Мартина Маринова е главен инструктор към фондация Очи на четири

...
Мартина Маринова е главен инструктор към фондация Очи на четири
Коментари Харесай

Как едно куче се превръща в очите на незрящ човек. Разказ на инструктора Мартина Маринова

Мартина Маринова е основен инструктор към фондация „ Очи на четири лапи “ от 15 година и играе съществена роля в подготовката на кучета водачи за незрящи. Тя споделя за образованието на кучетата и подготовката на приемните фамилии пред CITYDOGS.

Програмата за образование на кучета водачи стартира през 2003 година Около 2012 стартира развиването на стратегия за кучета асистенти на хора с двигателни дефицити . Най-новата самодейност е програмата за кучета асистенти на хора и деца с диабет . Основите ѝ са положени преди 2 година Продължаваме да надграждаме – споделя Мартина и споделя, че с сътрудниците ѝ обмислят започването на още стратегии - за кучета асистенти на деца с аутизъм или епилепсия .

Как се приготвя куче лидер на човек с двигателни дефицити?

„ Подготовката зависи от персоналните му потребности. „ Човек кандидатства, снема се психомоторният му профил, дефинират се характерни потребности – дали се придвижва с количка, бастун, проходилка. Според тези параметри се работи с кучето – споделя Мартина. - Това е и огромната разлика от работата ни с кучетата водачи на незрящи, при които образованието е общоприетоо – обхождане на трудности, прекъсване пред такива, реакции в избрани ситуации…

При кучетата асистенти на хора с двигателни дефицити всяко куче може разнообразни неща.

Разбира се, в процеса на образованието взимаме поради и напрежението, който ще генерира бъдещата работна среда на кучето и до каква степен то е квалифицирано да се оправи с него. “

В началото в програмата влизали кученца на донори, само че 95% от тях отпадали заради слаба нервна система или здравословни проблеми. Инициирали лична развъдна стратегия и с „ фини настройки в структурата на обучителната стратегия “ съумели доста да покачат успеваемостта - от 20-30% първоначално до настоящите 60-70%.

За Мартина има две предпоставки: „ подобаващият генетичен багаж “ и въвеждането на ранната невростимулация – идея, създадена от американските военни.

„ Това е стратегия от 5 извършения, които се вършат всекидневно с кучето сред 3-тия и 16-тия ден след раждането му – коментира тя. - Тази стратегия оказва помощ на кучето да пораства по-стабилно, по-уверено, по-спокойно и да обработва по-лесно напрежението в бъдеще. Прави ги по-любопитни към средата и доста по-смели в опознаването на света. Защото другояче даже и в „ безстрашния “ интервал (до към края на 16-тата седмица) в случай че кучето има съмнения в нервната си система то си остава внимателно и реагира по-сериозно на тласъци от средата, като преминаващи коли, неочаквани шумове и така нататък “

Ранната невростимулация завършва на 16-ия ден. Тогава с изключение на извършения има и нараснал обществен контакт – гушкане, глезене. Колкото повече контакт, толкоз по-добре – споделя Мартина.

След 16-ия ден кучето има седмица отмора – това е интервалът на проглеждане на кученцето, когато то би могло да се стресира от появяващите се сенки и контури. 

От 21-вия ден нататък започваме последователното въвеждане на разнообразни тласъци в живота на кучето.

„ Работим по по този начин нареченото предписание на 7-те – 7 разнообразни тласъци (повърхности, хора, препятствия…), всеки от тях показан посредством 7 разнообразни проявления (например хора – деца, възрастни, брадати, с дълги коси и т.н.).

Работата по тази рубрика от програмата е сред 21-ия ден и 50-ия ден.

Упражненията включват прекосяване по разнообразни повърхности, оправянето с дребни трудности (например да излязат от дребна касетка за плодове), качват се по стълбички, балансират върху надуваеми топки и други неща.

Минимум 7 индивида построяват обществения контакт с кученцето първоначално.

„ Краят на тази социализация е 49-50-ти ден и съответствува с бебешките проби по Волхарт. Изключително известен тест, който ни дава обща картина за развиването на кучето. Тестът се прави навръх 50-ти ден. Тогава можем да оценим нервната система на кучето, преди тя да бъде подложена на тестване от външните фактори. “

След това кчето отива в приемното си семейство, където остава 1 година. Това е интервалът, в който кучето опознава градската среда, привиква с ритъма на фамилията и нормалните ежедневни неща – асансьор, ескалатор, трафик, звуков декор, скупчване на доста хора.
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР