Интервю | Мартин Владимиров: Енергийният сектор е завладян и е в безпътица от години
Мартин Владимиров е шеф на програмата " Енергетика и климат " в Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД). Разговаряме с него за вероятните развития в ръководството на енергийния бранш в България след следващите предварителни избори на 2 октомври. Какви са най-големите опасности за стопанската система и енергетиката на България, в случай че и след изборите на 2 октомври не бъде образувано държавно управление?
На първо място българската енергетика страда от липса на поредност и дълготрайни цели. Политическата рецесия единствено задълбочава недостига в ръководството на бранша, като ще се забави сигурността и обезпечаването на предвидими доставки на природен газ и даже нефт.
Ще се забавят и промените за декарбонизация на стопанската система, които се бавят от 5 години. Говорим към този момент за изпуснато цяло десетилетие. Не сме приели още старите регулаторни рамки а законопроектите, които се приготвят са с ниско качество. В министерствата нямат потенциал за кой знае каква експертиза. Често секторът е просто превзет от частни ползи и оттова се неодобрява.
Необходимо е България да сложи ясно по какъв начин ще се диверсифицират енергийните доставки. Трябва да се предотврати зависимостта от доставките на недопечен нефт, природен газ и нуклеарно гориво от Русия. Няма какво да се заблуждаваме, живеем във време разделно. Както целият Запад се стреми да се отдели от Русия, няма по какъв начин България да продължи да лавира и да се пробва да води уравновесена политика. Трябва да прекратим дерогацията за недопечен нефт, която ни оставя малка врата и би трябвало да кажем ясно, че " Газпром " няма да участва в България, дали директно или през медиатори.
Реклама
Трябва да се съобразим с европейските опити (като на Евроатом) за диверсификацията на нуклеарно гориво във всички страни от някогашния Източен блок. Там се работи с френската Areva и американската Westinghouse. В момента в Европейски Съюз има запаси само че нуклеарно гориво за 18 месеца.
От позиция на стопанската система ние вървим против течението. Трябва да спазим уговорката от Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) за понижаване с 40% на излъчванията в енергийния бранш, а не да го отлагаме. Цялата полемика, че въглищните централи обезпечават сигурност на доставките на българския пазар, е основана на изявления на заинтригувани страни.
Фактът, че въглищните централи създават с 20% повече ток, в сравнение с би трябвало, е напълно в прорез със съглашението ни с Европейски Съюз. Допълнително това задържа въглищните региони в една дълготрайна взаимозависимост от тези централи, макар че има задоволително средства това да преминат на по-горна предавка.
България обаче балансира пазара на електрическа енергия в цяла Югоизточна Европа с помощта на въглищните централи. Няма ли да е в прорез с ползите на Европейски Съюз, в случай че България не доставя с този ток всички от Унгария до Гърция?
Това, че България е чист експортьор, не значи, че има проблеми със сигурността на електроенергийните доставки. Ние в ЦИД сме правили моделиране още от 2017г., което демонстрира, че при прекъсването на всички въглищни централи (във всичките 9 страни), няма да има проблем с отрицателен потенциал. Тоест няма дефицит на районно равнище. Винаги в енергийния бранш би трябвало да се гледат нещата районно, а не другояче. Това, че шефът на ЕСО споделя, че ние реализираме 99% капацитетна адекватност е една огромна нелепост на процедура, тъй като капацитетната адекватност не би трябвало да е 100%. Почти няма страна в Европейски Съюз с такова нещо, тъй като то би означавало Северна Корея и разкъсване на всички връзки с другите страни. Това не оказва помощ.
Реклама
Нашите пресмятане демонстрират, че до 2030 година ще станем чист вносител на електрическа енергия, само че това по никакъв метод не значи по-високи цени. Даже в противен случай, преди пандемията България имаше най-високите цени на тока точно поради личното произвеждане от въглища.
Другото нещо е, че двете частни въглищни централи в Маришкия басейн са си избили инвестицията с дълготрайните контракти още през 2018 година Не е обикновено при норма на възвръщаемост в Европа от 7% да се поддържат равнища от 14-17%. Това са безусловно корупционни дълготрайни съглашения без никаква икономическа аргументация.
Всички партии обаче се качват на въглищния трен, с цел да няма борби с едни 40 хиляди индивида, които дори не са 100 хил, както се води. Съжалявам, ще бъда пряк, само че по-евтино ще ни излиза (на държавата) на година, в случай че на тези 40 хил души им се даде 50 хиляди евро на година на калпак. Това ще е по-малко, в сравнение с се дава като дотация на година за въглищните централи.
А има ли и опасности при другите разновидности за ръководеща коалиция?
Конкретната политическа обстановка ще има малко въздействие върху бранша. Този бранш е превзет и е в обърканост от години.
На първо място българската енергетика страда от липса на поредност и дълготрайни цели. Политическата рецесия единствено задълбочава недостига в ръководството на бранша, като ще се забави сигурността и обезпечаването на предвидими доставки на природен газ и даже нефт.
Ще се забавят и промените за декарбонизация на стопанската система, които се бавят от 5 години. Говорим към този момент за изпуснато цяло десетилетие. Не сме приели още старите регулаторни рамки а законопроектите, които се приготвят са с ниско качество. В министерствата нямат потенциал за кой знае каква експертиза. Често секторът е просто превзет от частни ползи и оттова се неодобрява.
Необходимо е България да сложи ясно по какъв начин ще се диверсифицират енергийните доставки. Трябва да се предотврати зависимостта от доставките на недопечен нефт, природен газ и нуклеарно гориво от Русия. Няма какво да се заблуждаваме, живеем във време разделно. Както целият Запад се стреми да се отдели от Русия, няма по какъв начин България да продължи да лавира и да се пробва да води уравновесена политика. Трябва да прекратим дерогацията за недопечен нефт, която ни оставя малка врата и би трябвало да кажем ясно, че " Газпром " няма да участва в България, дали директно или през медиатори.
Реклама
Трябва да се съобразим с европейските опити (като на Евроатом) за диверсификацията на нуклеарно гориво във всички страни от някогашния Източен блок. Там се работи с френската Areva и американската Westinghouse. В момента в Европейски Съюз има запаси само че нуклеарно гориво за 18 месеца.
От позиция на стопанската система ние вървим против течението. Трябва да спазим уговорката от Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) за понижаване с 40% на излъчванията в енергийния бранш, а не да го отлагаме. Цялата полемика, че въглищните централи обезпечават сигурност на доставките на българския пазар, е основана на изявления на заинтригувани страни.
Фактът, че въглищните централи създават с 20% повече ток, в сравнение с би трябвало, е напълно в прорез със съглашението ни с Европейски Съюз. Допълнително това задържа въглищните региони в една дълготрайна взаимозависимост от тези централи, макар че има задоволително средства това да преминат на по-горна предавка.
България обаче балансира пазара на електрическа енергия в цяла Югоизточна Европа с помощта на въглищните централи. Няма ли да е в прорез с ползите на Европейски Съюз, в случай че България не доставя с този ток всички от Унгария до Гърция?
Това, че България е чист експортьор, не значи, че има проблеми със сигурността на електроенергийните доставки. Ние в ЦИД сме правили моделиране още от 2017г., което демонстрира, че при прекъсването на всички въглищни централи (във всичките 9 страни), няма да има проблем с отрицателен потенциал. Тоест няма дефицит на районно равнище. Винаги в енергийния бранш би трябвало да се гледат нещата районно, а не другояче. Това, че шефът на ЕСО споделя, че ние реализираме 99% капацитетна адекватност е една огромна нелепост на процедура, тъй като капацитетната адекватност не би трябвало да е 100%. Почти няма страна в Европейски Съюз с такова нещо, тъй като то би означавало Северна Корея и разкъсване на всички връзки с другите страни. Това не оказва помощ.
Реклама
Нашите пресмятане демонстрират, че до 2030 година ще станем чист вносител на електрическа енергия, само че това по никакъв метод не значи по-високи цени. Даже в противен случай, преди пандемията България имаше най-високите цени на тока точно поради личното произвеждане от въглища.
Другото нещо е, че двете частни въглищни централи в Маришкия басейн са си избили инвестицията с дълготрайните контракти още през 2018 година Не е обикновено при норма на възвръщаемост в Европа от 7% да се поддържат равнища от 14-17%. Това са безусловно корупционни дълготрайни съглашения без никаква икономическа аргументация.
Всички партии обаче се качват на въглищния трен, с цел да няма борби с едни 40 хиляди индивида, които дори не са 100 хил, както се води. Съжалявам, ще бъда пряк, само че по-евтино ще ни излиза (на държавата) на година, в случай че на тези 40 хил души им се даде 50 хиляди евро на година на калпак. Това ще е по-малко, в сравнение с се дава като дотация на година за въглищните централи.
А има ли и опасности при другите разновидности за ръководеща коалиция?
Конкретната политическа обстановка ще има малко въздействие върху бранша. Този бранш е превзет и е в обърканост от години.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ