Франция разбива мита за “голямата европейска пенсия”. Масови побоища на протестиращите!
Масови побоища - с други думи e мъчно да се опише случилото се преди ден във Франция. Полицията биеше протестиращите, които излязоха на улицата, с цел да изразят възмущението си от проектите на държавното управление да увеличи възрастта за пенсиониране на 64 години. Защо французите посрещат пенсионните нововъведения с такава гняв? Нали сякаш в Европа имаха огромни пенсии?
Не може да се каже, че няма причина за пенсионна промяна. Както пишат локалните медии, Франция устойчиво застарява, „ на всеки французин на 65 години в този момент има 2,6 жители на възраст от 20 до 64 години, през 2030 година ще бъдат 2,3, през 2040 година - по-малко от 2 “. И в последна сметка тези, които работят, заплащат пенсиите на тези, които към този момент не работят.
„ Или промяна, или банкрут “, съобщи недвусмислено френският министър на публичните фондове Габриел Атал. „ Ако не реформираме системата, тя ще бъде в заплаха “, съобщи президентът Еманюел Макрон в нормалния си сантиментален жанр.
Гражданите обаче някак си не са въодушевени от концепцията, че ще би трябвало да работят още две години, а осемте най-големи синдиката се сплотиха за стачки и демонстрации. На 7 февруари, съгласно някои оценки, 2 милиона души излязоха на улицата. Профсъюзите обаче се пробват да надуят броя на участниците, до момента в който управляващите, които също са длъжни да дават своите статистики, постоянно дават данни за няколко пъти по-малко. Истината, както нормално, е някъде по средата.
Знак, че пристрастеностите са ескалирали до краен лимит, бяха дрязгите измежду депутатите в Народното събрание. Там нормално избират да се придържат към учтивия звук - защото френският език разрешава да бъдеш ядовит, подигравателен и свадлив, без да изпадаш в искреност неучтивост. „ Вие нямате държавно управление, а помийна яма “, подмятна опозиционният народен представител Орелиен Сентул в лицето на Елизабет Борн, намеквайки, че Оливие Дюсо, началник на министерството на труда, който интензивно работеше по проектореформата, е обвинен в рушвет.
„ Не желаеме да работим до 64-годишна възраст “, сподели различен народен представител, Давид Жиро. „ Искаме да живеем щастливо “ (Да, тъкмо по този начин взе, че го съобщи от трибуната!).
Марин Льо Пен предложи въпросът за пенсионната промяна да бъде подложен на народен референдум, само че предлагането ѝ беше отхвърлено - не тъй като няма смисъл, а тъй като левицата във Франция постоянно и във всичко се опълчва на самодейността на десницата.
За да успокои някак пристрастеностите, Елизабет Борн предложи повишение на минималната пенсия до 85% от минималната заплата, което би възлизало на към 1200 евро на месец - при избрани условия. Така да вземем за пример пенсионерът би трябвало да е работил цялостни 43 години. Във Франция към 2 милиона души могат да стартират да получават такава нараснала минимална пенсия, в случай че планът за промяна бъде утвърден. И сякаш 1200 евро звучат обещаващо, само че...
Много ли е или малко? Уви, това не е доста, тъй като формалният предел на беднотия във Франция е 1102 евро на месец на човек. Какво значи това от битова позиция? Това са по този начин наречените ХЛМдомове (просто казано - евтини тесни жилища за бедните, спрямо които нашите панелки ще наподобяват много прилично), безкрайни сметки, които би трябвало да се заплащат в точния момент - наем, газ, отопление, електричество, връзки - и икономисване на всичко, което е допустимо.
Тази страна на живота не се разисква доста в формалната френска преса, само че някои числа могат да се видят по образеца на жителите на провинциалния бретански град Пеймпол. Над 500 евро наем, парното през януари - към 100 евро, до момента в който преди май 2022 година беше 58 евро.Пенсионерка, тръгнала да пазари, споделя: „ Живея тук от 30 години... Сама, с дребна пенсия. Понякога не знам по какъв начин да свържа двата края през идващите месеци ”.
В различен огромен град - Марсилия - наемът скочи от 590 на 710 евро, газът до 121 евро. И става дума за най-евтините жилища, а това, което се смята за повече или по-малко обичайно, е още по-скъпо. Така, когато наемите се покачат, наемателите щеш не щеш би трябвало да икономисват от всичко, да понижат разноските за телефон и „ да преминат към евтина китайска храна “.
А ето и историята на някой работлив (да речем боклукчия) от региона на Париж: той е на 63 години, в този момент печели 1400 евро, само че с цел да получи оптималната допустима пенсия съгласно сегашните закони, допустима с неговата специалност, трудов стаж и заплата би трябвало да работи още 4г. И тази пенсия - в случай че не мине Борновата промяна - ще е 900 евро на месец.
„ Ако би трябвало да плащате 400 или 500 евро наем на месец, да живеете с пенсия от 900 евро е доста мъчно “, признава той. Някои от сътрудниците му, заради тънкостите на закона, ще би трябвало да работят до 70 години, само че „ от избрана възраст се чувстваш изцяло отпаднал. Така че пенсия от 1200 евро, несъмнено, би била чудесна “, заключава той.
Разбира се, не всички пенсионери във Франция получават 900 евро на месец, само че единствено тези, които са работили дълго време на добре платена работа, имат повече или по-малко прилични пенсии. Освен това, в случай че човек, с изключение на пенсия, има и други източници на приходи, размерът на пенсията престава да бъде сериозен за него.
Следователно митът за европейските пенсионери, които могат да си разрешат да пътуват по света, не е правилен.С изключение на богатите хора, които в действителност могат да си разрешат повече от останалите, пенсионерите, в случай че се реалокират в чужбина, е единствено с цел да спестят пари.
Има огромен брой страни, където наемът не е 500 евро на месец, а доста по-малко, а храната е задоволително евтина, с цел да живеете със скромна френска пенсия и даже да спестявате малко. Ако в това време пенсионерът в родината си има лично жилище, което ще отдава чартърен, тогава той в действителност няма да е зле.
Затова французите се бунтуват против промяната, стартирана от държавното управление. Те схващат, че зад фасадата на статистиката и думите за нуждата от отбягване на банкрут се крие желание да се изстиска още повече от тях. Защото в действителност не всеки ще може да се пенсионира даже на 64: би трябвало да се вземе поради и трудовия стаж и доста други детайлности. А минималните 1200 евро, обещани на великодушната мадам Борн, поради растящата инфлация и вероятността за сериозна криза, доста евентуално ще се трансфорат в тиква.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Не може да се каже, че няма причина за пенсионна промяна. Както пишат локалните медии, Франция устойчиво застарява, „ на всеки французин на 65 години в този момент има 2,6 жители на възраст от 20 до 64 години, през 2030 година ще бъдат 2,3, през 2040 година - по-малко от 2 “. И в последна сметка тези, които работят, заплащат пенсиите на тези, които към този момент не работят.
„ Или промяна, или банкрут “, съобщи недвусмислено френският министър на публичните фондове Габриел Атал. „ Ако не реформираме системата, тя ще бъде в заплаха “, съобщи президентът Еманюел Макрон в нормалния си сантиментален жанр.
Гражданите обаче някак си не са въодушевени от концепцията, че ще би трябвало да работят още две години, а осемте най-големи синдиката се сплотиха за стачки и демонстрации. На 7 февруари, съгласно някои оценки, 2 милиона души излязоха на улицата. Профсъюзите обаче се пробват да надуят броя на участниците, до момента в който управляващите, които също са длъжни да дават своите статистики, постоянно дават данни за няколко пъти по-малко. Истината, както нормално, е някъде по средата.
Знак, че пристрастеностите са ескалирали до краен лимит, бяха дрязгите измежду депутатите в Народното събрание. Там нормално избират да се придържат към учтивия звук - защото френският език разрешава да бъдеш ядовит, подигравателен и свадлив, без да изпадаш в искреност неучтивост. „ Вие нямате държавно управление, а помийна яма “, подмятна опозиционният народен представител Орелиен Сентул в лицето на Елизабет Борн, намеквайки, че Оливие Дюсо, началник на министерството на труда, който интензивно работеше по проектореформата, е обвинен в рушвет.
„ Не желаеме да работим до 64-годишна възраст “, сподели различен народен представител, Давид Жиро. „ Искаме да живеем щастливо “ (Да, тъкмо по този начин взе, че го съобщи от трибуната!).
Марин Льо Пен предложи въпросът за пенсионната промяна да бъде подложен на народен референдум, само че предлагането ѝ беше отхвърлено - не тъй като няма смисъл, а тъй като левицата във Франция постоянно и във всичко се опълчва на самодейността на десницата.
За да успокои някак пристрастеностите, Елизабет Борн предложи повишение на минималната пенсия до 85% от минималната заплата, което би възлизало на към 1200 евро на месец - при избрани условия. Така да вземем за пример пенсионерът би трябвало да е работил цялостни 43 години. Във Франция към 2 милиона души могат да стартират да получават такава нараснала минимална пенсия, в случай че планът за промяна бъде утвърден. И сякаш 1200 евро звучат обещаващо, само че...
Много ли е или малко? Уви, това не е доста, тъй като формалният предел на беднотия във Франция е 1102 евро на месец на човек. Какво значи това от битова позиция? Това са по този начин наречените ХЛМдомове (просто казано - евтини тесни жилища за бедните, спрямо които нашите панелки ще наподобяват много прилично), безкрайни сметки, които би трябвало да се заплащат в точния момент - наем, газ, отопление, електричество, връзки - и икономисване на всичко, което е допустимо.
Тази страна на живота не се разисква доста в формалната френска преса, само че някои числа могат да се видят по образеца на жителите на провинциалния бретански град Пеймпол. Над 500 евро наем, парното през януари - към 100 евро, до момента в който преди май 2022 година беше 58 евро.Пенсионерка, тръгнала да пазари, споделя: „ Живея тук от 30 години... Сама, с дребна пенсия. Понякога не знам по какъв начин да свържа двата края през идващите месеци ”.
В различен огромен град - Марсилия - наемът скочи от 590 на 710 евро, газът до 121 евро. И става дума за най-евтините жилища, а това, което се смята за повече или по-малко обичайно, е още по-скъпо. Така, когато наемите се покачат, наемателите щеш не щеш би трябвало да икономисват от всичко, да понижат разноските за телефон и „ да преминат към евтина китайска храна “.
А ето и историята на някой работлив (да речем боклукчия) от региона на Париж: той е на 63 години, в този момент печели 1400 евро, само че с цел да получи оптималната допустима пенсия съгласно сегашните закони, допустима с неговата специалност, трудов стаж и заплата би трябвало да работи още 4г. И тази пенсия - в случай че не мине Борновата промяна - ще е 900 евро на месец.
„ Ако би трябвало да плащате 400 или 500 евро наем на месец, да живеете с пенсия от 900 евро е доста мъчно “, признава той. Някои от сътрудниците му, заради тънкостите на закона, ще би трябвало да работят до 70 години, само че „ от избрана възраст се чувстваш изцяло отпаднал. Така че пенсия от 1200 евро, несъмнено, би била чудесна “, заключава той.
Разбира се, не всички пенсионери във Франция получават 900 евро на месец, само че единствено тези, които са работили дълго време на добре платена работа, имат повече или по-малко прилични пенсии. Освен това, в случай че човек, с изключение на пенсия, има и други източници на приходи, размерът на пенсията престава да бъде сериозен за него.
Следователно митът за европейските пенсионери, които могат да си разрешат да пътуват по света, не е правилен.С изключение на богатите хора, които в действителност могат да си разрешат повече от останалите, пенсионерите, в случай че се реалокират в чужбина, е единствено с цел да спестят пари.
Има огромен брой страни, където наемът не е 500 евро на месец, а доста по-малко, а храната е задоволително евтина, с цел да живеете със скромна френска пенсия и даже да спестявате малко. Ако в това време пенсионерът в родината си има лично жилище, което ще отдава чартърен, тогава той в действителност няма да е зле.
Затова французите се бунтуват против промяната, стартирана от държавното управление. Те схващат, че зад фасадата на статистиката и думите за нуждата от отбягване на банкрут се крие желание да се изстиска още повече от тях. Защото в действителност не всеки ще може да се пенсионира даже на 64: би трябвало да се вземе поради и трудовия стаж и доста други детайлности. А минималните 1200 евро, обещани на великодушната мадам Борн, поради растящата инфлация и вероятността за сериозна криза, доста евентуално ще се трансфорат в тиква.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ