Масивни, плътни скални формации, заровени дълбоко под западната част на

Масивни, плътни скални обединения, заровени надълбоко под западната част на Тихия океан, слагат под въпрос дългогодишни теории за структурата на мантията на Земята. Това демонстрират резултатите от ново проучване, оповестено в Scientific Reports, оповестява The Times of India.

Съвременни сеизмични изображения разкриват аномалии, които не се вписват в обичайните модели на субдукция на тектоничните плочи. Според учените откритите структури подсказват, че вътрешността на нашата планета е доста по-сложна и антична, в сравнение с се смяташе до момента.

„ Тези обединения са извънредно необикновени по мярка, форма и местонахождение. Те не се намират наоколо до модерни зони на субдукция, а в геоложки постоянни райони, които се смятат за непроменени милиони години ", изясняват създателите на изследването.

Изследването е употребило модернизиран способ, наименуван инверсия на цялостната вълнова форма, който разрешава основаването на триизмерни изображения с висока разграничителна дарба на дълбоките пластове на Земята. Сеизмичните данни демонстрират необикновени скорости на вълните в избрани региони, което допуска съществуване на студени и извънредно плътни скални масиви на хиляди километри под океанското дъно.

Тези открития оспорват обичайна визия, че субдуциращите плочи последователно се деформират и се смесват с мантията. Ако новите структури са останки от антични плочи, това значи, че те са оживели непокътнати стотици милиони години. Друга опция е, че те съставляват примитивен материал от най-ранните стадии на образуването на Земята, което би могло да разкрие химическа информация на милиарди години.

Според геолозите разбирането на тези обединения може да хвърли светлина върху дълбоките геоложки процеси, в това число циркулацията на мантията, вулканизма и придвижването на тектоничните плочи. Аномалиите могат да въздействат на топлинния поток, да пренасочват разтопения материал и да обяснят интензивността на вулкани в Хавай, Самоа и други елементи на Тихоокеанския огнен пръстен.

Откритието акцентира какъв брой малко знаем за дълбоката сърцевина на Земята. Дори най-дълбоките сондажи доближават едвам до земната кора, до момента в който мантията остава загадъчна и динамична. Бъдещите изследвания ще разчитат на разширени сеизмични мрежи, усъвършенствани технологии за изображения и геохимично моделиране, с цел да дефинират точния състав и възраст на тези мистериозни структури.

Засега тяхната природа остава неразгадана, само че откритието към този момент провокира сериозен теоретичен спор и слага основите за преоценка на фундаменталните геоложки процеси в дълбоката тога на Земята.