Конкистадорите не били виновни за измирането на индианците
Мащабно проучване на остатъци на индианци от времената на Колумб е открило, че множеството от тях са измрели не незабавно след нашествието на завоевателите и техните заболявания, а към век след откриването на Новия свят, евентуално заради появяването на мисионерството, излиза наяве от публикация, оповестена в сп. PNAS.
Днес учебниците по история и доста учени споделят, че популациите на индианците в Южна и Северна Америка внезапно са намалели през XV и XVI век вследствие на проникването на завоевателите и прочие европейски пътешественици. В резултат от 20 милиона индианци, живели преди идването на Колумб, останали по-малко от половината.
Антропологът Хенри Добинс още през 1983 година написа, че заболяванията, донесени от завоевателите, са унищожили към 95% от общия брой на популацията на Америка, като се стартира от 1492 година Много други откриватели сочат, че към 97% от популацията на някогашната империя на ацтеките и към 90% от жителите на Перу са починали от европейски инфекции в първите епохи след покоряването им от испанците.
В последните години, както пишат Матю Либман (Matthew Liebmann) и сътрудниците му от Харвардския университет, тези оценки стават предмет на все по-остра рецензия заради нови изкопаеми свидетелства, несъвместими с теориите на Добинс и почитателите му. Например през 2014 година генетиците, анализирайки останките на поданици на Перу от V-Х в., са намерили в тях следи от туберкулозен микроб, станал една от аргументите за измирането на индианците в Колумбовата епоха.
Екипът на Либман разкрил още едно удостоверение, че измирането на индианците не е било директно обвързвано с първите европейски „ пришълци “, като изучили останките на хора и следи от двайсетина селища на антични индианци, живели на територията на актуалния щат Ню Мексико.
Изследването било извършено благодарение на модерни лазерни радари, способни да „ надникнат “ под пласта земя и да изучат какво се крие под него. Използвайки сходни лазерни фотоси, учените съумели да оценят размерите на всяко изучено селища, да изчислят броя на жителите в него и да изяснят по кое време са почнали да измират.
Както се оказало, измирането почнало не незабавно след пришествието на завоевателите от Втория свят, а към 100 години след тяхната поява, като се стартира от 1620 година В идващите 60 години настъпила същинска злополука – за това време числеността на популацията в тези селища внезапно намаляла с 86% и по-късно всички те били изоставени.
Последствията от това измиране на индианците са били колосални и са довели, както пишат учените, до световно преустрояване на екологичните системи – горите в Северна и Южна Америка са се възстановили, защото индианците към този момент не ги изсичали и не ги изгаряли, и почнали да гълтам въглеродния диоксид от атмосферата.
Това малко свалило средногодишните температури и усилило интервала на захлаждане на климата – по този начин наречения дребен ледников интервал, който траял от XVI от XVIII век. Както акцентират Либман и сътрудниците му, той по този начин или другояче би настъпил, в случай че индианците не бяха измрели, само че силата му би била по-слабо изразена.
Защо се е случило това внезапно и ненадейно измиране? Авторите на публикацията нямат избран отговор на този въпрос, само че считат, че то е било обвързвано с активността на католическите мисионери, проникнали в този район на Америка и други ъгълчета на Новия свят към 1621–1626 година
Те може да са донесли европейски заболявания и техните усилени контакти с локалното население, в това число и традициите за всеобщо кръщение, може да са съдействали за тяхното разпространяване и всеобща крах на индианците, както и за повишаването на броя на споровете сред кръстените и некръстените групи измежду „ първите нации “ на Новия свят.
РИА Новости
