Фейсбук се превръща в дигитално гробище
Мъртвите един ден ще завладяват Facebook. След 50 години, в случай че не и по-рано, евентуално ще има повече профили на покойници, в сравнение с живи консуматори на обществената мрежа, излиза наяве от изследване, направено от Оксфордския интернет институт. „ Това е първото изследване, което дава строго научна прогноза за профилите на мъртвите консуматори ”, споделя Карл Оман, който е откривател в Лабораторията за цифрова нравственос към Оксфордския интернет институт и създател на отчета. Той разработва два сюжета въз основата на данните на Организация на обединените нации за смъртността при другите възрастови групи и различните държави и на тези, които е съумял да получи за потребителите на Facebook.
Оман избира две рискови обстановки, защото не може да планува точният растеж на общия брой консуматори, които сега са съвсем 2 милиарда души. Първо, той си показва, че в обществената мрежа в никакъв случай повече няма да се записват нови консуматори. При тази рискова догадка броят на умрелите ще надвишава този на живите консуматори до 2070 г. От друга страна, в случай че Facebook продължава да печели нови консуматори със същата скорост както сега (13% растеж годишно), още преди първата декада на ХХІІ век салдото сред живите и мъртвите консуматори ще бъде изменен. Тогава ще има съвсем 5 милиарда потребителски профила на покойници.
Нито един от тези сюжети не е меродавен, признава Оман. „ Реалността е някъде сред тези два крайни сценария. Ако трябваше да направя осведомена оценка, бих споделил, че ще има повече профили на умряли хора, в сравнение с живи до 60-70 години ”, споделя специалистът. При разбора на данните той открива също, че това цифрово гробище ще бъде обитаемо най-вече от африканци и азиатци. „ Това са континентите, където броят на потребителите отбелязва най-динамичен растеж ”, споделя той. Според изчисленията на Карл Оман нито една европейска страна няма да се добере до топ 10 на страните с най-вече представители в цифровото гробище.
Експертът се притеснява, че
ще възникне сериозен проблем с голямата база данни на покойници,
с която ще разполага обществената мрежа в не доста далечно бъдеще. „ В момента методите, употребявани от Facebook, с цел да се уважи мъртвец – като мемориални страници – са въодушевени от западните навици. Facebook би трябвало да се съобрази с чувствителността на всички култури по повод на смъртта, изключително когато значително се усилва броят на потребителите от Африка и Азия ”. Карл Оман обаче се тормози, че американската компания няма да промени нищо, тъй като „ като други търговски организации тя желае да бъде много по-привлекателна за най-платежоспособните си консуматори. А в този случай това значи европейски или северноамерикански консуматори ”.
Експертът от Оксфордския интернет институт не изключва възможността Фейсбук да спре да съществува до няколко години или да се появи съперник, който да го детронира. „ Това ще промени всичките ни прогнози ”, застрахова се Карл Оман. Подобна възможност обаче не слага под въпрос аналитичната му работа, защото, както той акцентира, „ в случай че го няма Facebook, ще има един или два други интернет колоса и ще си остане главният въпрос за бъдещето на нашето цифрово завещание ”. „ Досега историците работеха главно върху следите, оставяни от властни и известни персони, които пишат историята ”, отбелязва Оман. Днес обаче всички известия, фамилни фотоси, „ лайкове ” и даже споделените фотографии на котки съставляват
„ сбирка от информация, която има както сантиментална, по този начин и историческа стойност
за бъдещите генерации ”, споделя откривателят. Според него голямата интензивност съставлява първият „ в действителност либерален ” списък на една епоха от историята на човечеството. Facebook държи ключовете към този източник и тъкмо тук е казусът. „ В тази цифрова епоха историческата информация и в още по-широк смисъл човешката памет от ден на ден е в ръцете на няколко софтуерни империи, които на първо място дават отговор на изискванията за търсене на облага ”, споделя Оман.
Скандали като този с „ Кембридж аналитика ” демонстрират рестриктивните мерки на Facebook, когато става въпрос за отбраната на персоналните данни. Ами съхраняването на всички тези мемоари и прекарвания? Запазването на следи за активността на всичките умряли консуматори коства пари, а страниците на покойниците стопански носят по-малки печалби, защото Facebook не пуска реклами там. Ако обществената мрежа реши да ги реалокира, с цел да усили облагите си, „ би могло първо да реалокира мъртвите консуматори, които оферират най-малка икономическа стойност, което първоначално може да засегне профилите на африканците ”, предизвестява Оман.
Алтернативна опция е Фейсбук да се опита да завоюва от достъпа до този голям и невиждан списък, над който обществената мрежа държи всичките права. „ Историята тогава ще се трансформира в стока ”, разсъждава Карл Оман. В песимистичните му възгледи за бъдещето историците евентуално ще би трябвало да заплащат малко положение, с цел да получат достъп до фотоси или мнения, да вземем за пример, качвани от участниците в Арабската пролет, по време на която Facebook имаше централна роля.
„ Целта на това изследване не е единствено да предвижда момента, в който покойниците ще са повече от живите консуматори, само че и да бъде апел към политиците като предизвестие за рисковете от приватизирането на паметта на цяла част от човечеството ”, споделя Оман. Той би желал изпълнителният шеф на Facebook Марк Зукърбърг да се конкурира с Туитър, който подари цифровия си списък с всичките публични туитове на библиотеката в Конгреса на Съединени американски щати през 2010 г. Ако обаче Facebook упорства, то законодателите би трябвало да се опитат да убедят обществената мрежа да позволи на историците, архиварите или библиотекарите да имат думата за това по какъв начин да се ръководи съхранението на тези данни.
Според Оман това също по този начин е значимо и по политически аргументи, защото „ както Джордж Оруел написа в книгата си „ 1984 ” - " Който управлява предишното, управлява бъдещето; който управлява сегашното, управлява предишното ".
Оман избира две рискови обстановки, защото не може да планува точният растеж на общия брой консуматори, които сега са съвсем 2 милиарда души. Първо, той си показва, че в обществената мрежа в никакъв случай повече няма да се записват нови консуматори. При тази рискова догадка броят на умрелите ще надвишава този на живите консуматори до 2070 г. От друга страна, в случай че Facebook продължава да печели нови консуматори със същата скорост както сега (13% растеж годишно), още преди първата декада на ХХІІ век салдото сред живите и мъртвите консуматори ще бъде изменен. Тогава ще има съвсем 5 милиарда потребителски профила на покойници.
Нито един от тези сюжети не е меродавен, признава Оман. „ Реалността е някъде сред тези два крайни сценария. Ако трябваше да направя осведомена оценка, бих споделил, че ще има повече профили на умряли хора, в сравнение с живи до 60-70 години ”, споделя специалистът. При разбора на данните той открива също, че това цифрово гробище ще бъде обитаемо най-вече от африканци и азиатци. „ Това са континентите, където броят на потребителите отбелязва най-динамичен растеж ”, споделя той. Според изчисленията на Карл Оман нито една европейска страна няма да се добере до топ 10 на страните с най-вече представители в цифровото гробище.
Експертът се притеснява, че
ще възникне сериозен проблем с голямата база данни на покойници,
с която ще разполага обществената мрежа в не доста далечно бъдеще. „ В момента методите, употребявани от Facebook, с цел да се уважи мъртвец – като мемориални страници – са въодушевени от западните навици. Facebook би трябвало да се съобрази с чувствителността на всички култури по повод на смъртта, изключително когато значително се усилва броят на потребителите от Африка и Азия ”. Карл Оман обаче се тормози, че американската компания няма да промени нищо, тъй като „ като други търговски организации тя желае да бъде много по-привлекателна за най-платежоспособните си консуматори. А в този случай това значи европейски или северноамерикански консуматори ”.
Експертът от Оксфордския интернет институт не изключва възможността Фейсбук да спре да съществува до няколко години или да се появи съперник, който да го детронира. „ Това ще промени всичките ни прогнози ”, застрахова се Карл Оман. Подобна възможност обаче не слага под въпрос аналитичната му работа, защото, както той акцентира, „ в случай че го няма Facebook, ще има един или два други интернет колоса и ще си остане главният въпрос за бъдещето на нашето цифрово завещание ”. „ Досега историците работеха главно върху следите, оставяни от властни и известни персони, които пишат историята ”, отбелязва Оман. Днес обаче всички известия, фамилни фотоси, „ лайкове ” и даже споделените фотографии на котки съставляват
„ сбирка от информация, която има както сантиментална, по този начин и историческа стойност
за бъдещите генерации ”, споделя откривателят. Според него голямата интензивност съставлява първият „ в действителност либерален ” списък на една епоха от историята на човечеството. Facebook държи ключовете към този източник и тъкмо тук е казусът. „ В тази цифрова епоха историческата информация и в още по-широк смисъл човешката памет от ден на ден е в ръцете на няколко софтуерни империи, които на първо място дават отговор на изискванията за търсене на облага ”, споделя Оман.
Скандали като този с „ Кембридж аналитика ” демонстрират рестриктивните мерки на Facebook, когато става въпрос за отбраната на персоналните данни. Ами съхраняването на всички тези мемоари и прекарвания? Запазването на следи за активността на всичките умряли консуматори коства пари, а страниците на покойниците стопански носят по-малки печалби, защото Facebook не пуска реклами там. Ако обществената мрежа реши да ги реалокира, с цел да усили облагите си, „ би могло първо да реалокира мъртвите консуматори, които оферират най-малка икономическа стойност, което първоначално може да засегне профилите на африканците ”, предизвестява Оман.
Алтернативна опция е Фейсбук да се опита да завоюва от достъпа до този голям и невиждан списък, над който обществената мрежа държи всичките права. „ Историята тогава ще се трансформира в стока ”, разсъждава Карл Оман. В песимистичните му възгледи за бъдещето историците евентуално ще би трябвало да заплащат малко положение, с цел да получат достъп до фотоси или мнения, да вземем за пример, качвани от участниците в Арабската пролет, по време на която Facebook имаше централна роля.
„ Целта на това изследване не е единствено да предвижда момента, в който покойниците ще са повече от живите консуматори, само че и да бъде апел към политиците като предизвестие за рисковете от приватизирането на паметта на цяла част от човечеството ”, споделя Оман. Той би желал изпълнителният шеф на Facebook Марк Зукърбърг да се конкурира с Туитър, който подари цифровия си списък с всичките публични туитове на библиотеката в Конгреса на Съединени американски щати през 2010 г. Ако обаче Facebook упорства, то законодателите би трябвало да се опитат да убедят обществената мрежа да позволи на историците, архиварите или библиотекарите да имат думата за това по какъв начин да се ръководи съхранението на тези данни.
Според Оман това също по този начин е значимо и по политически аргументи, защото „ както Джордж Оруел написа в книгата си „ 1984 ” - " Който управлява предишното, управлява бъдещето; който управлява сегашното, управлява предишното ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ