Иран победи Израел в битката за Близкия изток
Мащабът на новата близкоизточна злополука значително ще зависи от Иран. Дори американците признават, че не той е почнал всичко. Основен бенефициент от актуалните събития обаче е Техеран, който ненадейно за себе си завоюва значим мач.
Западът освобождава Иран от съмнение за офанзива против Израел от страна на ХАМАС. Постепенно, само че устойчиво.
Това е тематиката на материали от водещи американски медии, подкрепящи „ генералната линия “ на Демократическата партия и президента Джо Байдън: Си-Ен-Ен и “Ню Йорк Таймс ”.
НЙТ цитира отчети на разузнаването, че основни ирански водачи не са знаели за офанзивата и са „ били сюрпризирани “. Източниците на Си-Ен-Ен показват, че няма доказателства, които да демонстрират, че интервенцията на ХАМАС е била планувана, финансирана или даже утвърдена от иранците.
Шефът на Държавния департамент Антъни Блинкен обаче намерено съобщи, че няма такива доказателства при започване на седмицата. Силният звук към отговорността на Иран в първите часове на войната беше генериран от неофициални лица - разнообразни специалисти, освен израелски и американски, само че и съветски.
От лицата с висок статус от страна на Съединени американски щати (ако не се вземат поради „ ястребите “ от Капитолийския рид като Линдзи Греъм) единствено Джон Кърби, една от „ говорещите глави “ на Белия дом и прочут зложелател на Руската федерация, постулира виновността на Техеран. Но и той, единствено в смисъл, че иранците са били „ съучастници “, защото в предходни години са покровителствали ХАМАС.
Впоследствие Кърби се разплака, до момента в който приказва за случилото се в Израел. Няколко дни по-късно, той стигна до заекването, оправдавайки се пред публицисти за думите си за „ съучастника “ и потвърждавайки, че Съединени американски щати нямат доказателства за „ иранска ръка “ в цялата тази история.
Що се отнася персонално до президента Байдън, той прикани Техеран да се държи „ внимателно “. Изглежда като опасност, само че допустимо най-учтивата.
Очевидно управлението на Съединени американски щати не желае да „ реже от рамото “ и да утежнява в допълнение обстановката в Близкия изток, ръководено от личните си съображения: Иран, споделят те, е зложелател, само че в този момент не е моментът. Съображенията може да варират от напъните на офиса на Блинкен да подписа покупко-продажби с Техеран, като да вземем за пример връщането ва Съединени американски щати на американци, задържани в Иран.
Но главната, най-вероятно, е нежеланието да се разсъни неприятността, до момента в който е тиха. Броят на жертвите на новата фаза на близкоизточния спор към този момент наброява хиляди, само че това в действителност може да наподобява като мир и тишина, в случай че Иран се намеси непосредствено в спора, което за Вашингтон, както се пробват да загатнат, е „ алена линия. "
В доста връзки от Техеран зависи какъв брой дълго ще продължи ескалацията, какъв брой страни ще бъдат въвлечени в нея и какъв брой запаси ще би трябвало да изразходва Вашингтон, с цел да потуши пожара в Близкия изток.
Със сигурност иранските аятоласи изпитват необятен набор от усеща по този въпрос. От една страна, преди в действителност да оказват помощ на ХАМАС и да претендират за водеща роля в борбата с Израел, макар че линията Газа не беше директно в шиитската сфера на въздействие (поради най-малкото обстоятелството, че ХАМАС е сунитски, а сунитите също настояват, че са антиизраелски авангард).
От друга страна, иранците евентуално се радват на чувството за „ златна карта “ в ръцете си. Но най-много тъй като те ненадейно (ако вярвате на източниците на НЙТ в американското разузнаване) завоюваха комплицирана и значима игра в близкоизточната игра, без да създадат съвсем нищо за задачата.
Ответната (и видимо неизбежна) интервенция на “Цахал ” в Ивицата Газа, ръководена от ХАМАС, анулира траялия десетилетия развой на помиряване сред Израел и Саудитска Арабия, насърчаван от Съединени американски щати, само че форсира различен - нормализирането на връзките сред иранците и саудитците, където Китай е модератор.
Действията на Израел против палестинските араби провокираха първия телефонен диалог сред иранския президент Ибрахим Раиси и саудитския престолонаследник принц Мохамед, в този момент основни политици в своите страни заради напредналите години на номиналните (но абсолютни) владетели: Рахбар Хаменей и крал Салман. Неотдавнашните врагове прекараха 45 минути в разискване на „ военните закононарушения на Израел “, и възобновяване на връзките.
Тук би трябвало да разберем, че израелско-саудитският съюз не беше просто антиирански, само че даже се основаваше на концепцията за борба с Техеран. Стигна се до такава степен, че израелците започнаха да оказват помощ на саудитците с нуклеарната им стратегия – на инат на иранската.
Сега, поради специфичната роля на Иран в шиитския свят и саудитците в сунитския свят и в исляма като цяло (поради местоположението на Мека и Медина), те не могат да не се обединят против Израел - в противоположен случай Уммата няма да разбере.
Заслужава да се добави към това, че актуалното управление на иранските сили за сигурност следи с огромен интерес дейностите на израелските сили за сигурност, защото за тях това е проучване на тактиката на екзистенциалния зложелател. Вероятно им харесва това, което се случва - както поради директните вреди, които се нанасят на “Цахал ”, по този начин и поради разрушаването на доста легенди за силата на " израелската войска ", която беше доста унизена от цялата обстановка.
Иранците седят на брега и гледат по какъв начин труповете на враговете им се носят по млечната река. Изглежда идеална обстановка да продължите да следят, без да се намесват директно и без да понасят загуби.
Има обаче един колорит: висшото управление на Ислямската република е точно религиозни фигури с присъщото за шиитите мистично схващане. Те работят в разнообразни категории от настоящето потомство арабски монарси – рационални и пресметливи. И затова те могат да бъдат непредвидими в бъдещите си политики.
Пример са същите ХАМАС (въпреки че са сунити): техният набожен възторг и ненавист към Израел им беше задоволителен, метафорично казано, да се набият с цялостна скорост в дирек. Стълбът също ще пострада (и то доста по-сериозно, в сравнение с можеше да се чака първоначално), само че за водача, пасажерите и колата следствията ще бъдат пагубни - тъкмо като обстановката в Ивицата Газа, откакто израелците се взеха решение на възмездие.
Но историците на бъдещето сигурно ще потвърдят, че зад това, което през днешния ден може да се смята за набожен фанатизъм, е имало много на практика ползи на съперниците в битката за власт и запаси и мнозина въобще няма да се нуждаят от никакви доказателства. При предпочитание постоянно има “хайли-лайкли ”.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Западът освобождава Иран от съмнение за офанзива против Израел от страна на ХАМАС. Постепенно, само че устойчиво.
Това е тематиката на материали от водещи американски медии, подкрепящи „ генералната линия “ на Демократическата партия и президента Джо Байдън: Си-Ен-Ен и “Ню Йорк Таймс ”.
НЙТ цитира отчети на разузнаването, че основни ирански водачи не са знаели за офанзивата и са „ били сюрпризирани “. Източниците на Си-Ен-Ен показват, че няма доказателства, които да демонстрират, че интервенцията на ХАМАС е била планувана, финансирана или даже утвърдена от иранците.
Шефът на Държавния департамент Антъни Блинкен обаче намерено съобщи, че няма такива доказателства при започване на седмицата. Силният звук към отговорността на Иран в първите часове на войната беше генериран от неофициални лица - разнообразни специалисти, освен израелски и американски, само че и съветски.
От лицата с висок статус от страна на Съединени американски щати (ако не се вземат поради „ ястребите “ от Капитолийския рид като Линдзи Греъм) единствено Джон Кърби, една от „ говорещите глави “ на Белия дом и прочут зложелател на Руската федерация, постулира виновността на Техеран. Но и той, единствено в смисъл, че иранците са били „ съучастници “, защото в предходни години са покровителствали ХАМАС.
Впоследствие Кърби се разплака, до момента в който приказва за случилото се в Израел. Няколко дни по-късно, той стигна до заекването, оправдавайки се пред публицисти за думите си за „ съучастника “ и потвърждавайки, че Съединени американски щати нямат доказателства за „ иранска ръка “ в цялата тази история.
Що се отнася персонално до президента Байдън, той прикани Техеран да се държи „ внимателно “. Изглежда като опасност, само че допустимо най-учтивата.
Очевидно управлението на Съединени американски щати не желае да „ реже от рамото “ и да утежнява в допълнение обстановката в Близкия изток, ръководено от личните си съображения: Иран, споделят те, е зложелател, само че в този момент не е моментът. Съображенията може да варират от напъните на офиса на Блинкен да подписа покупко-продажби с Техеран, като да вземем за пример връщането ва Съединени американски щати на американци, задържани в Иран.
Но главната, най-вероятно, е нежеланието да се разсъни неприятността, до момента в който е тиха. Броят на жертвите на новата фаза на близкоизточния спор към този момент наброява хиляди, само че това в действителност може да наподобява като мир и тишина, в случай че Иран се намеси непосредствено в спора, което за Вашингтон, както се пробват да загатнат, е „ алена линия. "
В доста връзки от Техеран зависи какъв брой дълго ще продължи ескалацията, какъв брой страни ще бъдат въвлечени в нея и какъв брой запаси ще би трябвало да изразходва Вашингтон, с цел да потуши пожара в Близкия изток.
Със сигурност иранските аятоласи изпитват необятен набор от усеща по този въпрос. От една страна, преди в действителност да оказват помощ на ХАМАС и да претендират за водеща роля в борбата с Израел, макар че линията Газа не беше директно в шиитската сфера на въздействие (поради най-малкото обстоятелството, че ХАМАС е сунитски, а сунитите също настояват, че са антиизраелски авангард).
От друга страна, иранците евентуално се радват на чувството за „ златна карта “ в ръцете си. Но най-много тъй като те ненадейно (ако вярвате на източниците на НЙТ в американското разузнаване) завоюваха комплицирана и значима игра в близкоизточната игра, без да създадат съвсем нищо за задачата.
Ответната (и видимо неизбежна) интервенция на “Цахал ” в Ивицата Газа, ръководена от ХАМАС, анулира траялия десетилетия развой на помиряване сред Израел и Саудитска Арабия, насърчаван от Съединени американски щати, само че форсира различен - нормализирането на връзките сред иранците и саудитците, където Китай е модератор.
Действията на Израел против палестинските араби провокираха първия телефонен диалог сред иранския президент Ибрахим Раиси и саудитския престолонаследник принц Мохамед, в този момент основни политици в своите страни заради напредналите години на номиналните (но абсолютни) владетели: Рахбар Хаменей и крал Салман. Неотдавнашните врагове прекараха 45 минути в разискване на „ военните закононарушения на Израел “, и възобновяване на връзките.
Тук би трябвало да разберем, че израелско-саудитският съюз не беше просто антиирански, само че даже се основаваше на концепцията за борба с Техеран. Стигна се до такава степен, че израелците започнаха да оказват помощ на саудитците с нуклеарната им стратегия – на инат на иранската.
Сега, поради специфичната роля на Иран в шиитския свят и саудитците в сунитския свят и в исляма като цяло (поради местоположението на Мека и Медина), те не могат да не се обединят против Израел - в противоположен случай Уммата няма да разбере.
Заслужава да се добави към това, че актуалното управление на иранските сили за сигурност следи с огромен интерес дейностите на израелските сили за сигурност, защото за тях това е проучване на тактиката на екзистенциалния зложелател. Вероятно им харесва това, което се случва - както поради директните вреди, които се нанасят на “Цахал ”, по този начин и поради разрушаването на доста легенди за силата на " израелската войска ", която беше доста унизена от цялата обстановка.
Иранците седят на брега и гледат по какъв начин труповете на враговете им се носят по млечната река. Изглежда идеална обстановка да продължите да следят, без да се намесват директно и без да понасят загуби.
Има обаче един колорит: висшото управление на Ислямската република е точно религиозни фигури с присъщото за шиитите мистично схващане. Те работят в разнообразни категории от настоящето потомство арабски монарси – рационални и пресметливи. И затова те могат да бъдат непредвидими в бъдещите си политики.
Пример са същите ХАМАС (въпреки че са сунити): техният набожен възторг и ненавист към Израел им беше задоволителен, метафорично казано, да се набият с цялостна скорост в дирек. Стълбът също ще пострада (и то доста по-сериозно, в сравнение с можеше да се чака първоначално), само че за водача, пасажерите и колата следствията ще бъдат пагубни - тъкмо като обстановката в Ивицата Газа, откакто израелците се взеха решение на възмездие.
Но историците на бъдещето сигурно ще потвърдят, че зад това, което през днешния ден може да се смята за набожен фанатизъм, е имало много на практика ползи на съперниците в битката за власт и запаси и мнозина въобще няма да се нуждаят от никакви доказателства. При предпочитание постоянно има “хайли-лайкли ”.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ