Мартин Владимиров, ръководител на програма “Енергетика и климат в Центъра

Мартин Владимиров пред SafeNews: Има спасение от „Боташ“

Мартин Владимиров, началник на стратегия “Енергетика и климат ” в Центъра за проучване на демокрацията, в особено изявление за SafeNews изяснява опциите, които стоят пред „ Булгаргаз “ за минимизирането на загубите от контракта с „ Боташ “.

SN: Г-н Владимиров, откакто турската газова компания „ Боташ “ отхвърля настояванията на „ Булгаргаз “ за договаряния по противоречивото съглашение, което задължава България да заплаща близо 4 милиарда лева за 13 години и заплащането е неизбежно, как страната ни може оптимално да употребява опциите, с цел да не е напълно на загуба?

Два лесни трика, с които да върнем блясъка на облеклата си 13.08.24 10:53 Мартин Владимиров пред SafeNews: Има избавление от „ Боташ “ 13.08.24 10:53 Два огромни европейски колоса се сплотяват за произвеждане на танкове от ново потомство 13.08.24 10:42 ВЕЧЕ Е ВЪЗМОЖНО: Намерете мечтаната работа единствено за минути с JOBee 13.08.24 10:30 Революционна вест!: Европа ще има собствен личен Суецки канал 13.08.24 10:11

Това съглашение беше подписано да го има най-малко на хартия. За да обезпечи приход на България до терминалите за газификация на природен газ в Турция. Повтарям то е повече на хартия. Целта е да прекара колкото може повече съветски газ до Европа. На доктрина можем да диверсифицираме доставките си и да осигурим като подаваме спомагателни количества различен газ на цяла Централна и Източна Европа. Но тази част от договорката не е била задействана до момента или най-малко е била отчасти задействана с един танкер и половина на ден за целия интервал. За да минимизираме загубите, е належащо да внасяме спомагателни количества полутечен природен газ. Той ще замести съветския природен газ, който сега залива целия пазар на Югоизточна Европа. И на процедура прави различните доставки неконкурентноспособни.

SN: Защо не сме се възползвали от договорката, откакто задачата й е била „ Булгаргаз “ да внася полутечен газ от терминалите в Турция? А сме внесли минимални количества, господин Владимиров?

Защото считам, че още в зародиша си тази договорка не е целяла физическа доставка на газ. А вероятно опит за даване на нов ход за внасяне на съветски природен газ към Югоизточна Европа през съществуващата мрежа малко след границата на „ Странджа 1 “.

SN: Ситуацията има ли излаз?

Видяхме, че „ Булгаргаз “ се пробва да продаде този потенциал на трети търговци и пусна два търга досега. Но не се явиха заинтригувани страни, които да изкупят потенциала. Тоест да изкупят задължението на „ Булгаргаз “ към компанията „ Боташ “. Причината е, че цената, която заплаща България от $9,14 на мгвт./ч. на пренесен газ, е прекомерно висока. Това прави доставките на търговците мъчно реализуеми на пазара.

SN: Какво ще се случи с „ Булгаргаз “ при положение на утежняване на обстановката с тази договорка?

В тази обстановка сега компанията е изправена пред тежка финансова рецесия с намаляващи доходи, заради намалено търсене на природен газ и нараснало конкуренция от евтиния съветски газ. А редом с това и увеличаващите се разноски, свързани със опазване на потенциала освен по договорката с „ Боташ “, само че и в терминала за газификация в Александруполис, който ще бъде пуснат най-вероятно през есента тази година.

Тази обстановка може да се употребява, в случай че България се трансформира в същински хъб за различни доставки на природен газ в района. А не съветски хъб, какъвто в действителност е в този момент, предлага Мартин Владимиров.

Защото ние сме в центъра на търговията на газ в цяла Централна и Източна Европа. С отвесно трасе на газ, по което „ Булгартрансгаз “ работи относително интензивно и би трябвало да се употребява точно с такава цел до цялостно прекъсване на доставките на съветски газ за Европа. България може да се трансформира в главно оръжие на Европейски Съюз и на Запада в прекъсването на съветското наличие в енергийните пазари.Трябва да се възползваме от тази опция в дълготраен проект. Дори първоначално да губим пари, ще се превърнем в дълготраен снабдител на природен газ. Приходите от тази активност ще компенсират всички тези загуби в дълготраен проект от споразуменията, които сме подписали. Така ще укрепим и енергийната сигурност на района и ще спомогнем доста на Украйна. Така ще се понижат и приходите в съветската хазна, с които се купуват ракети и друга военна техника за бомбардиране на украинските градове.

България играе основна роля, само че не мисля, че действително изпълняваме задачите си. По-скоро симулираме активност, която продаваме като на ниска цена PR на западните ни сътрудници, споделя Мартин Владимиров.

А пък нашите съседи от Румъния, от Унгария и самата Гърция, които също играят основна роля в този преход от съветски газ към различни количества, нямат особена изгода да работят в тази тенденция, тъй като зависят от на ниска цена природен газ. Купуват го и по този начин обезпечават по-конкурентна стопанска система. Не мисля, че ще стигнем до някакво съглашение с тези страни, до момента в който няма налагане на ембарго върху съветския газ като цяло. За това настояваме от първите дни на войната. Изцяло премахването на съветски газ е изцяло допустимо.

Наш разбор от средата на юни през тази година сподели, че има три пъти повече потенциал за внасяне на различен газ, в сравнение с употребяваните от нас количества на съветски газ сега, обръща внимание Мартин Владимиров.

Напълно постижимо е, в случай че имаме повече политическа воля и повече съдействие с останалите газопреносни оператори. И несъмнено, с поддръжката от Брюксел и Вашингтон този преход да се случи при най-благоприятни условия. Т.е. да има гаранция за обезщетения за фирмите, които ще платят малко по-високи цени на природен газ в първите дни от този преход. И предпочитание да се наложат таргетирани наказания върху плановете на „ Газпром “.

SN: Казаното от вас слага няколко въпроса, господин Владимиров. Първо – на какъв принцип би трябвало да се построи въпросният хъб?

Построените газопреносни връзки от последните 10 години би трябвало да стартират да се употребяват. Трябва да има по-добро съдействие сред газовите компании в района, да се приоритизира доставката на избрани количества или да се отстранена дълготрайните съглашения, които имаме с „ Газпром “. Докато те са в действие, никоя от тази компании не желае да рискува да работи независимо. Защото би трябвало да има общ отговор и общо решение за улеснението на този развой. България има опция да внася нужните количества. Първата стъпка би трябвало да бъде обезпечаването на тези спомагателни количества, които когато към този момент са на пазара, по-лесно могат да си намерят клиент. Има риск да купим доста газ, който няма къде да продадем. Така е. Вероятно ще би трябвало да продаваме на загуба.

Може обаче това да е по-дългосрочна тактика на „ Булгаргаз “, с цел да се трансформира в районен състезател, в сравнение с да си остане единствено народен, добавя Мартин Владимиров.

През всичките тези години „ Булгаргаз “ е единствената компания в района, която не се пробва да изнася газ. А би трябвало да се трансформира във фактор и на други пазари, с изключение на на локалния. И гръцката „ Депа “, и румънската „ Ромгаз “ съумяха през годините да станат районни играчи и да продават на разнообразни страни. В България „ Булгаргаз “ продава единствено в България и то единствено на клиенти с дълготрайни контракти. Наистина това е действителна опция. Няма да е елементарно. Има потребност от добър мениджмънт в „ Булгаргаз “, който да бъде по-агресивен и упорит. Алтернативата е „ Булгаргаз “ да загуби позициите си на пазара и да бъде преместен. Това е тактика на конкуренция на „ Булгаргаз “ през годините: да отстранен монопола на „ Булгаргаз “. И тази концепция се реализира сега. Може би по тази причина има такова оглушително безмълвие от страна на разнообразни политически комисии и фактори на България.

SN: Кои са съперниците, които имат интерес от съсипването на „ Булгаргаз “ и какво се цели, господин Владимиров? Неговият банкрут ли?

Дори и да не е банкрут. Важното за тези съперници е „ Булгаргаз “ да бъде пропуснат от огромните клиенти на природен газ. Това са индустриалните консуматори, химическите компании, стъкларските и торовите фабрики, топлофикациите… Защото останалите газови търговци в България и в района би трябвало да се борят за дребни консуматори на газ с неравномерни потребителски профили, които могат да бъдат изгубени и би трябвало да им се оферират доста ниски цени, с цел да бъдат непокътнати. Т.е. сложен е пазарът за останалите и всяка неприятна вест за „ Булгаргаз “ е добра за тях. Конкурентите са най-различни медиатори на „ Газпром “, които сега продават на ниска цена съветски газ в района.

SN: Да ви разбирам ли, господин Владимиров, че този потенциал на „ Боташ “ е време да бъде употребен за различен, неруски газ?

Той за това сякаш е подписан договорът. Можем да се възползваме от това и „ Булгаргаз “ би трябвало да стартира да купува, да договаря положителни количества с дълготрайни контракти и така нататък Но не виждам сходни стъпки в тази тенденция. Единственото, което „ Булгаргаз се пробва да направи, е да препродаде тази си отговорност по контракта на трето лице.

SN: Което не е ли наивно?

Много е мъчно да си представим, че някой търговец, внасящ на ниска цена съветски газ, ще поеме отговорност да заплаща по $9 мвт/час на пренесен газ и с това на процедура да направи своите доставки прекомерно скъпи.

SN: Докато не престават тези газови битки по контракта и така нататък, цената на крайния битов консуматор дали няма да се вдигне?

Трудно може да се вдигне, тъй като „ Булгаргаз “ би трябвало да обезпечи количества, които да се търгуват по транспарантни условия. Те евентуално още веднъж ще дойдат от съветски газ. Подчертавам, че „ Булгаргаз “ внася косвено съветски газ от своите съперници – гръцките компании „ Депа “ и „ Митилинеос “. Не имам вяра тази динамичност да се промени през есента. Шоково повишаване надали ще има. А и регулатора има механизми, с които да натиска цените надолу. Това не е толкоз проблематично, тъй като потреблението на газ в страната е много малко и не е проблем за българската стопанска система.

Не би трябвало да се спекулира с цените на газа за потребителите и да се употребява с политически цели, показва Мартин Владимиров.

Важно е, по какъв начин на българските данъкоплатци още веднъж им беше наложено да платят голяма сума, чието потребление не е обосновано от търговски или стратегически фактори, а служи в помощ на съветските ползи. Подозирам, че оказва помощ и на мрежите за преодоляване на българската енергетика в страната ни. А те постоянно работят за ползите на „ Газпром “ и на други съветски компании.