Мартин Стоянов: Въпросът за двореца в Баня е от национален ...
Мартин Стоянов живее и работи в София, само че всеки свободен ден е в родния си град Баня. Председател е на Сдружение " Заедно за град Баня " и основател и уредник на културни и спортни събития в града. Учил е в Националната Априловска гимназия в Габрово и в Националната гимназия за приложни изкуства в Троян. Завършил е Националната академия за изкуства в София.
- Господин Стоянов, кое накара сдружението да реагира на желанието на семейството Сакскобургготски да продаде двореца в Баня?
- По въпроса за двореца в Баня имаме доста полемики вътре в сдружението и общо взето, всички отзиви са в една и съща посока. Този парцел е значим, първо, за Баня като туристическо място - и в това време за цялата община Карлово. Туризмът и в Баня, и в Карлово е бранш, който носи пари. Следим с болежка положението на парцела през последните години. Преди една година отправихме зов предложение до Симеон Сакскобургготски. В писмо му предложихме поради недоброто положение на постройката и на дворната му част да създадем един тип партньорство. Идеята ни бе да ни разрешат да употребяваме двора, като го приведем в добър и безвреден тип. Там има големи изсъхнали дървета, които са рискови. Бяхме подготвени да поемем за сметка на Сдружението поддръжката на двора, с цел да го превърнем в място за културни събития навън в топлите сезони.
- Писмено ли отправихте това предложение на царя? Как реагира той?
- Миналата година в Баня идва секретарят на царя Явор Кирилов във връзка на тези рискови дървета в парка и положението на парцела. Ние се срещнахме с него и му предадохме персонално нашето предложение. Нашето предпочитание бе, в случай че няма опция предлагането ни да се осъществя, да ни пратят отвод. Но макар че няколко пъти се обаждахме на господин Кирилов, не последва никаква реакция.
- Сега какво оферирате в позицията Ви, която разпространявате?
- На първо място, да бъде отворен диалог по тематиката и виновните институции да влязат в контакт с семейството Сакскобургготски. Да се видят какви са техните стремежи, за каква сума става въпрос и страната да оцени по достолепие качествата на този парцел, тъй като той е обвързван с историята на България и района. Имотът и като архитектура има огромна полезност, тъй като е планиран от двамата най-големи архитекти преди време - от архитектурното бюро „ Иван Васильов-Димитър Цолов “, които оформят пространството на площад „ Княз Ал. Батенберг “ в София и други здания, които основават образа на столицата.
- Смятате ли, че е допустимо страната да откупи този парцел, като се има поради какъв брой знакови здания в България от епохата след Освобождението бяха изгубени заради разнообразни аргументи? В региона най-болезненият образец е фабрика „ Евлоги Георгиев “ и вилата към нея! Говори се за цена на двореца в Баня сред 10 и 18 милиона лв..
- Когато дворецът е бил стопанисван от страната, изключително в края на 80-те години, когато грижата за него поема ВМЗ - Сопот, той е бил отворен за туристически визити. И до ден сегашен всички посетители, които идват в Баня или региона, желаят да видят двореца. Това е един създаден туристически артикул. Ако този обект стартира да действа като държавен културен институт - изложба, музей, център, той ще може да се самоиздържа в една немалка степен - най-малко за належащи поправки и двама души личен състав.
- Да не забравяме обаче, че дворецът е персонална благосъстоятелност на царя и неговата сестра княгиня Мария Луиза. И че най-вероятно с продажбата те желаят да решат някакъв фамилен въпрос. Как страната да се намеси и убеди едни хора какво да вършат с парцела си?
- Ние си представяме ролята на страната в това да припознае нашето предложение. Оттам насетне, откакто парцелът е разгласен за продажба, може да го купи всеки - дали това ще бъде страната посредством някоя от нейните институции, или различен вложител, това е все едно. Сумата също е без значение, тя е минимална на фона на резултата, който желаеме да реализираме - да бъде съхранено културно-историческото завещание и то да бъде част от културния живот на региона и на България. Държавата има по-различни функционалности и благоприятни условия от един бизнес.
- Вашата позиция е оповестена в обществените мрежи и е споделена от още няколко профила. Как оценявате тази поддръжка?
- Оценявам я високо. Не единствено жителите на Баня, болшинството хора милеят за своето минало и своето завещание - културно, историческо, архитектурно. Хората милеят. Всеки ден ние губим парченце от предишното ни. Дори и да построим един ден двореца още веднъж, той няма да е същият, няма да носи тази памет и тази сила. Затова аз чакам всеки ден поддръжката за нашето предложение да се уголемява. Защото тя е с идеална цел - ние желаеме дворецът за остане, да се подсигурява публичният достъп до обекта и той да извършва културни функционалности, а не да бъде частна благосъстоятелност със затворени порти. Много е значимо тези обекти да бъдат съхранени за поколенията, това е доста значимо. Днес потегля и подписка в поддръжка на позицията, която разпространихме. Тя ще върви на хартия в Баня и други обитаеми места на района и в интернет. Въпросът не е локален, той не е на град Баня, той е народен, тъй като се отнася за историята на България.
- Господин Стоянов, кое накара сдружението да реагира на желанието на семейството Сакскобургготски да продаде двореца в Баня?
- По въпроса за двореца в Баня имаме доста полемики вътре в сдружението и общо взето, всички отзиви са в една и съща посока. Този парцел е значим, първо, за Баня като туристическо място - и в това време за цялата община Карлово. Туризмът и в Баня, и в Карлово е бранш, който носи пари. Следим с болежка положението на парцела през последните години. Преди една година отправихме зов предложение до Симеон Сакскобургготски. В писмо му предложихме поради недоброто положение на постройката и на дворната му част да създадем един тип партньорство. Идеята ни бе да ни разрешат да употребяваме двора, като го приведем в добър и безвреден тип. Там има големи изсъхнали дървета, които са рискови. Бяхме подготвени да поемем за сметка на Сдружението поддръжката на двора, с цел да го превърнем в място за културни събития навън в топлите сезони.
- Писмено ли отправихте това предложение на царя? Как реагира той?
- Миналата година в Баня идва секретарят на царя Явор Кирилов във връзка на тези рискови дървета в парка и положението на парцела. Ние се срещнахме с него и му предадохме персонално нашето предложение. Нашето предпочитание бе, в случай че няма опция предлагането ни да се осъществя, да ни пратят отвод. Но макар че няколко пъти се обаждахме на господин Кирилов, не последва никаква реакция.
- Сега какво оферирате в позицията Ви, която разпространявате?
- На първо място, да бъде отворен диалог по тематиката и виновните институции да влязат в контакт с семейството Сакскобургготски. Да се видят какви са техните стремежи, за каква сума става въпрос и страната да оцени по достолепие качествата на този парцел, тъй като той е обвързван с историята на България и района. Имотът и като архитектура има огромна полезност, тъй като е планиран от двамата най-големи архитекти преди време - от архитектурното бюро „ Иван Васильов-Димитър Цолов “, които оформят пространството на площад „ Княз Ал. Батенберг “ в София и други здания, които основават образа на столицата.
- Смятате ли, че е допустимо страната да откупи този парцел, като се има поради какъв брой знакови здания в България от епохата след Освобождението бяха изгубени заради разнообразни аргументи? В региона най-болезненият образец е фабрика „ Евлоги Георгиев “ и вилата към нея! Говори се за цена на двореца в Баня сред 10 и 18 милиона лв..
- Когато дворецът е бил стопанисван от страната, изключително в края на 80-те години, когато грижата за него поема ВМЗ - Сопот, той е бил отворен за туристически визити. И до ден сегашен всички посетители, които идват в Баня или региона, желаят да видят двореца. Това е един създаден туристически артикул. Ако този обект стартира да действа като държавен културен институт - изложба, музей, център, той ще може да се самоиздържа в една немалка степен - най-малко за належащи поправки и двама души личен състав.
- Да не забравяме обаче, че дворецът е персонална благосъстоятелност на царя и неговата сестра княгиня Мария Луиза. И че най-вероятно с продажбата те желаят да решат някакъв фамилен въпрос. Как страната да се намеси и убеди едни хора какво да вършат с парцела си?
- Ние си представяме ролята на страната в това да припознае нашето предложение. Оттам насетне, откакто парцелът е разгласен за продажба, може да го купи всеки - дали това ще бъде страната посредством някоя от нейните институции, или различен вложител, това е все едно. Сумата също е без значение, тя е минимална на фона на резултата, който желаеме да реализираме - да бъде съхранено културно-историческото завещание и то да бъде част от културния живот на региона и на България. Държавата има по-различни функционалности и благоприятни условия от един бизнес.
- Вашата позиция е оповестена в обществените мрежи и е споделена от още няколко профила. Как оценявате тази поддръжка?
- Оценявам я високо. Не единствено жителите на Баня, болшинството хора милеят за своето минало и своето завещание - културно, историческо, архитектурно. Хората милеят. Всеки ден ние губим парченце от предишното ни. Дори и да построим един ден двореца още веднъж, той няма да е същият, няма да носи тази памет и тази сила. Затова аз чакам всеки ден поддръжката за нашето предложение да се уголемява. Защото тя е с идеална цел - ние желаеме дворецът за остане, да се подсигурява публичният достъп до обекта и той да извършва културни функционалности, а не да бъде частна благосъстоятелност със затворени порти. Много е значимо тези обекти да бъдат съхранени за поколенията, това е доста значимо. Днес потегля и подписка в поддръжка на позицията, която разпространихме. Тя ще върви на хартия в Баня и други обитаеми места на района и в интернет. Въпросът не е локален, той не е на град Баня, той е народен, тъй като се отнася за историята на България.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ