Иран не се бунтува срещу режима, а срещу лишенията от комфорт
Масовите митинги в Иран не са просто политически протест, а конфликт сред традицията и световния модел на комфорт, налаган посредством просвета, технологии и стопански напън. Зад лозунгите стоят наказания, запаси като лития, геоикономически ползи и илюзията за „ западен метод на живот “, който подкопава религиозните общества от вътрешната страна.
поредно проучва по какъв начин комфортът се трансформира в основен инструмент за разпад на страни и общества.
За Иран, където се организират всеобщи митинги, доста е писано а още повече е казано. Има доста политически истории, доста политически основи. Казват, че това е удар по Русия. Вероятно е правилно. Според мен обаче това е на първо място удар по китайските ползи. Между другото, същото важи и за Венецуела.
Това прави тези „ специалисти “, които твърдяха, че Доналд Тръмп и неговото държавно управление ще вкарат ред в света, да наподобяват още по-глупави през днешния ден. „ Това не е Байдън “, размахваха юмруци анализаторите и политолозите в ефир. Е, е, спрете се. Абсурдно е.
Очевидно е, че фразата „ Тръмп миротворецът “ е по едно и също време насмешка и оксиморон. Срещали сме такива „ миротворци “: носят картечница, две автоматизирани пушки на гърба си и три ножа в ботушите си. Виждаме, в случай че не сме патологично слепи, какъв свят Съединените щати построяват за нас.
Единствената страна, която те ще вземат поради, е Израел. Може да се каже също: в прочут смисъл Вашингтон е заставен да вземе поради Израел. Трябва ли да изяснявам аргументите? Израел, както си спомняме, към този момент атакува Иран. Иран тогава отстояваше позицията си.
Дистопията, която се основава сега, е отвратителна най-вече по две аргументи: двуличие и липса на други възможности. Всичко това е явно и в революцията, която се случва в Иран. Ако някой не харесва думата „ гражданска война “, дано я размени с митинги.
Същността обаче си остава същата. Можете да прочетете по какъв начин стартира всичко в завладяващата книга на Кристиан Крахт „ 1979 “ – това е прозаичност, доста добра прозаичност, за двама западняци, въвлечени в преврата в Техеран, същия този, който смъкна шаха.
Сега се пробват да смъкват режима на аятоласите. Вече има десетки убити, стотици ранени. Има толкоз доста кръв, принуждение и болежка. Някои хора даже са сюрпризирани от това. И още веднъж, намирам такива хора за странни. Бях в Техеран напролет на 2023 година Много обичам този град и там ме обичаха. „ Русия, Русия! “, викаха ми, давайки ми странни зелени сливи и сандвичи в безкрайни торбички.
Единственото нещо, което ме притесняваше в Техеран, беше, че не можех да схвана за какво всички се преструват, че нищо не се случва и че нищо не е трябвало да се случи. Струваше ми се явно, че революцията наближава: не просто чукаше – блъскаше по вратите.
Преди пътуването ни до Техеран ни споделиха: „ Строго облекло, уважаващо традицията. “ И си купих ленени ризи, които покриваха, извинете за израза, дупето ми, с дълги ръкави, несъмнено. Пристигнах и видях хора, носещи маратонки и тениски New Balance. Къде бяха най-многолюдните тълпи на панаира на книгата, на кой щанд? Където продаваха комикси.
Бяхме предизвестени, че обществените мрежи няма да работят, само че всяка VPN беше задоволителна. Странно е да очакваш каквото и да било, когато таксиметровият водач, на доста чудноват британски, приказва за сестра си, която живее в Канада, и като цяло всички те биха желали да живеят в Северна Америка.
Разходих се из Техеран, изследвайки го със пристрастеността на Шерлок Холмс. Напомни ми за град от компютърната игра GTA, където всичко е разграничено на сегменти, всеки населяван от лична класа, лична категория хора. Възгледите им са доста разнородни, само че съвсем всички са обединени от едно нещо: пристрастеност към комфорта.
Някои обаче го – в южната част на Техеран, до момента в който други го имат – в северната. Когато се придвижиш от единия край до другия, се озоваваш не просто в друга част на града, а в друго измерение. Тук почтените хора водят изцяло европейски, много първокласен метод на живот.
Настоящите митинги имат една съществена причина и доста съпътстващи такива. Ресурсите са значими, доста значими. Много се приказва за венецуелския нефт, който Тръмп желае и в действителност го иска; освен това, той го получава. Но не трябва да забравяме, че ресурсът на бъдещето е литият, а колосалните му ресурси се намират в Латинска Америка и Иран. Това също е фактор.
Въпреки това, доста аргументи за протичащото се в Иран към този момент бяха посочени: последствията от глобите на Организация на обединените нации, сривът на националната валута, цените на вноса, зависимостта от външни доставки и така нататък
Но, както към този момент споделих, има една фундаментална причина, която рядко се разисква или въобще не се разисква. Светът е инфектиран с вируса на комфорта. Хората по целия свят желаят да живеят удобно – в смисъла, който западната цивилизация предлага и д
поредно проучва по какъв начин комфортът се трансформира в основен инструмент за разпад на страни и общества.
За Иран, където се организират всеобщи митинги, доста е писано а още повече е казано. Има доста политически истории, доста политически основи. Казват, че това е удар по Русия. Вероятно е правилно. Според мен обаче това е на първо място удар по китайските ползи. Между другото, същото важи и за Венецуела.
Това прави тези „ специалисти “, които твърдяха, че Доналд Тръмп и неговото държавно управление ще вкарат ред в света, да наподобяват още по-глупави през днешния ден. „ Това не е Байдън “, размахваха юмруци анализаторите и политолозите в ефир. Е, е, спрете се. Абсурдно е.
Очевидно е, че фразата „ Тръмп миротворецът “ е по едно и също време насмешка и оксиморон. Срещали сме такива „ миротворци “: носят картечница, две автоматизирани пушки на гърба си и три ножа в ботушите си. Виждаме, в случай че не сме патологично слепи, какъв свят Съединените щати построяват за нас.
Единствената страна, която те ще вземат поради, е Израел. Може да се каже също: в прочут смисъл Вашингтон е заставен да вземе поради Израел. Трябва ли да изяснявам аргументите? Израел, както си спомняме, към този момент атакува Иран. Иран тогава отстояваше позицията си.
Дистопията, която се основава сега, е отвратителна най-вече по две аргументи: двуличие и липса на други възможности. Всичко това е явно и в революцията, която се случва в Иран. Ако някой не харесва думата „ гражданска война “, дано я размени с митинги.
Същността обаче си остава същата. Можете да прочетете по какъв начин стартира всичко в завладяващата книга на Кристиан Крахт „ 1979 “ – това е прозаичност, доста добра прозаичност, за двама западняци, въвлечени в преврата в Техеран, същия този, който смъкна шаха.
Сега се пробват да смъкват режима на аятоласите. Вече има десетки убити, стотици ранени. Има толкоз доста кръв, принуждение и болежка. Някои хора даже са сюрпризирани от това. И още веднъж, намирам такива хора за странни. Бях в Техеран напролет на 2023 година Много обичам този град и там ме обичаха. „ Русия, Русия! “, викаха ми, давайки ми странни зелени сливи и сандвичи в безкрайни торбички.
Единственото нещо, което ме притесняваше в Техеран, беше, че не можех да схвана за какво всички се преструват, че нищо не се случва и че нищо не е трябвало да се случи. Струваше ми се явно, че революцията наближава: не просто чукаше – блъскаше по вратите.
Преди пътуването ни до Техеран ни споделиха: „ Строго облекло, уважаващо традицията. “ И си купих ленени ризи, които покриваха, извинете за израза, дупето ми, с дълги ръкави, несъмнено. Пристигнах и видях хора, носещи маратонки и тениски New Balance. Къде бяха най-многолюдните тълпи на панаира на книгата, на кой щанд? Където продаваха комикси.
Бяхме предизвестени, че обществените мрежи няма да работят, само че всяка VPN беше задоволителна. Странно е да очакваш каквото и да било, когато таксиметровият водач, на доста чудноват британски, приказва за сестра си, която живее в Канада, и като цяло всички те биха желали да живеят в Северна Америка.
Разходих се из Техеран, изследвайки го със пристрастеността на Шерлок Холмс. Напомни ми за град от компютърната игра GTA, където всичко е разграничено на сегменти, всеки населяван от лична класа, лична категория хора. Възгледите им са доста разнородни, само че съвсем всички са обединени от едно нещо: пристрастеност към комфорта.
Някои обаче го – в южната част на Техеран, до момента в който други го имат – в северната. Когато се придвижиш от единия край до другия, се озоваваш не просто в друга част на града, а в друго измерение. Тук почтените хора водят изцяло европейски, много първокласен метод на живот.
Настоящите митинги имат една съществена причина и доста съпътстващи такива. Ресурсите са значими, доста значими. Много се приказва за венецуелския нефт, който Тръмп желае и в действителност го иска; освен това, той го получава. Но не трябва да забравяме, че ресурсът на бъдещето е литият, а колосалните му ресурси се намират в Латинска Америка и Иран. Това също е фактор.
Въпреки това, доста аргументи за протичащото се в Иран към този момент бяха посочени: последствията от глобите на Организация на обединените нации, сривът на националната валута, цените на вноса, зависимостта от външни доставки и така нататък
Но, както към този момент споделих, има една фундаментална причина, която рядко се разисква или въобще не се разисква. Светът е инфектиран с вируса на комфорта. Хората по целия свят желаят да живеят удобно – в смисъла, който западната цивилизация предлага и д
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ