-р Кулински акцентира, че се вършат проби за качеството на храните и призна, че някой път се натъкват на артикули, които не дават отговор на качеството.
„ Например при млечните артикули най-често срещаното противоречие е нараснало водно наличие при сиренето.
Това не прави сиренето рисково за консумация, само че то подвежда потребителя “. Д-р Кулински регистрира, че получават от ден на ден сигнали и всеки от тях се ревизира.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ