Машини, секции в чужбина и ЦИК: депутатите обсъждат промени в изборните правила
Машини, секции в чужбина и ЦИК: депутатите разискват промени в изборните правила
Парламентът ще разгледа шест законопроекта за промени в Изборния кодекс. Това е първа точка в дневния ред. Два от законопроектите са на Движение за права и свободи, а „ Прогресивна България “, „ Демократична България “, „ Продължаваме промяната “ и „ Възраждане “ са внесли по един.
Промените на „ Прогресивна България “ включват възстановяване на машинния вот такъв,
какъвто беше през 2021 година, отпадане на изборен регион „ Чужбина “ и на ограничението от 20 секции в страни, които не са членки на Европейския съюз.
От Движение за права и свободи предлагат отпадане на ограничаването на секциите отвън Европейски Съюз. От партията оферират също да
отпадне условието за уседналост за локалните избори за общински съветници и кметове, както и при изборите за членове на Европейския парламент от България. Промените плануват и отпадне на ограничаването акцията да се води, като жители на Европейски Съюз, които не са български жители да водят дейна акция.
От „ Демократична България “ предлагат възстановяване на машинното гласоподаване в цялостния му тип, с
контролно броене на контролните разписки. Предвижда се след привършване на гласуването
секционната изборна комисия да регистрира резултатите от машинното гласоподаване в
изборната секция посредством печатане на протокол от системата. Предвижда се анулация на ограничението за формиране на изборни секции отвън дипломатическите и
консулските представителства, които могат да се образуват в страните, които не са членки на Европейски Съюз.
От „ Продължаваме промяната “ също предвиждат отпадане на ограничаването за откриване на изборни секции отвън дипломатическите и консулските представителства в страни, които не са членки на Европейски Съюз. Законопроектът вкарва условието резултатите от машинното гласоподаване да се регистрират посредством печатане на протокол от устройството за
машинно гласоподаване и посредством данните от записващото техническо устройство.
Предвижда се при идентифицирането на гласоподавателите да се употребяват устройства за сканиране на документи за идентичност, които автоматизирано вкарват данните в електронен лист. С измененията
се уголемяват рестриктивните мерки за участие в секционните изборни комисии,
като те следва да обгръщат и кметските наместници, вкарват се нови правила за несъответственост за наблюдаващи, покровители и представители на партии, обединения и инициативни комитети и се основава опция за обжалване на решения на районните
и общинските изборни комисии, с които не е открито нарушаване на изборното законодателство.
От „ Възраждане “ предлагат гласуването да се реализира само посредством машини, като бюлетините ще се броят от секционните изборни комисии и ще се съпоставят с протокола от машините за гласоподаване.
Със законопроекта се предлага мандатът на Централната изборна комисия да се
понижи на четири години, като се вкарва ограничаване за взимане на партийни длъжности по време на мандата на комисията и две години след него. Той планува въвеждането на изборните резултати и окончателното им пресмятане да бъде осъществявано от държавни
институции и ведомства, а не както до момента – от акционерно сдружение „ Информационно обслужване “ АД.
Втората точка в дневния ред на Народното събрание е гласоподаване на законопроект за одобрение на Споразумението по отношение на тълкуването и използването на Договора за Енергийната харта, подписано на 18 февруари 2026 година в Брюксел.
Парламентът ще разгледа шест законопроекта за промени в Изборния кодекс. Това е първа точка в дневния ред. Два от законопроектите са на Движение за права и свободи, а „ Прогресивна България “, „ Демократична България “, „ Продължаваме промяната “ и „ Възраждане “ са внесли по един.
Промените на „ Прогресивна България “ включват възстановяване на машинния вот такъв,
какъвто беше през 2021 година, отпадане на изборен регион „ Чужбина “ и на ограничението от 20 секции в страни, които не са членки на Европейския съюз.
От Движение за права и свободи предлагат отпадане на ограничаването на секциите отвън Европейски Съюз. От партията оферират също да
отпадне условието за уседналост за локалните избори за общински съветници и кметове, както и при изборите за членове на Европейския парламент от България. Промените плануват и отпадне на ограничаването акцията да се води, като жители на Европейски Съюз, които не са български жители да водят дейна акция.
От „ Демократична България “ предлагат възстановяване на машинното гласоподаване в цялостния му тип, с
контролно броене на контролните разписки. Предвижда се след привършване на гласуването
секционната изборна комисия да регистрира резултатите от машинното гласоподаване в
изборната секция посредством печатане на протокол от системата. Предвижда се анулация на ограничението за формиране на изборни секции отвън дипломатическите и
консулските представителства, които могат да се образуват в страните, които не са членки на Европейски Съюз.
От „ Продължаваме промяната “ също предвиждат отпадане на ограничаването за откриване на изборни секции отвън дипломатическите и консулските представителства в страни, които не са членки на Европейски Съюз. Законопроектът вкарва условието резултатите от машинното гласоподаване да се регистрират посредством печатане на протокол от устройството за
машинно гласоподаване и посредством данните от записващото техническо устройство.
Предвижда се при идентифицирането на гласоподавателите да се употребяват устройства за сканиране на документи за идентичност, които автоматизирано вкарват данните в електронен лист. С измененията
се уголемяват рестриктивните мерки за участие в секционните изборни комисии,
като те следва да обгръщат и кметските наместници, вкарват се нови правила за несъответственост за наблюдаващи, покровители и представители на партии, обединения и инициативни комитети и се основава опция за обжалване на решения на районните
и общинските изборни комисии, с които не е открито нарушаване на изборното законодателство.
От „ Възраждане “ предлагат гласуването да се реализира само посредством машини, като бюлетините ще се броят от секционните изборни комисии и ще се съпоставят с протокола от машините за гласоподаване.
Със законопроекта се предлага мандатът на Централната изборна комисия да се
понижи на четири години, като се вкарва ограничаване за взимане на партийни длъжности по време на мандата на комисията и две години след него. Той планува въвеждането на изборните резултати и окончателното им пресмятане да бъде осъществявано от държавни
институции и ведомства, а не както до момента – от акционерно сдружение „ Информационно обслужване “ АД.
Втората точка в дневния ред на Народното събрание е гласоподаване на законопроект за одобрение на Споразумението по отношение на тълкуването и използването на Договора за Енергийната харта, подписано на 18 февруари 2026 година в Брюксел.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ




